5 РЕШЕНИЕ № 80 София, 17.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №161/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№3751/02.12.2011 г., подадена от адв. П. К. – процесуален представител на ищеца И. И. П., лично и в качеството му на [фирма], от [населено място] против въззивно решение №298/27.10.2011 г. по гр.д.№354/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение №321/08.7.2011 г.по гр.д.№2288/2010 г. на Габровския районен съд, с което е уважен предявеният И. И. П. , лично и в качеството му на [фирма], от [населено място] против [фирма] – Г. иск с правно основание чл.45 ЗЗД – имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 21384 лева, и исковете са отхвърлени. Със същото решение въззивната инстанция е признала за установено, че оспорените договори, първият за продажба на “движими вещи – машини и оборудване на обработка на птиче месо и прилежащия им инвентар” от 13.5.2006 г., и вторият – за покупко-продажба с периодично изпълнение за обработка и доставка на пушени пилета и пушени бутчета, с дата 20.9.2006 г., нямат достоверна дата. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е доказал, че ответникът е извършил виновно и противоправно деяние, от което за него са настъпили имуществени вреди, изразени в пропусната полза в причинна връзка с поведението на ответника. Излага се, че няма данни ищците да са уведомили ответника, че вещите са техни., а доколкото в приложения препис от решение №134/08.7.2009 г. на ГОС в мотивите си е правил преценка за нотариалната покана от 06.10.2008 г., то тези мотиви не обвързват въззивната инстанция по настоящия спор, тъй като не се ползват със сила на пресъдено нещо, като за съда е задължителен само диспозитивът на решението. В посочения смисъл се сочи и съдебната практика на ВКС, изразена в ТР№1/2001 г. ОСГК. Акцентира се на договореностите на ответника единствено с [фирма], а дори и да се приеме, че е бил уведомен от ищеца, не е бил длъжен сам да преценява дали вещите, посочени от последния са именно тези, намиращи се в наетото помещение. Освен това съдът се позовава и на влязло в сила решение №22/15.02.2008 г. по гр.д.№440/2007 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което ищецът в настоящото производство е осъдил Е. Д. П. да му предаде процесните вещи на основание чл.108 ЗС. Въззивният съд е стигнал до извод, че липсват данни ответникът в настоящото производство за е задържал вещите, освен изявлението от 2008 г., когато е счел, че му дължи обезщетение за ползването без основание на собственото му помещение. Окръжният съд е приел, че не са събрани данни за причинната връзка между евентуално противоправно поведение и настъпил вредоносен резултат. С определение №1357/27.12.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: “Дали може да се докаже съществуването на договор и достоверността на неговата дата със свидетелски показания ?” и “Следва ли съдът да се произнася в диспозитива на решението си по установителен иск, който не е предявяван ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното: 1. “Дали може да се докаже съществуването на договор и достоверността на неговата дата със свидетелски показания ?” Отговорът на първата част от въпроса зависи от характера на договора предвид изискванията за форма. В случай, че се касае за договор, за който законът изисква писмена форма свидетелските показания са недопустими. Когато обаче се касае за договор, за който законът не изисква писмена форма, свидетелските показания са допустими. Относно достоверността на датата на договора и доказването й със свидетелски показания настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния документ. Частният документ има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл.181, ал.1 ГПК, а именно “от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.”. В посочения смисъл е съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №235/04.6.2010 г. по гр.д.№176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. 2. “Следва ли съдът да се произнася в диспозитива на решението си по установителен иск, който не е предявяван ?”, също е налице съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №529/09.7.2010 г. по гр.д.№1129/2009 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че когато не са предявени искове по чл.97, ал.3 ГПК/отм./, не следва съдът да се произнася в решението си /диспозитива/ по оспорване истинността на документи. Изложеното разрешение се споделя от настоящия състав на ВКС, ІV г.о. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за процесуално нарушение от страна на въззивната инстанция, че прилага закон, който не е действал в момента на нотариалното удостоверяване, и не изследва дали е спазен процесуалния ред за удостоверяване, съобразно надлежните процесуални норми на ГПК/отм./. Оплакването е във връзка с нотариалната покана от 06.10.2008 г. Навежда се и оплакване относно изводите на съда, че договорът от 20.9.2006 г. е частен документ, и се твърди, че същият е официален документ, тъй като е съставен от длъжностни лица на търговското дружество. Освен това касационният жалбоподател се позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели. Оспорват се и изводите на окръжния съд за липса на причинна връзка между неоснователното задържане на вещите и понесените от ищеца вреди и произнасянето с решението по оспорените договори. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски. Ответникът по касация [фирма] – В. Т. оспорва касационната жалба. В съдебно заседание е депозирана писмена защита от процесуалния му представител адв. П.. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становището на процесуалния представител на ответника по касация, изразено в съдебно заседание, писмената му защита и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Габровския окръжен съд частично е неправилно. С оглед отговора на втория от поставените въпроси въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която e признато за установено, че оспорените договори нямат достоверна дата, поради което в тази част то следва да се обезсили и производството прекрати. В останалата част решението е правилно с оглед отговора на първият от поставените въпроси. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател относно изводите на съда, че договорът от 20.9.2006 г. е частен документ, и се твърди, че същият е официален документ, тъй като е съставен от длъжностни лица на търговското дружество. Официални са онези документи, което материализират изявление на орган на държавна власт, именно в това му качество, респективно на друго лице(частноправен субект) удостоверителна функция, като придаването доказателствено значение – нотариуси, частни съдебни изпълнители, лекари/за болничните листове/ пощенски служители за обратните разписки и телеграми/ и др. Критерият не е качеството на издателя, а значението, което законът придава на извършеното удостоверяване. За да бъде документът официален е необходимо да е издаден в рамките на предоставената от закона компетентност на издателя в установените форма и ред. Пак с оглед отговора на първия от поставените въпроси останалите касационни оплаквания не следва да бъдат разглеждани. Поради това въззивното решение в останалата част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №298/27.10.2011 г. по гр.д.№354/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд в частта, с която е признато за установено, че оспорените договори, първият за продажба на “движими вещи – машини и оборудване за обработка на птиче месо и прилежащия им инвентар” от 13.5.2006 г. и вторият – за покупко-продажба с периодично изпълнение за изработка и доставка на пушени пилета и пушени бутчета, с дата – 20.9.2006 г., нямат достоверна дата, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №298/27.10.2011 г. по гр.д.№354/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд в останалата част. ОСЪЖДА И. И. П., лично и като [фирма] от [населено място], [улица], ет.1, да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: