5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 332/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр.София, 23 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 332/2014 година Повод за касационната проверка по делото са две жалби срещу въззивно решение на Варненския апелативен съд: от името на частен обвинител и граждански ищец - както срещу наказателната, така и срещу гражданската част на решението, от името на подсъдим – само срещу гражданско-осъдителната му част. С обжалваното решение е изменена присъда от 15.VІІ.2013 год. по нохд 651/2013 год. на Варненския окръжен съд, отнасяща се до подсъдимия С. А. Ж.. Наказателно-осъдителната част на първоинстанционния съдебен акт е за извършено на 8.VІІ.2012 год. престъпление по транспорта по чл.343а, ал.1, б.”г” НК: за причинената от Ж. по непредпазливост „смърт на повече от едно лице” (на Р. Ж.-негова съпруга, и на С. Ж.-тяхна дъщеря), но също така, защото „деецът след деянието … е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на … пострадалите”. На Сл.Ж. е наложено наказание 1 година и 8 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за 1 година. Размерът на лишаването от свобода е определен под минимално предвидения в закона срок от 2 години след приложението и на чл.58а НК по реда на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция (по глава двадесет и седма от НПК). Определено е и обезщетение от 50 хил.лева по предявения за 100 хил.лева иск на Е. Х. в качеството ѝ на граждански ищец-пострадалата от престъплението майка на Р.Ж., за причинените ѝ неимуществени щети. ВОС е оправдал подсъдимия за транспортно престъпление без оказана от дееца необходима помощ на пострадалите (съответно без връзката на чл.343а с чл.343 НК), както и по обвинението за някои от правилата за движение, за които е било прието, че са нарушени. Изменението на присъдата с обжалваното сега по касационен ред решение № 157/14.ХІ.2013 год. по внохд 248/2013 год., е по отношение само на размера на присъденото обезщетение, който е увеличен на 70 хил.лева. Касационната жалба от името на пострадалата Е. Х. в качеството ѝ на частен обвинител срещу наказателната част на въззивното решение е свързана с всички основания по чл.348 НПК, но е сметнато, че доводите, отнесени към всяко едно от тях, изискват единствено ново разглеждане на делото, и то в първата съдебна инстанция, която да отстрани претендираните в жалбата нарушения, довели като обобщен резултат до неправилно смекчаване на отговорността (до по-благоприятна правна квалификация на извършеното, по-леко наказание и др.подобни). Като граждански ищец пострадалата е оспорила и присъденото обезщетение, но смята, че свързаните с него нарушения на материалния и процесуалния закон са отстраними направо от ВКС, от който се иска да увеличи обезщетението до пълния му поискан размер. Касационната жалба от името на подсъдимия (вече посочен и с другото си име С. А. Ш.) има предвид материалните и процесуалните нарушения само в гражданската част на съдебния акт, която също е поискано да бъде изменена направо в тази инстанция, а обезщетението намалено до 25 хил.лева. И двете жалби са поддържани в съдебното заседание на ВКС, включително писмено, докато прокурорът и всяка от страните-жалбоподатели по отношение на другата жалба – за отхвърлянето им като неоснователни. ВКС намери, че към този момент (тъй като делото не може да приключи в тази инстанция, както ще се види по-долу), основателна е само жалбата срещу наказателната част на обжалвания съдебен акт, и то доколкото обжалването е в основата на следното. Наложеното наказание лишаване от правоуправление е безусловно незаконосъобразно в размера му от 1 година, вместо да е поне с продължителността на лишаването от свобода – 1 година и 8 месеца (задължителните указания в П.1/83-Пл., т.6, б.”б” са такива изрично). Незаконосъобразното смекчаване на наказанието може да се окаже обаче резултат и от нарушените изисквания за провеждане на съкратеното съдебно следствие. Става дума по-конкретно за изискването по чл.373, ал.3 НПК в мотивите към присъдата съдът да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Става дума по-нататък за онези от обстоятелствата в този акт, които имат отношение към приложението на смекчената наказателна отговорност по чл.343а НК. Такива обстоятелства има на с.3 от обвинителния акт (подсъдимият изнесъл съпругата си от автомобила и направил опити за изкуствено дишане), но съответният прокурор очевидно ги е сметнал за недостатъчни (след като не е приложил чл.343а НК), като е възможно даже да се предположи, че преценката му е била подчинена на задължителните указания отново в цитираното вече П.1/83-Пл., този път в т.5, б.”б”. Отказът да бъде приложена т.нар. намалена отговорност може да се свърже по-конкретно с експертните констатации, че съпругата на подсъдимия, на която той се опитал да помогне (а и дъщеря му), са починали „бързо, в рамките на минути”. Прокурорът, с други думи, вероятно е приел, че оказаната от дееца помощ не е била „оказана на жив човек” (цит.постановление) и този наистина е изводът, който може да бъде направен от „доказателствата, събрани на досъдебното производство”(чл.372, ал.4 НПК), особено от документираната на л.134 хронология на телефонните обаждания чрез националната система „112”; тя удостоверява изтичането поне на 14 минути между първото обаждане в 15,18 ч. и последното преди да пристигне медицинска помощ в 15,32 ч. Изводът на прокурора, че обвиняемият е помагал всъщност на вече починалата си съпруга, е могъл, разбира се, да бъде оспорен, но подсъдимият сам се е съгласил да не го прави, за да се възползва от реда на съкратеното съдебно следствие (вж. подробности в т.8.1. от мотивите към ТР 1-08/09-ОСНК). Нещо повече – подсъдимият не е оспорил отказа да бъде приложена отговорността по чл.343а НК и съобразно изключението, указано на вече цитираното място от ТР-1-08/09-ОСНК, „да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства” – разпитаните по изключение в двете предходни инстанции свидетели не са дали показания във връзка с такива обстоятелства за поведението на Ж. след деянието, а и за времето, когато е настъпила смъртта, решаващи биха били допълнителни изявления на вещите лица. Незаконосъобразното смекчаване при наказването на подсъдимия може да се окаже по-нататък резултат от някои незаконосъобразни преди смекчаването разбирания на съдилищата относно нарушените „правила за движение” по смисъла на чл.342, ал.1 от НК. Особено смущаващо е изразеното и в двете съдебни инстанции разбиране, че могат поначало да съществуват правни норми, които да не са задължителни, а само „пожелателни” (ВОС, мотиви, л.114 от делото), да имат „пожелателен характер” (ВАС, мотиви, с.7)-изразеното мнение е извън всякакви общоприети теоретични схващания, но е останало и само декларирано. Декларативността в тази насока е още по-малко съвместима с конкретните правила, на които е дадена цитираната характеристика: съдържащите се в чл.6, т.1, във връзка с 12, ал.5; в чл.51, ал.1 и 3 ЗДП. Трябва, разбира се, да бъде споделен опитът на съдилищата да отнесат правилата за движение в цитираните разпоредби към познатото деление „общи-специални правни норми”, но това на свой ред е трябвало да бъде предшествано от анализ на приложното им поле, какъвто липсва в мотивите. Ако ВОС и ВАС бяха го направили според известния друг критерий „специалната = общата + някаква специфика”, едва ли щяха да приемат за безспорно оправдаването например по чл.51, ал.1 ЗДП, който изисква да се проявява „особено внимание” не само при п р е м и н а в а- н е т о, но и при п р и б л и ж а в а н е т о на железопътен прелез, докато чл.52, т.2 и 53, ал.1 ЗДП, чието приложение е било запазено, уреждат единствено хипотезата на преминаването. Незаконосъобразното смекчаване на отговорността на подсъдимия може да се окаже накрая повлияна и от също така незаконосъобразното преди това смекчаване неправилно разбиране за смисъла на чл.56 НК. Последното проличава в отказа да бъде отчетено при индивидуализацията значението на такива обстоятелства, като например к о н к р е т н и я брой на пострадалите и вида на к о н к р е т н о т о им увреждане (ВОС, мотиви, л.117 от делото, а за самата незаконосъобразност на разбирането вж. повече в р.87/04-І, Бюл. 9/04). Сходна е вероятно причината съдилищата да обявят и въобще липсата по делото на отегчаващи отговорността обстоятелства, пропускайки да вземат предвид например, че поначало нарушаването на забранителен сигнал (червена светлина) при движението на МПС, а с още по-голямо основание – на такъв сигнал при жп прелез, е от вида на най-тежките нарушения по ЗДП. Всичко изложено дотук като почерпено от основателното в жалбата от страна на частното обвинение, е най-малкото, което следва да бъде предмет на обсъждане при новото разглеждане на делото. Към този предмет следва обаче да бъде добавено и всичко друго, с което сега ВКС не се занимава изрично, било защото може да се окаже преждевременно (например защото гражданската отговорност на подсъдимия е зависима от наказателната), било защото е дължима нова, цялостна оценка на всичко от значение за изхода на делото и ВКС не би искал да ограничава без необходимост вътрешното убеждение на следващия съдебен състав (например какъв да е по-конкретния размер на наказанието, условно ли да бъде то или не). В заключение, новото разглеждане на делото, което се явява неизбежно (най-вече заради необходимостта от утежняване на наказателната отговорност-арг. от чл.354, ал.3, т.1 НПК, а не толкова от допуснатите нарушения-на материалния или на процесуалния закон), трябва да бъде проведено не другаде, а във въззивната инстанция (провеждането му в първата съдебна инстанция е поначало изключение-арг. от чл.335, ал.2 НПК). Ето защо, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 157 от 14 ноември 2013 год. по внохд 248/2013 год. на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ