Р Е Ш Е Н И Е № 495 гр.София, 21.11.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 696/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 884/ 28.06.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 696/ 2011 г. по жалба на Д. Д. Н., лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Н. Д. Н., е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 342 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г. С него е прекратено производството по предявените от касаторите против М. Д. И. и П. А. И. искове, квалифицирани по чл.22 ал.3 и чл.23 от СК от 1985 г. (отм.), за обявяване на недействителността на договора, сключен на 26.04.2005 г. с нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ ***/ 200* г. на нотариус рег.№ ***, с който Л. Д. Н., чрез настойника си Д. Д. Д., прехвърля на М. Д. И. по време на брака й с П. А. И., срещу поето задължение за издръжка и гледане, ½ идеална част (ид.ч.) от недвижим имот, представляващ апартамент № ** в [населено място], [улица], вх.А, ет.2. Същият договор е развален частично поради неизпълнение на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД по искове на Д. и Н. Н. – до размер ¼ ид.ч. от имота, а за останалата ¼ ид.ч. исковете са отхвърлени. Обжалването е допуснато, за да се отговори на процесуалноправният въпрос какви правомощия има въззивния съд при установена от него недействителност на оспорена сделка. Върховният касационен съд приема, че съдът дължи произнасяне по основанието за нищожност, с което е сезиран. То се определя не от правната квалификация на правото, а от изложените в исковата молба обстоятелства. Когато ищецът е твърдял, че сделката има определен порок и неговото твърдение бъде установено, съдът не може да откаже да обяви сделката за нищожна поради това, че в петитума на исковата молба не е възпроизведен законовият термин, поради който се претендира обявяване на нищожността. Ако все пак съдът отхвърли иска за установяване на недействителността, той не може да откаже да развали договора по съображения, че този договор е недействителен на друго, различно от претендираното от ищеца основание. По съображения, че договорът е нищожен, съдът може да откаже развалянето само тогава, когато нищожността е установена със съдебно решение и е прогласена в диспозитива му. Иначе се създава възможност да се стигне до абсурдния резултат, да не се разгледа по същество искът за разваляне на договора по съображения за недействителността му, а в едно последващо производство за установяване на тази (констатирана в мотивите) недействителност, друг съд да признае договора за валиден. В конкретния случай, като краен резултат, решението на въззивния съд по главните искове съответства на установената практика (срв. решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 659/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.), поради което в прекратителната му част няма основания същото да бъде отменено. По евентуалните искове обаче въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът е отказал да развали договора (макар да е счел, че са налице предпоставките за това), по съображения, че сделката е нищожна поради невъзможен предмет. С оглед отговора на въпроса, поради който е допуснато обжалването, този извод не съответства на изискванията на закона, тъй като нищожността не е установена със съдебно решение. Жалбата срещу атакуваното въззивно решение в тази му част е основателна. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът по иска за разваляне на договора следва да се разреши в настоящето производство. Установено е, че от месец март 2005 г. прехвърлителката по договора за гледане и издръжка – Л. Д. Н., наследодателка на ищците – напуснала процесния имот и се установила с дъщеря си при съпруга си в [населено място]. Както прехвърлителката, така и дъщеря й страдали от сериозни психични заболявания, били поставени под пълно запрещение, не могли сами да се грижат за себе си. През есента на същата година те заминали за [населено място], където заживели при роднините на ищеца Д. Н.. Сестрата на последния започнала да полага непосредствените грижи по гледането им. Без значение е доколко тези грижи са били полезни и адекватни – сестрата на ищеца няма задължение за грижи и е ирелевантно как е гледала роднините си. През зимата и есента на 2007 г. прехвърлителката претърпяла мозъчен инсулт, била лекувана двукратно в болнично заведение, след последното лечение била взета от брата на ищеца – св.Н. Д. – в дома му в [населено място], където и починала през месец май. През времето от октомври 2005 г. до 2007 г. приобретателите по договора за издръжка и гледане искали да вземат прехвърлителката при себе си и да я гледат, правили опити в тази насока, но те завършили без успех. В този период те нито са полагали грижи за прехвърлителката, нито са й давали издръжка. Неизпълнението е съществено, тъй като при този вид договори вземането за полагане на грижи и даване на издръжка е изискуемо ден за ден. В случая става въпрос за неизпълнение, продължило повече от 2 години. Следователно приживе за прехвърлителката Л. Н. е възникнало правото да развали договора, което право е преминало по реда на наследственото правоприемство в имуществото на ищците. Същото е надлежно упражнено в настоящето производство и искът следва да бъде уважен изцяло. Неоснователни са доводите на ответниците, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К. Н. и Н. Н., тъй като същите са заинтересовани от спора. Показанията на тези свидетели се подкрепят от писмените доказателства, а освен това, дори същите да не бъдат ценени, то и останалите свидетели (включително посочените от ответниците) не установяват изпълнение на задължението за полагане на издръжка и грижи в периода след март 2005 г. Неоснователни са доводите, че неизпълнението на договора се дължи на поведението на трети лица – свидетелите Н. и К. Н., следователно то не може да бъде вменено във вина на приобретателите. Третото лице, което пречи на изпълнението на облигационно задължение, дължи обезщетение (чл.21 ал.2 от ЗЗД). Това не се отразява на правото на кредитора да развали договора в случай на виновно неизпълнение. Вината се изразява в неполагане на дължимата грижа и се предполага при неизпълнението. Ответниците следва да докажат, че са я положили, а надлежни доказателства в тази насока не са ангажирани. Няма никакви данни, че те са правили каквито и да е опити до октомври 2005 г. да предложат изпълнение на договора, а въпросът дали след този момент имат вина за неизпълнението, е без съществено значение, тъй като периодът на неизпълнение от март същата година е съществен и е достатъчен за възникване на правото на разваляне. Разпоредбата на чл.81 ал.1 от ЗЗД е приложима по отношение на договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, но предпоставките за освобождаване на длъжника от отговорност не са установени в случая. Предвид тези мотиви искът за разваляне на договора е основателен изцяло и следва да бъде уважен, след като бъде отменено въззивното решение в отхвърлителната част. В останалата част същото решение следва да бъде оставено в сила. На ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени в хода на касационното производство. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 342 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Д. Н., лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Н. Д. Н., против М. Д. И. и П. А. И., искове за разваляне на договора, сключен на 26.04.2005 г. с нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ ***/ 200* г. за ¼ ид.ч. от имота и вместо него ПОСТАНОВЯВА: РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД по искове, предявени от Д. Д. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Н. Д. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.Стара З., против М. Д. И., ЕГН [ЕГН] и П. А. И., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.61, договорът, сключен на 26.04.2005 г. с нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ ***/ 200* г. на нотариус рег.№ ***, с който Л. Д. Н., чрез настойника си Д. Д. Д., прехвърля на М. Д. И. срещу поето задължение за издръжка и гледане, ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № ** в [населено място], [улица], вх.А, ет.2, за останалата ¼ идеална част от имота. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 342 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г. в останалата част. ОСЪЖДА М. Д. И. и П. А. И. да заплатят на Д. Д. Н. сумата 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: