Ключови фрази
Негаторен иск * право на преминаване * придобивна давност


2
гр. д. № 1030/2018 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 5

София, 14.03.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 23 януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1030/2017 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. М.-М. в качеството й на пълномощник на Д. И. С., против решение № 1673/19.12.2016 г. по гр.д. № 2109/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 2275/29.06.2016 г. по гр. д. № 15307/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което З. Г. Г. и С. Г. Г. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Д. И. С. да ползва собствения си недвижим поземлен имот пл. № 466, с площ от 1285 кв. м., находящ се в [населено място] като прекратят преминаването си през него в частта му отредена за задънена улица и този иск е отхвърлен като неоснователен.
С определение № 485 от 23.10.2017 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част по въпроса: - допустимо ли е да се придобива право на преминаване през чужд урегулиран имот по давност при действието на З. и ЗУТ.
В срока чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация. Не са взели становище и по съществото на касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
По въпросът, по който е допусната касационна проверка настоящият съдебен състав приема:
Недопустимо е придобиване право на преминаване през чужд имот на основание давностно владение, когато имотът, за достигане на който се преминава през чужд имот, както и чуждият имот са със статут на урегулирани поземлени имот.
По същество на касационната жалба:
За да отхвърли иска в частта, с която се иска осъждане на ответниците да преустановят да преминават през имота на ищцата С., сега касаторка, въззивният съд е приел, че имотът на ответниците е със статут на неурегулиран, тъй като няма излаз на улица, поради което собствениците му са придобили право на преминаване през имота на ищцата, тъй като са го осъществявали в продължение на повече от десет години в периода от 2003 г., когато е била променена нормата на чл. 192 ЗУТ и се предвижда учредяването на право на преминаване да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите (ал. 1), а при липса на съгласие със заповед на областния управител или кмета на общината (ал. 2) до предявяване на иска през 2015 г. Изводът е необоснован, направен в противоречие на установеното по делото относно статута на двата имота, собственост на страните по делото.
С приета техническа експертиза е установено, че за имота на ищцата е бил отреден парцел ІV-466 в кв. 31 с регулационния план на [населено място] от 1993 г. За имота на ответниците е бил отреден парцел V-470 като със застроителния регулационен план за обществени мероприятия е предвидено изграждане на улица тупик (задънена улица) между двата имота по осови точки 375-379 с широчина от 4.00 м. и дължина 38 м. Предвидено е тя да минава през имота на ищцата. По данни от приложената скица № 3 към заключението на в. л. Г., л. 128, двата имота са били със статут на урегулирани имоти и по предходния КРП от 1978 г. на [населено място], като имотът на ищцата е бил парцел ХІ-285, а този на ответниците Х-284 в кв. 36. За имота на ответниците е било осигурено лице към предвидената в този план улица, с която имотът е граничел от запад. В плана от 1993 г. тази улица е отпаднала и е предвидена задънена улица за осигуряване лице и достъп до имота на ответниците, през имота на ищцата.
С гласни доказателства е установено, че до около 1990 г., когато родителите на ответниците са построили вила в имота, са влизали в имота си през друг имот, а не този на ищцата. След като ответниците придобиват право на собственост върху имота те са започнали да преминават през имота на ищцата, като са поставили ограда навлизайки в имота на ищцата и завземайки 11 кв. м. от него, които попадат в частта, отредена за задънена улица.
Законосъобразно съдът е приел, че прокарването на задънена улица е мероприятие по застроително регулационния план за обществени мероприятия по чл. 22 З., но поради неправилното определяне статута на имотите е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че ответниците са придобили право на преминаване през имота на ищцата, поради което негаторният иск в тази част е неоснователен.
Застроително регулационния план за обществени мероприятия няма непосредствено отчуждително действия. Отреждането на даден имот за обществено мероприятия няма за последица отчуждаването му от собственика и правото на собственост върху него не се придобива от държавата с влизане в сила на плана. Разместването на правото на собственост може да настъпи след провеждане на специалната процедурата по отчуждаването му и заплащане на обезщетението на собственика на засегнатия имот – чл. 93 и чл. 95 З. (отм.) и чл. 265, ал. 5 ППЗТСУ (отм.), които норми са действали към 1993 г., когато са одобрени кадастралния и регулационния планове. Съгласно чл. 262, ал. 3 ППЗТСУ отм., която е била приложим закон при влизане в сила на ЗРП, отчужденията за прокарване на задънени улици са за сметка на собствениците, имотите на които имат лица само по тези улици, съобразно данъчната оценка на имотите без сградите и другите подобрения в тях.
Няма данни ответниците да са уредили отношенията си с ищцата и по реда на чл. 52а З. (ДВ бр. 14/2000 г.), с която разпоредба е дадена възможност отново да бъдат уредени отношенията във връзка с прокарване на улици и други мероприятия.
По делото е установено, че тази процедура не е проведена, ищцата, както и наследодателите й, не са били обезщетени от ответниците за частта от имота, отредена за улица тупик, поради което ищцата се легитимира като собственик и на тази част от имота при направеното позоваване на придобиването му по наследяване и давност.
Не е установено и това при действието на З. със заповед на кмета на основание чл. 208 ППЗТСУ да е установено право на преминаване през имота на ищцата.
Съгласно § 6 от Преходните разпоредби на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон, териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. С отреждането на част от имота на ищцата за задънена улица се осигурява както достъп до имота на касаторите така и лице за техния имот. Ако мероприятието не е изпълнено в сроковете по чл. 208 ЗУТ за собственика на отредения за задънена улица имот е налице правната възможност да иска изменение на плана на основание чл. 134, ал. 2 ЗУТ. До обезщетяване на собственика, част от чиито имот е предназначен за улица тупик, собственикът на ползващия се от отредения за това мероприятие терен няма право да упражнява фактическа власт върху него. Той или собственикът на терена, част от който е предназначен за задънена улица, разполагат с правото да поискат от общината определяне на оценка на имота (чл. 52а, ал. 1 З. отм. във вр. с § 6 ПР З.). Въз основа на влязлата в сила заповед правоимащият на обезщетение може да се снабди с изпълнителен лист за събирането му, а задължения да заплати доброволно дължимото. Правото на собственост в полза на общината преминава след уреждане на отношенията между собственика на терена, отреден за задънена улица, и собственика на имота, за нуждите на който е отредена улицата. Това следва и от § 6 от ПЗР ЗУТ. До заплащане на обезщетения за терена, отреден за задънена улица, правото на собственост върху тази площ принадлежи на собственика на имота, от който той е част и той може да го упражнява в пълния му обем.
Като е приел, че иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят преминаването през имота на ищцата е неоснователен, съдът е постановил незаконосъобразен акт. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, след отмяна на решението ще бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът за осъждане на ответниците да преустановят да преминават през част от имота на ищцата, отреден за задънена улица, ще бъде уважен.
При този изход на спора ответниците ще бъдат осъдени да заплатят на касаторката направените от нея разноски за водене на делото за всички инстанции които възлизат на сумата 1909.00 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата 542.00 лв., присъдена с първоинстанционното решение и потвърдена от въззивния съд, като ответниците ще бъдат осъдени да заплатят разликата до пълния размер, която възлиза на 1367.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1673/19.12.2016 г. по гр. д. № 2109/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 2275/29.06.2016 г. по гр. д. № 15307/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което Зора Г. Г. и С. Г. Г. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Д. И. С. да ползва собствения си недвижим поземлен имот пл. № 466, с площ от 1285 кв. м., находящ се в [населено място] като прекратят преминаването си през него в частта му отредена за задънена улица и този иск е отхвърлен като неоснователен както и в частта, с която Д. С. е осъдена да заплати на ответниците по иска разноски в размер на 673 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Зора Г. Г. и С. Г. Г., двете от [населено място], ул. [улица], ет. 1, ап. 3 да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Д. И. С. да ползва собствения си недвижим поземлен имот пл. № 466, с площ от 1285 кв. м., намиращ се в [населено място] като прекратят преминаването си през него в частта му отредена за задънена [улица] и № 379, означена на скица № 1 от съдебно техническата експертиза (л. 142 от гр. д. № 15307/2015 г. на Пловдивски РС), която подписана от състава на съда да се счита за неразделна част от решението, както и да заплатят на Д. И. С. още сумата 1367.00 (хиляда триста шестдесет и седем) лева представляваща разноски за водене на делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: