4 Р Е Ш Е Н И Е № 168 [населено място], 18.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1139 по описа за 2011 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на К. Г. Б., Г. М. Б., Е. М. Ц. и Е. А. Е. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 505 от 12.02.2010г. по гр.д. № 1357/2008г. на Върховния касационен съд, ІІг.о. Като основание за отмяна молителите сочат новооткрити писмени доказателства: съобщение от 27.02.2002г. на [община], Заповед № 299 от 01.04.2002г. на Кмета на В., скица без номер, издадена от [община], заключение на вещо лице Б. по административно дело и пет броя скици към него. Поддържат и противоречие с друго влязло в сила решение, а именно Решение № 89/ 09.06.2005г. на Окръжен съд Пазарджик по адм. д. № 1029/2004г. Ответникът по молбата [община] чрез процесуалния си представител възразява срещу допустимостта и основателността на молбата. С определение № 420 от 18.11.2011г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд е отменил частично въззивно решение № 803 от 21.12.2007 година по гр.д. № 98/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд и вместо това е отхвърлил предявените от К. Г. Б., Г. М. Б., Е. М. Ц. и Е. А. Е. срещу [община] положителни установителни искове за признаване, че същите са собственици по давност, наследство, реституция и приращение на част от дворно място, цялото от * кв.м. в м.”Т.”, съставляващо имот пл. № * в кв. * по РП на [населено място], а именно за разликата над * кв.м. до * кв.м., както и на построените в дворното място плувен басейн с площ от * кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда/ съблекалня/ със застроена площ от * кв.м. За да достигне до този резултат по отношение на дворното място съдът е намерил че то, заедно с построените две тепавици, две веявици и други сгради е било собственост на наследодателя на ищците Г. /Г./ И. Б., починал 1942 година, за което е бил издаден и констативен нотариален акт през 1970г. за празно дворно място от * кв.м., имот пл. № * по плана на кв. Ч.. Имотът е отчужден през 1970 г. за мероприятие „Г. парници за цветя” и е одържавен като през 1979 година е извършено преотреждане на терена за мероприятие „М. баня - парк” кв. Ч. и е издаден нов А. 2321/79 година. В тези документи имотът е посочван като дворно място от * кв.м., съставляващо имот пл. № * по РП на В.. Съответно, с решение на Върховния административен съд № 5988 oт 15.12.1998 г. по адм.д. № 1013/1998г. година е отменено отчуждаването на имота също с площ * кв.м. При тези данни съдът е намерил за доказана собствеността само за * кв.м., но не и за разликата между признатите от първата инстанция * кв.м. до пълната претендирана квадратура на имота от * кв.м. Спрямо сградите /плувен басейн и съблекалня/ съдът е изложил съображения, че са построени след отчуждаването, без значение дали за предвиденото по плана мероприятие, върху терен, който е бил държавна собственост и затова именно държавата е собственик на построеното, по силата на принципа, залегнал в чл. 92 ЗС. Изтъкнал е, че отмяната на отчуждаването по З. по З., З. др. по отношение на терена има действие за в бъдеще и придобитите от държавата вещни права върху построените обекти се запазват като суперфициарна собственост. Според молителите съдът е постановил решението като е използвал „порочни документи”, без да вземе предвид скица на имота, издадена на 25.03.1999г., според която площта на имот пл. № * по плана от *г. е *кв.м. В молбата са развити подробни съображения относно площта на имота по различните документи, скици и експертизи. Видно, че всички представени с молбата т.нар. „нови” писмени доказателства са съставени по време на висящността на процеса като по-голямата част от тях са представени по делото, а именно: решението на Пазарджишки окръжен съд по адм.д. № 1029/2004г., определението на Върховния административен съд от 19.05.2005г. по адм.д.№ 8165/2005г., заповедта за попълване на кадастралния план № * от *г., съобщението за изготвен акт за непълноти и грешки в кадастралния план, както и скицата без номер и дата, заверена от [община]. Не са представени по делото единствено заключението на вещото лице С. Б., което е депозирано по административно дело № 939/2002г. на Пазарджишки окръжен съд и скици с №№ от * до *, изготвени от вещото лице по същото дело. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените писмени доказателства не отговарят на изискването да са нови, тъй като голямата част от тях са налице по делото и са взети предвид при решаването му, а останалите - заключение на вещо лице по друго дело и скици към него не са писмени доказателства, а и изобщо не съставляват годно доказателствено средство, извън процеса, в който са създадени. Не е налице и твърдяното противоречие с решението по административното дело поддържано като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молителите са обжалвали заповед за попълване на кадастралния план с верните номера на имоти пл. № *-общински и *-общински в кв. * по плана на В., както и промяна границите на поземлен имот № * от същия квартал по площ, съответстваща на решение на ВАС по адм.д.№ 1013/1998г., а именно * кв.м. С решението на Пазарджишки окръжен съд заповедта е отменена. Именно поради това същата не е взета предвид при решаването на спора за собственост, а съдът е обсъждал предходна заповед за нанасяне на имота в кадастъра. Освен това, основанието по т.4 на чл. 303, ал.1 ГПК предполага, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е налице друго влязло в сила решение, което противоречи на атакуваното. А между решение на граждански съд по спор за собственост и решение по административно дело за законосъобразност на административен акт такова тъждество не може да съществува поради различния предмет на делата. Въз основа на горното не се установява наличие на сочените основания по чл. 303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. От изложените в молбата и допълнението към нея обстоятелства е видно, че всъщност молителите целят преразглеждане на правния спор, въз основа на нова преценка на доказателствата, което е недопустимо. При този изход ответника по молбата [община] има право на сторените разноски за настоящето производство в размер на 420 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Г. Б., Г. М. Б., Е. М. Ц. и Е. А. Е., всички от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 4 ГПК на влязло в сила решение № 505 от 12.02.2010г. по гр.д. № 1357/2008г. на Върховния касационен съд, ІІг.о. ОСЪЖДА К. Г. Б. от [населено място] 1113, [улица], вх.А, ет.4, ап.19, Г. М. Б. от [населено място] 1510,[жк][жилищен адрес] Е. М. Ц. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и Е. А. Е. от [населено място], [улица], ап.1 да заплатят на ОБЩИНА В. сумата 420/четиристотин и двадесет/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: