О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60096 гр. София, 20.09.2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2311 по описа на Върховния касационен съд за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. Й. С. от [населено място], област Р., против въззивното определение № 1245 от 6.04.2021 год. по ч. гр. д. № 552/2021 год. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 21.01.2021 год. по гр. д. № 13594/2020 год. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовности в исковата му молба за делба на наследствени имоти. По съображенията за спазване на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, както и неуведомяването му за издаването на поисканите от него съдебни удостоверения, жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно. Жалбоподателят е представил изложение на касационните основания за допускане на обжалването на въззивното определение, с формулиране на правни въпроси, като поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и се позовава на очевидната неправилност на обжалваното определение. Обобщени правните въпроси касаят редовността на исковата молба за делба, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 341 ГПК, съотношението между двете разпоредби на закона, както и дали при администриране на исковата молба съдът следва да уведоми ищеца за издаване на поисканите от него удостоверения за снабдяване с писмени доказателства, с оглед местоживеенето му в друго населено място. Очевидната неправилност на определението на въззивния съд е обоснована с липса на обсъждане на оплакванията по жалбата. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение да прекратяване на производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като е приел, че дадените с разпореждането на районния съд от 1.12.2020 год. указания за отстраняване на констатираните нередовности в исковата молба за делба на наследство не са отстранени от ищеца, вкл. и в продължения по негово искане срок. Указанията са относно придобивното основание по отношение на делбените имоти и изясняване на легитимацията, индивидуализацията на имотите, както и представяне на схеми по действащата кадастрална карта, уточняване на твърденията на ищеца за фактите относно искането му по чл. 30 ЗН, както и внасяне на държавна такса по този иск. Съдът е съобразил и постановеното продължаване на дадения на ищеца срок за отстраняване на нередовностите в исковата му молба, като приел за неоснователно оплакването му за липса на уведомяване за това продължаване. Този извод кореспондира със съдебната практика по приложението на чл. 63, ал. 2 ГПК, в която е прието, че поискалата продължаване на срока страна следва да следи за произнасянето на съда по молбата й. По отношение искането за съдебни удостоверения въззивният съд констатирал тяхното издаване от съда, за снабдяването с тях страната е следвало да се яви да ги получи. Неотстраняването на констатираните нередовности в исковата молба до края на продължения срок за това е обусловило прекратяването на производството, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Доводите на жалбоподателя относно указанията на съда в разпореждането му от 1.12.2020 год. представляват по същността си такива относно правилността им. Действително, съгласно приетото в утвърдената съдебна практика, указанията на съда следва да са точни и ясни, за да обуслови неизпълнението им неблагоприятните последици с връщане на исковата молба, което в случая е налице. Дадените от първоинстанционния съд указания са относно твърденията на ищеца в исковата му молба за останал в наследство след смъртта на наследодателя му недвижим имот, както и за разпореден с дарение приживе от него на ответниците друг такъв. Тези твърдения са обосновали указанията на съда относно уточняване на придобивното основание на всеки от тези два имота, с оглед легитимацията към момента на придобиването им, съответно представяне на писмени доказателства за тези обстоятелства, представяне на схеми по кадастралната карта, удостоверения за данъчната им оценка. Искането за намаляване на дарението до размер на запазената част на ищеца от наследството, съединено с иска за делба е обусловило и останалите указания на съда във връзка с приложението на чл. 30 ЗН, в това число уточняване на обстоятелството дали е приел наследството по опис, съгласно изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН, както и това за внасяне на дължимата държавна такса по този иск. Жалбоподателят не поддържа становище за изпълнение на тези указания, респ. част от тях, до изтичането и на продължения по негово искане срок. Не твърди и, че исканите съдебни удостоверения не са му издадени, а обратното се установява от данните по делото. С оглед изложените съображения на въззивния съд решаващото такова за извода му е неизпълнението на указанията в дадения срок за това. По този относим въпрос съдебната практика е постоянна, в т. ч. задължителна, и е в смисъла, в който е произнасянето в обжалваното определение, а същото съответства и на закона. Поставените в изложението на жалбоподателя правни въпроси относно редовността на исковата молба с оглед съдържанието й не е обсъждан, респ. не е обусловил извода на съда. Изводът на въззивния съд е основан на установените по делото факти, в т. ч. и този за издадените съдебни удостоверения по искане на жалбоподателя. Подадената от последния частна касационна жалба не може да обоснове произнасянето на касационната инстанция при липса на основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, както и на тези по чл. 280, ал. 2, в частност това по предл. 3 ГПК. Същите са процесуална предпоставка за касационното разглеждане, поради което и при липсата им същото не следва да бъде допуснато. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1245 от 6.04.2021 год. по ч. гр. д. № 552/2021 год. на Варненсикя окръжен съд по подадената от Н. Й. С. от [населено място], област Р. частна касационна жалба. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.