Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 06 юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на втори април, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №580 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано въз основа на касационни жалби от частните тъжители Х. Х. К. и С. Г. Г. срещу определение от 18.01.2012 г., постановено по ВНЧХД №1368/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора. С този съдебен акт въззивният съд е отменил изцяло постановената присъда №71 по НЧХД №215/2009 г. по описа на Районен съд- гр. Елхово и е прекратил производството по делото в наказателната и гражданската му част. В двете касационни жалби се поддържа, че незаконосъобразно въззивният съд е отменил постановената първоинстанционна присъда с определение, като не е отчел, че единственият възможен съдебен акт, с който може да бъде отменена присъда е друга такава. Наред с това се правят оплаквания за това, че в нарушение на чл.307 НПК и константната практика на съдилищата въззивният съд е пропуснал да се произнесе по приетите за съвместно разглеждане граждански искове от двамата касационни жалбоподатели, като по този начин не се е произнесъл по легитимни техни претенции. Твърди се, че посочените действия на въззивния съд представляват съществени нарушения на процесуални правила и на това основание се предлага атакуваният съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото върнато на въззивният съд с изрични указания да се произнесе по приетите за съвместно разглеждане граждански искове. В хода на касационното производство не се явяват касационните жалбоподатели К. и Г., останалите частни тъжители В. и В. Т. и техния повереник, както и подсъдимата С.Д.. Защитникът на подсъдимата предлага депозираните касационни жалби да бъдат оставени без уважение, а атакуваното въззивно определение да бъде изцяло потвърдено. Поддържа, че при прекратено поради изтекла абсолютна давност наказателно производство е недопустимо произнасянето по приети за съвместно разглеждане граждански искове. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационните жалби са неоснователни и предлага да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са основателни. С присъда №71 по НЧХД №215/2009 г. по описа на Районен съд- гр. Елхово подсъдимата С. Н. Д. е била призната за невиновна и оправдана по обвинението да е осъществила на неустановена дата през периода от края на месец май до средата на месец октомври престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.147, ал.1 НК. Със същият съдебен акт са били изцяло отхвърлени като неоснователи предявените от частните тъжители и граждански ищци В. Т., С. Х., В. Т., С. Г. и Х. К. срещу подсъдимата Д. граждански искове с предмет претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди. Така постановеният съдебен акт е бил атакуван от частните тъжители и в хода на образуваното въззивно съдебно производство съдът е бил сезиран с искане от защитника на подсъдимата производството по делото да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК. В отговор на направеното искане въззивният съд, с протоколно определение, е отменил атакуваната първоинстанционна присъда и е прекратил изцяло воденото наказателно производство. В мотивната част на съдебния акт е отразил, че е недопустимо да се произнесе по приетите за съвместно разглеждане граждански искове, като се е позовал на нормата на чл.88, ал.3 НПК. Касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е приел, че абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК за престъплението по чл.148, във вр. с чл.147, ал.1 НК е изтекла. Законосъобразно съдът, в хода на воденото пред него производство, е разяснил на подсъдимата възможността по чл.289, ал.2 НПК и е вписал изричното й изявление, че желае наказателното производство да бъде прекратено. Независимо, че отразените в атакуваното определение доводи, досежно наличието на предпоставките за прекратяване на производството по чл.24, ал.1, т.3 НК са принципно верни, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт защото е невъзможно постановената от първостепенния съд присъда да бъде отменена, а наказателното производство да бъде изцяло прекратено с протоколно определение. Няма спор, че когато предпоставките на чл.24, ал.1, т.3 НПК се разкрият в хода на висящо първоинстанционно производство, съдът при спазване на процедурата по чл.289 НПК и при наличие на съгласие на привлеченото към наказателна отговорност лице може да прекрати производство. Процесуалният закон е предвидил това да става със съдебен акт- определение, постановено преди приключване на съдебното следствие и постановяване на присъдата. Когато предпоставките на 24, ал.1, т.3 НК настъпят в хода на образувано въззивно производство за съответния решаващ съд съществува задължение да прецени изтичането на давността по чл.80 НК и ако същата е изтекла трябва да разясни правата на подсъдимия и конкретно възможността да иска прекратяване на воденото срещу него производство. Независимо от изразеното становище за въззивният съд не съществува възможност да прекрати производството с определение. Това следва от естеството на въззивното производство и конкретно от неговата основна задача- проверка на постановения и подлежащ на инстанционен контрол първостепенен съдебен акт. Няма как да бъде прекратено образуваното наказателно производство от въззивния съд без той изрично да се е произнесъл по отношение на постановения първоинстанционен акт. Обратното би довело до продължаваща висящност на произнесената от първата инстанция присъда, респективно до висящност на цялото производство. Ето защо за въззивната инстанция е задължително произнасянето по акта, а това съгласно нормите на чл.328 и сл. НПК и конкретно чл.334, т.4 НПК може да бъде направено само и единствено с въззивно решение. С постановяването на определение в рамките на въззивно съдебно заседание въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, което налага отмяната на атакуваното определение. В подкрепя на този извод е и обстоятелството, че е невъзможно отмяната на присъда да бъде осъществено с определение, а единствено и само с въззивно решение или въззивна присъда. В касационните жалби са отразени и множество оплаквания, свързани с незаконосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт в частта му, с която е прекратено производството по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове. Предвид изхода на касационното производство и конкретно цялостната отмяна на постановения въззивен съдебен акт е безпредметно да бъдат обсъждани въпросите, свързани с предявените граждански искове. Единствено с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че при повторното разглеждане на делото от състав на въззивният съд трябва да бъде направена преценка дали същите са били приети за съвместно разглеждане при спазване на предвидения в НПК процесуален ред. Видно от материалите по делото първостепенният съд не се е произнесъл по писмените молби за конституиране на пострадалите като граждански ищци в производството в открито съдебно заседание, след взимане на становища на страните и преди даване на ход на съдебното следствие, а сторил това с разпореждане на съдия- докладчик от 02.06.2007 г. в закрито съдебно заседание. При евентуалното произнасяне по гражданските искове въззивният съд трябва да прецени дали допуснатото нарушение на предвидения в НПК ред за приемане на гражданските искове е от категорията на съществените, дали съдията- докладчик е компетентен да приеме за съвместно разглеждане гражданските искове и дали към настоящият момент частните тъжители имат качеството на граждански ищци. Едва след като направи тази преценка съдът трябва да обмисли допустимостта на произнасянето си по исковете и конкретно това дали при приключило наказателно производство при липса на произнасяне по отношение на факта на извършване на престъпление, вината и авторството е допустимо да остане висящо производството по предявените граждански искове. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че атакуванато определение на въззивния съд е постановено при допуснати съществени нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и на това основание същото трябва да бъде изцяло отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състава на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ определение от 18.01.2012 г., постановено по ВНЧХД №1368/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.