Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 26 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2409/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Ю. М. М. за възобновяване на нохд № 238/13г. по описа на РС-Севлиево. В искането се изтъква всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постъпило е и допълнение към искането, в което се развиват аргументи в подкрепа на доводите за допуснато нарушение на материални закон и явна несправедливост на наказанията. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Намира фактическата обстановка за правилно установена, което според прокурора е довело и до правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения, свързани с ограничаване правото на защита на осъдения. Изразява становище за законосъобразност и справедливост на наложеното наказание. Адвокат Б., защитник на осъдения поддържа искането и допълнението към него и моли за уважаването му. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват използване на МПС при осъществяване на кражбата, поради което неправилно деянието е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Акцентира върху оплакването за явна несправедливост на наказанието, тъй като не са отчетени всички смекчаващи обстоятелства, най-вече направените от М. пълни самопризнания още на досъдебното производство. Защитникът прави искания в условията на алтернативност, а именно за връщане на делото за ново разглеждане или изменение на присъдата, с налагане на наказание пробация. Осъденият Ю. М. поддържа становището, изразено от защитника му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е влязла в сила, след като е била потвърдена от въззивната инстанция и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 52 от 05.07.2013г., постановена по нохд №238/13г. Районен съд-Сливен е признал подсъдимия Ю. М. М. за виновен в това, че на 01.03.2013г., в местността „име”, в землището на [населено място], от вилна постройка, чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи –метални парапети, на обща стойност 365лв., собственост на Т. Й., от владението му, без негово съгласи и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и основание чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение наложеното по нохд № 278/12г. по описа на РС-Севлиево наказание от седем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият А. А./който не е депозирал искане за възобновяване/ е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от три години. В тежест на подсъдимите са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 124 от 31.10.2013г., постановено по внохд № 130/13г., ОС-Габрово е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Относно твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения. В искането за възобновяване е отразено, че от протоколите за извършени процесуално-следствени действия на досъдебното производство и в съдебната фаза, се установяват многократни нарушения на процесуалните права на осъдения М., като не му е предоставена възможност да се защитава съобразно дадените му от закона права. Освен липсата на каквато и да било конкретика от аргументи, подкрепяща тези доводи, която би дала възможност на касационния съд да ги обсъди в пълнота и съответно да даде конкретни отговори, от материалите, съдържащи се в кориците на делото не се констатират нарушения на гарантираните в НПК права на обвиняемия/подсъдимия. Използването на заплахи от органите на МВР са твърдения, които не намират опора в данните от досъдебното производство. Относно твърдението за допуснати нарушения на материалния закон. При вярно установени фактически положения, решаващите съдилища правилно са приложили материалния закон, като са приели, че с действията си Ю. М. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 от НК, като доказан по несъмнен начин е квалифициращият признак на деянието, а именно осъществено чрез използване на МПС. Относно твърденията за явна несправедливост на наказанието. И това оплакване е неоснователно. Решаващите съдилища вярно са индивидуализирали смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Не са пренебрегнати направените от М. самопризнания още на досъдебното производство, съдействието му на органите на полицията и искрено изразеното съжаление/обстоятелства върху които акцентира защитата/, като съдилищата са достигнали до правилни изводи за това, че отчетените смекчаващи обстоятелства са многобройни, независимо от наличието на отегчаващи такива. Преценено е наличието и на втората кумулативна предпоставка за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Отмереното наказание от седем месеца лишаване от свобода, освен законосъобразно се явява и справедливо определено, съответно на целите по чл.36 от НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения Ю. М. М.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. М. М. за възобновяване на производството по нохд №238/13г. по описа на РС-Севлиево. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: