Р Е Ш Е Н И Е № 62 София, 15.10. 2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4388 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Адванс пропъртис“ ООД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Д. М. против решение № 4324 от 12.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16783 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав в частта, с която е отменено решение от 19.07.2017 г. по гр.д. № 21817/2015 г. на Софийски районен съд, 120-ти състав по иска за предаване на владението и освобождаване на завзета площ от недвижим имот и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Б. В. А., Ю. В. Д., Н. А. П., И. А. П., Л. А. П., Г. И. П. и С. А. В. против „Адванс Пропъртис“ ООД ревандикационен иск по отношение на реална част около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „*“,[жк], която реална част е разположена в пространство между УПИ *, кв.7а с идентификатор ***, масивна ограда и [улица], съобразно скица по приложение № 4 към съдебно-техническата експертиза, която скица е неразделна част от решението. Б. В. А., Н. А. П., И. А. П., Л. А. П., Г. И. П. и С. А. В. чрез пълномощника си адвокат П. К. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 159 от 14.04.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение с оглед определената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.109 ЗС и от въззивния съд по чл.108 ЗС при искова молба, съдържаща твърдения, че ищците са собственици на имота, а ответникът на съседен имот с определено място за достъп до пътя, което той използва само за вход към имота си, а спорната площ покрил с чакъл и асфалт и неправомерно си устроил изход за автомобили до същия път и петитум да освободи завзетата площ от имота и да предаде владението върху нея. Данните по делото: В исковата молба ищците са твърдели, че по реституция по ЗСПЗЗ са собственици на поземлен имот, включващ и процесната реална част; ответникът е собственик на имот на границата с техния имот с определено място за достъп до пътя, което той използва само като вход към имота си, а през техния имот неправомерно е устроил изход до същия път, като за тази цел си е построил и масивна сграда за пропуск, която с около 1 кв.м. била стъпила върху имота на ищците, покрил с чакъл и асфалт прохода през тяхното място до пътя с площ от около 120 кв.м., лишавайки ищците от ползването на тази част от имота. Поискали са съдът да осъди ответника да освободи завзетата площ от имота им и да им предаде владението върху нея. В отговора на исковата молба ответното дружество е посочило, че спорния имот попада в улична регулация и е заличен от кадастралната основа; дружеството използва прилежащата улица за достъп до имота си и няма отношение към въпроси, свързани с регулацията на имота на ищците; не владее спорната площ, тъй като не упражнява постоянна фактическа власт върху нея, никога не я е държало за себе си, нито е манифестирало съзнание, че е собственик и не е препятствало ищците да ползват собствения си имот. Районният съд е приел, че петитумът на иска – да се осъди ответника да освободи завзетата площ от имота на ищците и да им предаде владението върху нея – обуславя квалификация на иска по чл.109 ЗС. Отхвърлил е иска, тъй като имотът попада в уличната регулация и напълно правомерно ответникът използва същия за преминаване с оглед естеството и функциите на уличната мрежа. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл.108 ЗС. Приел е, че щом след възстановяване на собствеността, върху процесната част е реализирана улица, за която има регулационно предвиждане от 2008 г., но не е проведена отчуждителна процедура по чл.205, т.1 ЗУТ, ищците запазват реституционните си права върху имота, а с установеното и поддържано без правно основание непосредствено служене с процесната част, ответникът обективно пречи на ищеца и го ограничава да упражнява в пълен обем правомощието ползване на своето абсолютно вещно право, поради което ревандикацията е основателна. Счел е, че няма пречка да се произнесе по същество по ревандикационен иск въпреки неправилната правна квалификация на иска като такъв по чл.109 ЗС от първоинстанционния съд, тъй като в решението си районният съд е обсъдил правнорелевантните факти за ревандикационния иск и съответно се произнася с адекватен диспозитив. По основанието за допускане на касационно обжалване: Характера и предмета на исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са разяснени в мотивите на т.2а на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Следователно за квалификацията на един иск по чл.108 ЗС или по чл.109 ЗС от значение е дали посочените в обстоятелствената част на исковата молба действия на ответника са довели до отнемане владението на ищеца или само ограничават пълноценното му осъществяване. Ако посочените в исковата молба действия на ответника не водят до отнемане на владението, а е заявен петитум за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението, то исковата молба е нередовна, поради противоречие в обстоятелствената част и петитума, а постановеното по такава искова молба съдебно решение е процесуално недопустимо. Ако петитумът макар и некоректно заявен за освобождаване на имота и предаване на владението, може да бъде съотнесен към твърденията в исковата молба, сочещи на ограничаване /но не и на отнемане/ владението на ищеца, то исковата молба е редовна и искът следва да се квалифицира по чл.109 ЗС. Именно такъв е и настоящият случай. Твърденията в исковата молба за покриване на спорната площ от имота на ищците с чакъл и асфалт и използването й за преминаване с превозни средства от ответника, не сочат на отнемане на владението, доколкото тези действия не ограничават достъпа на други лица, включително и на ищците до тази площ. Тези действия ограничават ищците да я владеят според желанието си на собственици, поради което предметът на спора е несъществуването на правото на ответника да въздейства върху процесната площ. Именно в тази връзка е и заявения петитум ответникът да освободи имота, като ако счете иска за основателен съдът следва да посочи и как следва да се осъществи това освобождаване, а именно чрез преустановяване преминаването. Софийски градски съд неправилно е квалифицирал твърдените в исковата молба факти като отнемане на владението, а това е довело и до неправилна правна квалификация на предявения иск, а съответно и до неправилния извод, че релевантно е само дали е извършено или не отчуждаване на имота на ищците. Това е довело до подмяна предмета на делото /произнасяне по правото на собственост на ищеца, вместо по съществуването или несъществуването на право на ответника да преминава през процесната площ/, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд /доколкото при постановяване на касационното решение може да бъде отстранена неправилност на въззивното решение, касаеща необсъждане на всички доводи и доказателства на страните или неправилно приложение на материалния закон към установени по делото факти, но не и когато неправилната правна квалификация на основанието и петитума на иска са довели до цялостна подмяна на предмета на делото/. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4324 от 12.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16783 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав в атакуваната му част за уважаване на предявен от Б. В. А., Ю. В. Д., Н. А. П., И. А. П., Л. А. П., Г. И. П. и С. А. В. против „Адванс Пропъртис“ ООД ревандикационен иск по отношение на реална част около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „*“,[жк], която реална част е разположена в пространство между УПИ *, кв.7а с идентификатор ***, масивна ограда и [улица], съобразно скица по приложение № 4 към съдебно-техническата експертиза, която скица е неразделна част от решението. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: