1 Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 29 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 783/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК е образувано по искане на адвокат Р. М., защитник на осъдената М. Й. за възобновяване на нохд №1080/11 г. на Софийски районен съд, внохд №2715/14г. на Софийски градски съд. Искането е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдената Й., като в него се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, които са основания и за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдената-адв.М. поддържа изцяло искането за възобновяване, по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Намира, че процесните документи не са иззети по надлежен ред, тъй като нотариусът ги е задържал шест месеца и едва след това ги е предал на компетентните органи. Позовава се на допуснати процесуални нарушения при връчването на обвинителния акт, който не е бил в цялост-липсвала е една страница. Също така твърди, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.Моли за възобновяване на производството и оправдаване на Й. по повдигнатите й обвинения, тъй като извършеното от нея не съставлява престъпление. Алтернативно моли за връщане на делото за ново разглеждане. Прави ново искане за спиране на изпълнението на влязлата в сила присъда. А при преценка за изтекла абсолютна давност, моли да се прекрати производството. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, тъй като не са налице законовите основания за уважаването му. Счита, че ако е изтекла абсолютната давност производството следва да се прекрати. Осъдената М. Й., редовно призована за съдебното заседание, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо и е подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Негов предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постановената присъда от Софийски районен съд е влязла в сила, след като е била изменена с въззивно решение от Софийски градски съд и не е била проверявана по касационен ред. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 17.01.2014г., постановена по нохд №10801/2011г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав, подсъдимата М. П. Й. е била призната за виновна в това, че на 08.10.2007г. в [населено място], [улица], вх.”А”, ет.1, нотариална кантора, съзнателно се е ползвала с неистински официални документи-представила пред нотариус С. Д.-удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, на което е придаден вид, че е издадено от СО, Дирекция „....” /населено място/ и нотариално удостоверяване върху пълномощно от Г. З. С., на което е придаден вид, че е нотариално заверено, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Със същата присъда подсъдимата М. Й. е призната за виновна и в това, че на 08.10.2007г. в [населено място], [улица], вх.”А”, ет.1, нотариална кантора, съзнателно се е ползвала с неистински частен документ-представила пред нотариус С. Д.-пълномощно, на което е придаден вид, че е подписано за упълномощител от Г. З. С., за да докаже, че е упълномощена от нея да подпише договор за кредит с [фирма] и да учреди договорна ипотека в полза на банката като обезпечение на кредита, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност от нея, поради което и на основание чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.23 от НК на подсъдимата е наложено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на това наказание с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимата са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 318 от 17.03.2015г., постановено по внохд №2715/2014г., Софийски градски съд, наказателно отделение, ІV въззивен състав е изменил първоинстанционната присъда в частта относно наложените на подсъдимата М. Й. наказания, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК и за двете престъпления е заменил наказанието лишаване от свобода с пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от осем месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. Присъдата е изменена и относно определеното на основание чл.23 от НК общо наказание. В останалата част присъдата е потвърдена. В искането за възобновяване се сочат всички касационни основания, като конкретни аргументи се излагат единствено в подкрепа на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Оплакванията за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанията се поддържат в искането, като последица от допуснатите нарушения на процесуалните правила. Релевират се процесуални нарушения в две насоки, а именно във връзка с дейността на решаващите съдилища по събиране и оценка на доказателствата, както и такива довели до нарушаване правото на защита на подсъдимата Й.. Всички оплаквания, изложени в искането за възобновяване са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, която аргументирано не ги е възприела, видно от мотивите на въззивното решение. Независимо, че е бил даден отговор на всички оплаквания, които правилно са били отхвърлени от СГС, доколкото отново се поддържат в искането, следва да бъдат обсъдени от касационния съдебен състав. Твърденията за нарушено право на защита на подсъдимата Й. се аргументират с нарушение на разпоредбата на чл.254 от НПК, тъй като на същата не е бил връчен в цялост препис от обвинителния акт. По-конкретно липсвала е една страница - пета, която съдържала част от диспозитива, което е ограничило възможността на подсъдимата за адекватна защита, тъй като тя не е била запозната с пълното съдържание на обвинителния акт. Действително така като сочи защитата, обвинителният акт, който се намира в кориците на първоинстанцонното производството, препис от който е бил изпратен на подсъдимата, съгласно изискванията на цитирания по-горе текст, е с липсваща пета страница. Това е било констатирано от районният съд в съдебното заседание на 28.06.2012г., след което представителят на прокуратурата е представил заверено копие на обвинителния акт в неговата цялост, като на подсъдимата е предоставена възможност да се запознае с него. Едва след това е бил даден ход на делото, обвинителният акт е бил прочетен и подсъдимата е дала обяснения, заявявайки, че разбира обвинението. При тези данни не може да се приеме, че правото на защитата на подсъдимата е било нарушено, което да обуславя и порочност на извършените в това съдебно заседание процесуално-следствени действия по събирането на доказателства. Нарушение би имало, ако беше ограничено правото на подсъдимата да се защитава срещу едно ясно и конкретно формулирано фактическо обвинение. Дори и непълен преписът, който й е бил връчен, не е довел до нарушаване на нейните права, тъй като е съдържал фактическите параметри на обвинението, което прокуратурата поддържа срещу нея, и това е предоставило възможност за изграждане на съответна защитна линия на поведение. По-скоро нарушение на правото на защитата би могло да се разглежда на плоскостта на ограничаване от страна на съда на възможността подсъдимата да бъде защитавана от упълномощен защитник. В съдебното заседание на 28.06.2012г. е бил даден ход делото и на съдебното следствие, като подсъдимата е била без защитник, заявявайки, че ангажираният от нея адвокат е служебно възпрепятстван да се яви. Безспорно е, че първият съд е нарушил правото на защита на подсъдимата, но в случая не сме изправени пред хипотезата на допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът впоследствие сам го е отстранил, като при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК е назначил на Й. служебен защитник и е предоставил възможност за повторно извършване на всички процесуално-следствени действия, извършени без участието на защитник.С тези си действия вече съдът е охранил правата на подсъдимата, така както изискват разпоредбите на процесуалния ни закон. На следващо място в искането се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, произтичащи от пороци в дейността на съдебните инстанции по събиране и оценка на доказателствата. Защитата и осъдената Й. се позовават на превратно тълкуване на доказателствата, игнориране на определени, както и неполагането на необходимите усилия за изясняване на всички факти, имащи значение за установяване на обективната истина. Тези оплаквания настоящата инстанция намира за неоснователни. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. В случая инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, оценили са същите при спазване на изискванията на НПК, като не са допуснали нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на съдилищата да установят по надлежен ред, подлежащите на доказване факти. Конкретно в искането се твърди, че съдилищата са игнорирали доказателствата, които сочат, че подсъдимата е било подведена от т.н. “посредници”, които са й “съдействали” за получаване на процесния кредит. В тази връзка следва да се посочи, че правилно въззивният съд е отговорил на подсъдимата, че доказателства за участие на посредници не са събрани. Такива твърдения се съдържат само в обясненията на подсъдимата, като двете съдебни инстанции не могат да бъдат упрекнати в бездействие за изясняване и проверка на тази версия. Самата подсъдима освен, че не сочи никакви данни за лицата посредници в разпита си, но и заявява, че не може и в допълнение да представи, тъй като знаела само малките им имена. Освен, че буди недоумение доверието, с което подсъдимата е приела съдействие от неизвестни посредници, то за съдилищата при горните данни не е съществувала каквато и да било процесуална възможност за проверка на обясненията на подсъдимата. Развитата от защитата теза затова, как в инкриминирания период са се ползвали посредници при получаване на кредити, дали това е било ноторно известна практика и дали е била законосъобразна, са въпроси които са без значение за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата по възведените й обвинения. В искането за възобновяване защитата твърди, че в резултат на несвоевременни действията за сигнализиране на компетентните органи от страна на нотариус С. Д., не са събрани относими доказателства и е осуетено разкриването на обективната истина. Освен, че тези твърдения не кореспондират на данните по делото и свидетелката не може да бъде упрекната в бездействие, то нейното поведение по сигнализиране на компетентните органи няма и пряко отношение за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата. Това, че първоначално към сигнала тя е приложила копие от инкриминираните документи, а оригналите са приобщени по делото в по-късен момент, не сочи на съмненията, изразени в искането за липса на идентичност на процесните документи. Не може де се приеме за основателно и твърдението, че липсва виновно поведение от страна на подсъдимата, тъй като тя е имала предходно пълномощно от майка си и, че същата е дала писмени сведения по настоящото дело, в които е заявила, че подсъдимата е действала с нейно съгласие. Без значение е обстоятелството, че подсъдимата е действала като пълномощник на майка си, във връзка с предходен банков кредит, както и заявеното от нея в саморъчно изготвеното сведение. Последното няма характеристики на доказателство или доказателствено средство по смисъла на НПК. Но дори и да беше дала показания в качеството на свидетел, те не биха могли да бъдат противопоставени на отразеното в писмените документи, които са инкриминира и което има значение в преценката за тяхната истинност. С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че решаващите съдилища при постановяване на съдебните си актове не са допуснали процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, поради което не са налице основания за възобновяване на производството. Твърденията са явна несправедливост на наказанието са декларативно заявени и не са подкрепени от аргументи, които да бъдат предмет на обсъждане. Изводите за неоснователност на искането за възобновяване предопределят и липсата на основания за спиране изпълнението на влязлата в сила присъда на СГС. Искането на осъдената и защитата й, подкрепено и от представителя на прокуратурата за прилагане на давността и прекратяване на производството, е неоснователно. В случая е без значение дали към настоящият момент абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла. Производството пред ВКС е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, като на проверка по тази глава подлежат влезлите в сила присъди и решения. За изтичане на давностните срокове за наказателно преследване и прекратяване на производството може да се говори и съдът има задължение да следи до неговото приключване с влязъл в сила съдебен акт. Наказателното преследване срещу подсъдимата Й. е приключило с постановяване на въззивното решение, което не подлежи на обжалване и протестиране, като към този момент абсолютната давност за наказателно преследване не е била изтекла. Въпросът за давността в производството по Глава тридесет и трета от НПК би могъл да бъде обсъждан само ако същото бъде възобновено, с което се възстановява неговата висящност, каквато хипотеза в случая не е налице. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за осъдената М. Й. да възобновяване на нохд №1080/11 г. на Софийски районен съд, внохд №2715/14г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: