Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно наказание * пълна имуществена отговорност на работник или служител * дисциплинарна отговорност * дисциплинарно производство

Р Е Ш Е Н И Е

N 182

София, 07.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември...........................
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при секретаря Р. Иванова............................….…...........................................................в присъствието на прокурора ...................……................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..........................................
гр.дело N 1284/2015 година.

Производство по чл.290 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Т. от АК-Благоевград, е подал касационна жалба срещу решение № 4988 от 27.11.2014 г. по гр.д. № 821/2014 г. по описа на окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 5540 от 05.08.2014 г. по гр.д. № 2619/2013 г. на районен съд Благоевград. С него е признато за незаконно и е отменено дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 11/13.09.2013 г. на управителя на [фирма], [населено място], както и работодателят-касатор е осъден да заплати на И. Й. Г. от [населено място] суми на основание чл.128, т.2 КТ /705, 53 лева/ и чл.224, ал.1 КТ /132, 84 лева/, а са отхвърлени насрещни искове на касатора срещу И. Й. Г. от [населено място] с правни основания чл.211 КТ, чл.293, ал.2 КТ, чл.45 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД съответно за сумите 4315 лева, 240 лева, 270 лева, 585 лева, 425 лева и 358 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът И. Й. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. А. от АК-Благоевград, е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. В него поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноските за касационното производство.
С определение № 650 от 10.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението само по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като са формулирани следните въпроси: Кога обясненията на служителя не са изслушани или дадени по негова вина и необходимо ли е откриване на специална процедура за дисциплинарното производство. Обжалването е допуснато на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, т.к. е посочена и съобразена задължителна практика на ВКС - напр. решения № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г.ІV г.о.; №171 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 68/2009 г. на ІІІ г.о.; № 122 от 27.05.2013 г. по гр.д. № 975/2012 г. ІІІ г.о.; № 363 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 354/2011 г. на ІІІ г.о.; № 8/01.04.2011 г. по гр.д. № 1035/2009 г. на ІV г.о. и др., с която са приети разрешения, различни от дадените в разглежданото решение.
Със същото определение е намерена за недопустима касационната жалба в частта по паричните искове, тъй като цената им е под допустимия размер от 5000 лева - чл.280, ал.2 ГПК. В тази част определението е влязло в законна сила.
В отговор на поставените въпроси следва да се има предвид, че работодателят не е длъжен да уведоми работника или служителя за наличието на висящо дисциплинарно производство, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Работодателят не е длъжен също така в искането за обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да е посочено по ясен и разбираем за работника начин – р. по чл.290 ГПК № 8/01.04.2011г. по гр.д. № 1035/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Това означава, че работникът или служителят трябва да може да индивидуализира фактическите белези на събитието /повода/, дало основание на работодателя да изследва и проверява наличието на елементите от фактическия състав на чл.186 КТ – виновно неизпълнение на трудовите задължения – чрез изслушването му или приемането на писмените му обяснения и събиране и оценка на посочени доказателства.
По съществото на спора:
За да уважи иска на И. Й. Г. от [населено място] срещу касатора [фирма], [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ /за отмяна на незаконно уволнение/, съставът на въззивния съд е приел, че той е основателен поради неспазване на императивните изисквания на чл.193, ал.1 КТ, а делото трябва да се реши без да се разглежда спорът по същество – чл.193, ал.2 КТ. Посочил е, че поисканите от работодателя с покани от 07.08.2013 г. и 09.09.2013 г. обяснения са неясни и неконкретизирани, състоят се буквално от едно-единствено изречение, поради което работникът е бил лишен от възможност да се запознае с това, за какви конкретни нарушения дължи обяснения. Не е спазено изискването по един ясен, недвусмислен и разбираем за работника начин да се поискат обяснения.
Тези констатации на съда не се оправдават от фактическа страна и са довели до необоснованост на постановения съдебен акт. Видно от данните по делото работникът е уволнен от длъжността шофьор на товарен автомобил, като са издадени два акта – заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” от 13.09.2013 г. и заповед за прекратяване на трудовия договор от същата дата. В първата заповед е посочено, че наказанието се налага поради 1. извършено нарушение ПТП, 2. закъснение доставка на стока 3. неукрепване на товар, които нарушения са извършени 1. на 06.06.2013 г. 2. на 16.07.2013 г. и 3. на 02.08.2013 г., а във втората – поради несправяне /неукрепване на товар, закъснения доставки на стоки/ и груби нарушения /ПТП поради липса на съобразителност/, т.е. приповторени са нарушенията на трудовата дисциплина от първата заповед. И двете заповеди са получени лично от адресата. На 07.08.2013 г. и на 09.09.2013 г. на работника са връчени и писмени покани, с които работодателят е дал 3-дневен срок за писмени обяснения във връзка с транспортна заявка позиция 1738/308/0007 и за товар по транспортна заявка № 50131010604. Няма данни и твърдения наказаното лице да е отговорило писмено или да е дало устни обяснения, свързани с обстоятелствата около инцидентите с посочените товари, за да може работодателят да събере и оцени доводите му и представените доказателства.
Следва да се приеме, че мотивите за дисциплинарното уволнение са ясни и конкретни. Посочено е за кои нарушения на трудовата дисциплина се налага наказанието и кога са извършени, както и са поискани писмени обяснения за инциденти с товари, които са индивидуализирани с номера на позиция и заявка. Поради това не може да се приеме становището на въззивния съд, че работникът не е разбрал за какви дисциплинарни нарушения са поискани обясненията и не е могъл да реализира защитата си. Още по-малко този случай може да се приравни към липса на предварително изслушване на работника или служителя по смисъла на чл.193, ал.2 КТ, какъвто извод съдът е направил в мотивите на решението си. Той е трябвало да прецени за кои нарушения са поискани обясненията, посочени в двете писма на работодателя, кореспондират ли те с нарушенията в заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор, а след това да продължи разглеждането на делото спрямо тези нарушения при съобразяване изискванията на чл.194 КТ - относно сроковете за налагане на наказанията и по същество – относно осъществяването на самите нарушения и дали те имат характеристиката на такива по смисъла легалното определение, дадено в чл.186 КТ. Последната преценка ще се направи във връзка с оспорванията, заявени в основната и поправената искова молба и събраните по делото доказателства. Накрая съдът при установяване на нарушенията или на някои от тях трябва да се произнесе за съразмерността на наложеното наказание – чл.189, ал.1 КТ.
Изложеното налага касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане при съблюдаване на дадените указания. Допуснатото нарушение на материалния закон по чл.193 КТ е довело до съществени процесуални нарушения, в резултат на които въззивният съд е отказал да се произнесе по съществото на правния спор, с който е бил сезиран.
По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4988 от 27.11.2014 г. по гр.д. № 821/2014 г. по описа на окръжен съд Благоевград в частта, с която се е произнесъл и е уважил искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.