О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108 София, 13.10.2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при становището на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 970/2016 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност, повдигнат от Несебърския районен съд. Прокурорът от ВКП Ивайло Симов застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е РС–гр. Бургас, тъй като с подадената от частния тъжител П. Д. частна тъжба били повдигнати обвинения за две престъпления, по-тежкото от които – квалифицирана клевета – според твърденията на частния тъжител била извършена на 06.12.2015 г. в С. Предвид обстоятелството, че инкриминираното престъпление било извършено от български гражданин в чужбина на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК цялото дело било подсъдно на РС – гр. Бургас, където бил постоянният адрес и местоживеене на лицето, посочено в тъжбата като подсъдим. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: По частна тъжба на П. Х. Д. против С. С. С. е било образувано НЧХД № 5560/2016 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 129 състав. Въз основа на посочените в обстоятелствената част на частната тъжба обстоятелства и направените впоследствие от частния тъжител уточнения с молби от 08.07.2016 г. и от 09.08.2016 г. съдията-докладчик квалифицирал твърденията на тъжителя като престъпления по чл. 146, ал. 1, по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК. Преценил като най-тежко обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, извършено в курортен комплект „С.б.”, поради което прекратил производството по делото и го изпратил на Несебърския районен съд. По частната тъжба на П. Д. било образувано НЧХД № 1477/2016 г. по описа на Несебърския районен съд, като с разпореждане на съдията-докладчик от 08.09.2016 г. производството по делото отново е прекратено, а пред ВКС е повдигнат спор за подсъдност. С атакувания съдебен акт е прието, че обвинението за първото деяние (извършено на 04.12.2015 г. в курортен комплекс „С.б.”) следвало да се квалифицира по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, а второто (извършено на 06.12.2015 г. в гр. Н. Й., С.) – по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Предвид разпоредбите на чл. 38 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК съдията-докладчик преценил, че по-тежкото от инкриминираните престъпления е това по чл. 148, ал. 2 от НК, което било подсъдно на Бургаския районен съд, в чийто съдебен район бил постоянният и настоящият адрес на посоченото като подсъдим лице. Настоящият съдебен състав счита, че ВКС е сезиран с недопустимо искане на съдията-докладчик от Несебърския районен съд за решаване на спор за подсъдност. Такъв реално не е налице. Спорът за подсъдност възниква между две конкретни съдилища, всеки от които преценява, че не е компетентен да разгледа и реши делото, и същевременно намира, че е компетентен другият съд. В случая получаващият съд – Несебърският РС – е заключил, че делото не му е подсъдно. Направил е и следващата преценка – по въпроса кой съд е компетентен да го разгледа по правилата на чл. 38 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от НПК, като е счел, че това е Бургаският районен съд с оглед служебно събраните данни за настоящия и постоянен адрес на посоченото като подсъдим лице. Т. е. съдията-докладчик не е оспорил становището на СРС, че делото не му е подсъдно, а отказът да приеме делото за разглеждане е обусловен от извод за компетентност на трети съд. Съгласно чл. 42, ал. 2 от НПК когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, следва да прекрати производството и да изпрати делото на този съд. С процедурата по чл. 44, ал. 1 от НПК се преклудира възможността за взаимно препращане на делото между изпращащия и приемащия съд, но не и за изпращане на делото на трети съд, в случая Бургаския районен съд, който не е заявил становище относно компетентността си да разгледа делото. Поради това искането на съдията-докладчик по прекратеното НЧХД № 1477/2016 г. по описа на Несебърския районен съд следва да се остави без разглеждане, а делото – да му бъде върнато за изпълнение на процедурата по чл. 42, ал. 2 от НПК. Извън изложеното следва да се припомни, че с разпореждането си съдията-докладчик дава правна оценка на твърденията на частния тъжител, а не решава предварително въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК. Отправна точка при квалификацията на повдигнатите от частния тъжител обвинения са неговите твърдения, а именно, че: 1) че на 04.12.2015 г. в курортен комплекс „С.б.” подсъдимият С. на публично място – в хотел, в който „присъствали много други хора” – нарекъл частния тъжител с думи, унизителни за честта и достойнството му, и му приписал престъпление измама и 2) че на 06.12.2015 г. в гр. Н. Й., С., подсъдимият С. разпространил пред управителя на фирма [фирма] С. А. Д. чрез интернет неистинни позорни обстоятелства за частния тъжител, включително му приписал престъпление, както и че отправил за него публично по интернет унизителни за честта и достойнството му квалификации. Задължение на съда е да даде правна оценка именно на тези твърдения, а не да оценява предварително съставомерността на деянията. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на съдия-докладчик от Несебърския районен съд по НЧХД № 1477/2016 г. за решаване на спор за подсъдност със Софийския районен съд. ВРЪЩА делото на Несебърския районен съд за изпълнение на процедурата по чл. 42, ал. 2 от НПК. Препис от определението да се изпрати на Софийския районен съд за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.