3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 216 София, 05.05.2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 4436/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 288 ГПК. Р. Д. Р. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 972 от 31.07.2019г. по гр.д.№ 1030/2019г. , с което е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен иск за собственост. Ответниците не са подали отговор на касационната жалба. Доводите в касационната жалба са, че съдът е направил незаконосъобразни изводи по отношение валидността на решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността на ищеца , както и че е бил длъжен да се произнесе по възраженията в исковата молба за незаконосъобразното изкупуване на земята от ответника по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд 1400/04.04.2019 г. постановено по гр. дело № 848 /2018 , с което е отхвърлен иска на Р. Д. Р. против С. Б. Т. и Н. С. Т. за приемане за установено в отношенията на страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот с идентификатор .... по ПНИ на СО „Д. лозя“, землище [населено място], общ.А., одобрен със заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016 г. на областния управител на област Варна, с площ 728 кв.м., Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства както за правата на ищеца, така и на ответниците, но правните му изводи , поради които той приема, че отрицателният установителен иск е неоснователен, се отнасят единствено до легитимацията на ищеца. Съображенията на съда са, че след постановяване на реституционното решение на ПК Аксаково № 7808 от 1993 г. в полза на наследодателя на ищеца , то е изменено и допълнено с решение със същия номер три години по-късно през 1996 г. В него е посочено, че се възстановява собствеността на Р. С. П., но той вече е бил починал. На следващо място е въззивният съд е приел, че реението не отговаря на разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ / редакция ДВ бр.59 от 30.06.1995 г./ , съгласно която в решението се описват размерът и категорията на имота, местоположение /граници, съседи/ и ограничения на собствеността, с посочване на основанията за това и към решението се прилага скица на имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. В издаденото от ПК Аксаково решение № 7808 от 1996 г., което изменя и допълва решението от 1993 г. ,не са посочени мотивите за издаването му както и новите обстоятелства и новите писмени доказателства, които са от съществено значение за постановеното решение, за да може съдът да извърши преценка дали са спазени изискванията на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ, при наличието на които ПК може да поправя допуснати в решението явни фактически грешки или да изменя решението в определените срокове, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства / още повече,че от датата на двете решения е видно,че второто решение е постановено след изтичане на три годишния срок по чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ/. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение , намира следното: Касаторите поставят множество въпроси, но при направените от въззивния съд решаващи правни изводи за отхвърлянето на иска – недоказано от ищеца защитимо с отрицателен установителен иск субективно право, от значение за делото са следните: 1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване и 2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот. Въпросите са обусловили решаващите изводи на съда, същевременно са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 972 от 31.07.2019г. по гр.д.№ 1030/2019г. Указва на касатора Р. Д. Р. , че следва да внесе по сметката на ВКС сумата 50 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносният документ по делото,, в противен случая тя ще бъде върната. След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: