Р Е Ш Е Н И Е   № 919   София, 09.12.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември   две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ   при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 70/2009 година Производството е по 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ю. Р. от с. К., Пловдивска област чрез адв. М от Пловдивската адв.колегия срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 21. Х. 2008 г. постановено по в.гр.д. № 2664/2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост за присъдения размер на издръжката над 50 лв месечно. С определение № 270 от 24.ІІІ.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2664/2008 г. като въпросът, обусловил необходимостта от допускане на това обжалване е за начина, по който в процеса могат да бъдат установявани доходите и имуществото на задълженото за издръжка лице, по който няма трайна практика. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. При определяне на дължимата от ответника по делото жалбоподател в настоящото производство издръжка на малолетното му дете Ю, роден на 19.ІV.2005 г. Пловдивският окръжен съд е съобразил сериозно увреденото му здравословно състояние – страдащо от детска церебрална парализа, спастична квадрипареза от средно тежка степен и умерено умствено изоставане. Това му състояние налага непрекъсната рехабилитация според приложената служебна бележка на К. по ранна рехабилитация и физикална медицина към М. университет гр. П. от 12.ІІ.2008 г. Доказано е с писмани доказателства приемането на медикаменти, а поради заболяването на детето майката е лишена от практическа възможност да работи по трудово правоотношение. Жалбоподателят В. Ю. Р. работи като шофьор на ТИР и осъществява курсове до Германия, като внася леки коли, според свидетеля А, разпитан в съдебно заседание на 22.ІІ.2008 г. пред районния съд. Доходите му са между 3 евро според този свидетел. Пред Пловдивския окръжен съд на 15. Х.2008 г. е разпитана свидетелката В, според която получаваните средства от работа на ответника в Германия са към 3000 евро, което й е известно от самия жалбоподател. Жалбоподателят не е представил каквито и да било писмени доказателства по делото, опровергаващи показанията на посочените свидетели, макар и да е имал възможност за това – след разпита на първия свидетел са проведени 6 заседания в районния съд, в които той е имал редовно упълномощен адвокат, делото е гледано и пред окръжния съд в още две заседания, при които също не са ангажирани противни доказателства. Върховният касационен съд намира, че доказването на доходите и материалното положение на страните по делата за издръжка не е ограничено относно вида на доказателствените средства, предвидени в ГПК, така че като е основал изводите си на събраните по делото доказателства за доходите на ответника, Пловдивският окръжен съд не е нарушил процесуалните правила. В рамките на установените възможности на бащата въззивният съд е определил дължимата издръжка на малолетния му и болен син Ю. според нуждите на детето в присъдените размери за 1 годишния период преди предявяване на иска по 200 лв месечно, както и по 250 лв месечно за периода от предявяване на иска 27. ХІ.2007 г. до настъпване на причини за изменяване или прекратяване на издръжката. При установените месечни доходи в евро, посочените присъдени суми съответстват на възможностите на дължащия издръжка ответник, независимо че трябва да участва в издръжката и на друго свое дете, родено през 2000 г. Не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на въззивната инстанция са обосновани на установените по делото факти. Не са допуснати пороците по чл. 281 т.3 от ГПК, поради което съгласно чл. 293 ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд № 1* от 21. Х.2008 г. постановено по гр.д. № 2664/2008 г. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: