Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 421                                                      гр.София, 13.07.2010 год.                                                        В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                 ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                  при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  № 969 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. З. от гр. С., против решението от 18.02.2009г., постановено по гр.д. №2095/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 12.07.2006г. по гр.д. №8188/2005г. на Софийски районен съд, в частта, предмет на въззивното производство при новото разглеждане на делото, с която е отхвърлен предявения от С. И. З. срещу „К”О. , гр. С., иск с правно основание чл.215 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №1129 от 16.09.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса, който е от значение за развитие на правото, за характера на нормата на чл.17, ал.1 НСКСЧ /обн. ДВ, бр.50/2004г., изм. и доп./. Съгласно нормата на чл.17, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /обн. ДВ, бр.50/2004г., изм. и доп./ ръководителите на предприятия могат да определят размери на дневните пари, различни от определените в приложение №2, които не могат да превишават двойния им размер. Касационният състав намира, че определянето на максимални размери на квартирните пари с нормата на чл.17, ал.1 НСКСЧ е в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг – чл.228, ал.2 КТ, съгласно който размерите на обезщетението при командировка по НСКСЧ, вр. чл.215 КТ, се прилагат доколкото в КТД или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Не може да се определят максимално допустими размери на квартирните пари, в нарушение на нормата на чл.228, ал.2 КТ, че може да се договарят по-големи размери на обезщетението. Поради това при спор за размера на обезщетението следва да се приложи разпоредбата на чл.228, ал.2 КТ при договорени по-високи размери на обезщетението от определените с НСКСЧ. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба „К”О. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което отхвърлен предявения от С. И. З. срещу „К”О. иск с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на командировъчни пари в размер на 5570щ.д.. за командировка в Република С. за извършване на монтажно-заваръчни работи на обекта на „Р” – инк. Неправилно въззивният съд е приел, че е налице императивно ограничение на работодателската власт на „К”О. да определи размер на полагащите се командировъчни пари над двойния им размер, съгласно НСКСЧ /обн. ДВ, бр.50/2004г./, поради което при липсващо доброволно изпълнение от страна на работодателя да престира определената в заповедта сума и възникнал съдебен спор, следва да се приложи нормата на чл.17, ал.1 НСКСЧ и дневните пари да бъдат определени въз основа на нормативния максимум – двойния размер на сумата, установена в приложение №2, т.30 – 30щ.д., т.е. 60щ.д. на ден. В случая с връчването на командировъчната заповед и с приемането й страните са постигнали съгласие за по-голям размер на дневните пари за командировката. Поради това в разглеждания случай на командирования се полагат дневни пари съобразно с уговорения размер на дневните пари. Правилно е прието от въззивния съд, че на командирования се дължат 30% от полагащите се дневни пари, съгласно чл.20, ал.1 НСКСЧ. Правилни и съответни на събраните доказателства по делото са изводите на въззивния съд, че за времето на престоя на работника е осигурен пълен пансион в натура от приемащата страна. Не се установяват извършени разходи от страна на работника, поради което правилно е прието, че неоснователно претендира пълния размер на дневните пари за командировката. Не намират опора в закона доводите в касационната жалба, че разпоредбата на чл.20, ал.1 НСКСЧ намира приложение в случаите, когато приемащата страна осигурява пълен пансион на командирования, въз основа на постигната договореност с работодателя на командирования. От значение за приложението на посочената разпоредба е дали командированият е извършил разходи за ползвания пълен пансион, осигурен от приемащата страна, каквито разходи ищецът не е установил да е извършил. По съображенията, изложени по отношение на разпоредбата на чл.17, ал.1 НСКСЧ, неправилно е приложена и разпоредбата на чл.22 НСКСЧ, предвиждаща, че пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за дните над тях дневните се намаляват с 25% от размерите, определени в приложение №2. По делото е прието за установено, че работникът не е извършил пътни разходи, а от доказателствената е установено, че самолетните билетите за пътуването са осигурени от работодателя, като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото работодателят е заплатил за тях сумата 1264,43щ.д. Договореният размер на командировъчните пари е сумата 2500щ.д. месечно, с право на пътни и квартирни пари. Правилни и съответни на доказателствата са изводите на въззивния съд, че периодът на командировката е 23.03.2005г.-12.05.2005г., когато ищецът е напуснал определеното му място на работа, или общо 51календарни дни. За целия период на командировката уговореният размер командировъчни пари възлиза на 4250щ.д., от които с оглед закупуването на самолетните билети от работодатя, по отношение на останалата сума за квартирни пари намира приложение разпоредбата на чл.20, ал.1 НСКСЧ и от нея се дължат 30%, или дължимата сума е погасена с изплатените авансово за командировката на работника 1000евро, равняващи се на 1317,50щ.д., видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. С оглед на изложеното е правилен крайният извод на съда, че с платените 1000евро служебен аванс за тази командировка и с равностойността им в щ.д. са изпълнени задълженията на работодателя по тази командировка към ищеца. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.02.2009г., постановено по гр.д. №2095/2008г. на Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: