Р Е Ш Е Н И Е № 58
гр. София , 11 април 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Ивайло Симов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 117/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.И., защитник на подсъдимия О. Б., срещу решение №74 от 25.11.2021 г., постановено по внохд №160/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава със субективна несъставомерност на деянието, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен. Посочва се, че обективно подсъдимият не е имал възможност да постави обозначителен знак / светлоотразителен триъгълник/, поради това, че същият е бил в колона и след него е имало множество преустановили движението си товарни автомобили, пътуващи в същата посока, както и че по тази причина е било безпредметно включването на аварийни светлини. Поставя се акцент, че изтеглянето на колоната от превозни средства е извършено, когато подсъдимият неволно е бил заспал и не е могъл да възприеме промяната в пътната обстановка и да предприеме действия за изтеглянето си. Отправя се укор към въззивната инстанция, че не е изложила мотиви относно невменяемостта на подсъдимия в конкретната ситуация, предвид изпадането му в дълбок сън, както и, че не е отчела факта, че множество превозни средства са заобиколили товарния автомобил, управляван от подсъдимия Б., което, според защитника, показва, че процесното превозно средство не е било непреодолима преграда за движещите се в същата посока други МПС. На следващо място се оспорва квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“. Относно справедливостта на наказанието в жалбата се посочва, че апелативният съд в разрез със закона го е определил при условията на чл.54 от НК, вместо по чл.55 ал.1 т.1 от НК, както и че не е приложил института на условното осъждане. Моли се подсъдимият Б. да бъде оправдан изцяло, или евентуално да бъде оправдан за това, че деянието представлява „особено тежък случай“, а наказанието му- определено при условията на чл.55 от НК, с приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,както и да бъде намален срока на наказанието лишаване от правоуправление.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия О. Б.- адв.И. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да се вземат предвид и доводите, изложени в допълнението към въззивната жалба. Пледира, че деянието, осъществено от подсъдимия Б. е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Счита, че неправилно съдът е приел, че подсъдимият е извършил престъплението чрез действие, тъй като в конкретния случай изобщо не може да се приеме, че е налице неправилно паркиране или спиране на товарната композиция на пътното платно, понеже за подсъдимия Б. не е съществувала друга възможност, освен да преустанови движението и да се нареди в колоната на спрелите автомобили. Според адв.И. единствена вина за настъпването на транспортното произшествие има водача на автобуса, който се е движел с несъобразена скорост. Акцентира на обстоятелството, че човек в състояние на сън не може да извърши престъпление. Излага подробни съображения и относно оплакванията, че деянието не представлява „особено тежък случай“, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като бъде приложен института на условното осъждане. Поддържа исканията, направени в касационната жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Изразява несъгласие с тезата на защитата, че изпадането в състояние на сън оправдава подсъдимия. Посочва, че превозното средство на Б. се е намирало на пътя, а не на паркинг или друго място за почивка и дължимото поведение на водача е било, когато колоната от автомобили се раздвижи, той своевременно и безопасно да изтегли товарния автомобил, освобождавайки пътното платно- нещо което не е сторил. Освен това процесният автомобил не е бил обозначен със светлини, а инцидента е настъпил в тъмната част на денонощието. В заключение посочва, че атакуваният съдебен акт не страда от пороци, не са налице претендираните касационни основания, поради което предлага той да бъде оставен в сила.
Адвокати Д. и Х.- повереници на частните обвинители Ж. Н., И. Н., И. Н., М. Н. и Д. Н., макар и да не оспорват приноса на водача на автобуса, подчертават, че основната причина за настъпването на произшествието е липсата на светлинно обозначение на управляваната от подсъдимия композиция. Молят да бъде потвърдено решението на апелативния съд.
Повереникът на частния обвинител С. Н.- адв.В. оспорва касационната жалба. Счита обжалваното решение за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Частните обвинители: И. И. и повереникът й адв.Ш.; Й. Й. и повереникът й адв.Х.; С. Б., Р. М. и М. М. и поверениците им адвокати Х. и С.; З. Я. и повереникът й адв.К.; М. С. и повереникът й адв.Д. и Н. С. и повереника й адв.О., редовно призовани не се явяват в заседанието пред ВКС.
От процесуалния представител на частните обвинители М. М., Р. М. и С. Б.- адв.С. е постъпило писмено становище, в което се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Писмено становище е депозирано и от адв.Х., повереник на частния обвинител Й. Й., в което се посочва, че не са налице претендираните касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият О. Б. моли за възможно най-справедливото решение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание, постъпилите писмени становища и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №260000 от 19.01.2021 г., постановена по нохд №386/2020 г., Ямболски окръжен съд е признал подсъдимия О. Б. за виновен в това, че на 09.10.2020 г., в 05:36 часа, на /път/ , между [населено място] и ГКПП-/населено място/, при управление на МПС- т.а. марка „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] и прикачено към него полуремарке, марка „марка“, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1, чл.94 ал.2 и чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице –на В. М., Я. Я. и Д. Н. и телесни повреди на повече от едно лице- средни телесни повреди на С. Б., Р. С., Н. С., Р. М., З. Р., В. Г., М. М., Ж. Н., М. С., В. С., М. С. и Т. К., като деянието съставлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.343 ал.4 във вр.с ал.3 б. „б“ пр.2 във вр.с ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като е било зачетено времето , през което подсъдимият е бил задържан под стража.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от осем години.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
По въззивни жалби на защитниците на подсъдимия, на повереника на частния обвинител С. Н. и на процесуалния представител на частните обвинители М. Н., И. Н., И. Н., Ж. Н. и Д. Н., пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №160/2021 г., приключило с решение №74 от 25.11.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като деянието е било преквалифицирано по чл.343а ал.1 б.“г“ във вр.с чл.343 ал.3 б.“б“ във вр.с ал.4 във вр.с ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК, подсъдимият Б. е бил признат за невиновен и оправдан да е нарушил чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, размера на наложеното му наказание лишаване от свобода е бил намален на четири години, а наказанието лишаване от право да управлява МПС- на седем години. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото- чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, които обаче следва да бъдат квалифицирани по чл.343а ал.1 б.“г“ във вр.с чл.343 ал.3 б.“б“ във вр.с ал.4 във вр.с ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК, в каквато насока е коригирал първоинстанционната присъда.
Касационният съд намира за неоснователно оплакването в касационната жалба и поддържано в съдебното заседание за допуснато нарушение на материалния закон от въззивната инстанция.
Като запълващи бланкетната диспозиция на нормата на чл.343 от НК, на подсъдимият Б. са били инкриминирани правилата за движение по пътищата, визирани в чл.92 ал.2 и чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП. Първата разпоредба указва начина на паркиране на пътните превозни средства извън населени места, като изрично забранява паркирането на платното за движение, а втората забранява престоя и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. За да прецени дали подсъдимият е нарушил посочените разпоредби, напълно правилно апелативният съд на първо място се е занимал с въпроса дали превозното средство, управлявано от О. Б. е било в състояние на „престой“ или „паркирано“, независимо, че разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП се отнася и до двете състояния, обстоятелство, констатирано в мотивите на съдебното решение. Изводът, до който решаващият съд е достигнал, а именно, че процесният товарен автомобил е бил паркиран на платното за движение, е правилен и съобразен с дефинициите за „престой“ и „паркиране“, дадени от законодателя в разпоредбите на чл.93 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. ВКС не споделя разширителното тъкуване, предложено от защитника на подсъдимия, на понятието „престой на пътно превозно средство“, доколкото дейностите, за които е възможно превозно средство да бъде спряно за ограничено време /престой/ са изчерпателно посочени в закона- за качване или слизане на пътници или за извършване на товаро-разтоварни дейности в присъствието на водача. Извън обстоятелствата, характеризиращи превозното средство като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участък в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение, спряното пътно превозно средство е опредено от законадателя като паркирано. В тази връзка следва да се отбележи, че дали едно МПС е в „престой“ или е „паркирано“ е правен въпрос, поради което и непрецизното боравене с тези понятия при излагането на фактите в обвинителния акт, няма толкова съществено значение, каквото му се придава от защитника на подсъдимия.
На следващо място, изводът на контролираната инстанция, че подсъдимият е паркирал товарната композиция в нарушение на правилата за паркиране извън населено място и при неспазване на посочените в закона при паркиране забрани, е верен и се споделя от настоящата инстанция. Обстоятелството, че и останалите автомобили в образувалата се колона са били паркирали неправилно, не извинява поведението на подсъдимия. От страни на пътната лента в посоката на движение на товарния автомобил на подсъдимия е имало затревен проходим банкет на едно ниво с пътя с широчина от 1,6 метра, поради което не е имало пречки превозното средство да бъде паркирано частично върху тази част от пътя и по този начин да се минимализира възможността то да създава опасност за движението. Освен това поведението на подсъдимия по заспиване в паркирано именно на неразрешено място превозно средство, е и факторът довел до невъзможността същият да възприеме промяната в пътната обстановка и да предприеме адекватни действия- по изтегляне на товарния автомобил. След като водачът му се е чувствал уморен, поради продължителното управляване на превозното средство, същият е следвало да намери подходящо място за почивка. Никаква причина не може да извини заспиването му в автомобила на платното за движение, като без значение е обстоятелството, че превозното средство се е намирало в покой. Предвид изложеното, ВКС споделя извода, направен от апелативния съд, че последващото заспиване на подсъдимия не изключва отговорността за извършените от него неправомерни действия по неправилно паркиране. В този смисъл доводът на защитата за липса на субективна съставомерност на деянието е лишен от основание. Подсъдимият не е съобразил императивните разпоредби на ЗДвП за паркиране извън населени места, паркирайки на платното за движение и това му поведение е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до съставомерните последици. Касационният състав не се съгласява единствено с изводите на решаващия съд, за това, че подсъдимият е бил длъжен да обозначи превозното средство чрез включване на светлини или постави триъгълник. Към момента на паркиране на товарния автомобил на пътното платно, същият е бил в колона, като зад него е имало и други автомобили, което не е налагало включване на допълнителни светлини, а поставянето на предупредителен светлоотразителен триъгълник е необходимо само при аварирали МПС. Важното в случая е, че подсъдимият е паркирал на платното за движение, където е забранено и по този начин е създал опасност за движението, която се е и реализирала. Съдът не споделя довода в жалбата, че подсъдимият не е имал избор къде да паркира, защото, както беше посочено и по-горе, същият е могъл да изведе товарния автомобил частично извън платното за движение. На следващо място защитата твърди, че камионът на подсъдимия не е бил непреодолима и незаобиколима преграда за движещите се в посока /държава/ МПС-та. В чл.98 ал.1 от ЗДвП законът не борави с подобна терминология, а забранява паркирането и престоят на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Посочените три хипотези са в условията на алтернативност, като в конкретния случай товарният автомобил е представлявал опасност за движението, понеже е бил паркиран изцяло в лентата за движение в посока граничния пункт и то през тъмната част на денонощието.
По-нататък в жалбата се оспорва квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“. В тази насока, въззивната инстанция е изложила подробни съображения, чрез които е обосновала наличието му, и с които настоящият касационен състав се съгласява изцяло. Причинената смърт на три лица и средни телесни повреди на още дванадесет, някои от които с по няколко средни телесни повреди, значително завишават степента на обществената опасност на конкретното деяние. В тази насока не могат да бъдат подминати и обстоятелствата, свързани с причиняването и на леки телесни повреди на няколко лица /независимо, че са несъставомерни, те имат отношение към преценката на степента на обществената опасност на деянието/, както и причинените имуществени вреди по участвалите в произшествието превозни средства. Не без значение е, че са допуснати две груби нарушения на правилата за движение по пътищата, както и факта по заспиването на подсъдимия. Б. е професионален шофьор, който непрекъснато пътува и след като е управлявал товарния автомобил през целия ден- пътувал от /държава/, през /държава/ и /държава/ за /държава/ е следвало да организира почивката си по начин, че да не заспи в превозното средство на място, на което не е разрешено паркирането. При това положение, ВКС приема, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да наблюдава променящата се пътна обстановка и своевременно и безопасно да се изтегли, когато колоната от автомобили е потеглила към граничния пункт. Независимо от чистото съдебно минало и положителните характеристични данни, степента на обществената опасност на подсъдимия е изводима и от характеристиките на престъпната деятелност, а тя не дава основание да се приеме, че подсъдимият е със ниска степен на обществена опасност. С оглед на изложените съображения, ВКС намира, че са изпълнени критериите по чл.93 т.8 от НК.
Във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, е необходимо да се отбележи следното: липсва явна и очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия наказание /шест години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на четири години/ и обществената опасност на деянието и дееца, произтичаща от несъответна или неизчерпателна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства. Решаващият съд не е пренебрегнал нито едно смекчаващо обстоятелство- чистото съдебно минало и положителните характеристични данни на подсъдимия, трудовата и семейната му ангажираност, изразеното съжаление за случилото се, съпричиняването на вредоносния резултат от починалия водач на автобуса, в резултат на управлението му с несъобразена скорост, както и непоставянето на обезопасителни колани от пътниците в автобуса, също допринесло за причиняването на телесните им увреждания. Единственото обстоятелство, преценено като смекчаващо, с което настоящият съд не се съгласява, е приетото от въззивната инстанция добро процесуално поведение на подсъдимия. Последното има отношение към изпълняваната мярка за неотклонение, но е без значение при реализацията на наказателната отговорност. Всички изброени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават налагането на наказание в размер под средния, както е преценил и въззивния съд, но не се явяват многобройни или смекчаващи такива, обуславящи приложението на чл.55 от НК. Освен това не е налице и другият критерии по чл.55, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.
Доколкото касационният състав не намира основания за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от четири години, не счита за необходимо да обсъжда доводите на касатора, свързани с приложението на чл.66 ал.1 от НК.
В касационната жалба и в пледоарията на защитника на подсъдимия не са изложени конкретни съображения за намаляване срока на наложеното кумулативно наказание лишаване от правоуправление, по които ВКС да вземе отношение.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице претендираните касационни основания, поради което счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №74 от 25.11.2021 г., постановено по внохд №160/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
Решението да се преведе на руски език и да се изпрати на подсъдимия О. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |