Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр.София, 11.03.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3502 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 405 от 16.11.2015 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Е. Г. Л., гражданин на У., представляван от адвокат С. С. от САК, която е насочена срещу решение № 11 от 05.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 7235/1976 г. на СГС, ГК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса „Допустимо ли е да се извърши поправка на явна фактическа грешка, ако грешката е установима със затруднения, които налагат тълкуване на волята на съда”, за който в определението по чл. 288 ГПК е прието, че е произнесен от СГС в противоречие с Решение № 55 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за отменяването му по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски за настоящата инстанция. В срока по чл. 287 ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците по касация Г. В. В. - чрез адвокат В. Б. от САК и В. Г. П. и И. Г. П. - чрез адвокат И. М. от САК, които възразяват срещу основателността на касационната жалба. Ответникът по касация Г. В. В. е заявил и възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокатска защита. Не са депозирани писмени отговори от ответниците по касация В. В. В. и Столична община. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: С решение от 12.03.1977 г. по гр. д. № 7235/1976 г., след като е отменил първоинстанционното решение на основание чл. 207, б. „а” – „г” ГПК (отм.) и е дал ход по съществото на делото на основание чл. 210, ал. 1 ГПК (отм.), второинстанционният Софийски градски съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗТСУ, предявен от Б. Т. Г., Г. В. В., Ц. В. П. и В. В. В.. В мотивите на решението от 12.03.1977 г. едновременно присъстват текста „При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено, че проектираната [улица] г. не е била приложена на место, ищците са ползвали собственото си место в границите, в които са го закупили, а щом това е така и щом като през 1951 г. регулацията е отпаднала, имотите остават в границите си от преди това”, както и (в следващото го изречение) текст, изключващ основателността на иска по отношение останалите ищци, извън Б. Т. Г., а именно : „Ищецът Б. Т. е собственик на спорното място от 643 кв.м.”. Постановен е следният диспозитив : „ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от Б. Т. Г., Г. В. В., Ц. В. П. (адрес) и В. В. В. (адрес) по отношение на Софийският градски народен съвет (адрес) и Кирковски районен народен съвет – С., че ищецът Б. Т. Г. е собственик на местото от 643 кв.м., оцветено жълто на скица № 1 от 9.ХІ.1976 г., изготвена от вещото лице П.И. и приподписана от районният съдия Ел.Д., съставляваща неразделна част от настоящето решение, което место се намира в С., кв. Г. б., местност „Р.”, кв. 80, пл.№ 1 и представлява част от имот пл.№ 5 /бивш/ в бивш кв. 61, както и че в кадастралната основа на кв. 80 по регулационния план за същата местност от 1967 г. има грешка, състояща се в това, че между имотите пл.№ 1 и пл.№ 5 по време на одобряване на плана не е имало реализирана на законно основание улица и следва да се поправи грешката, както е отразено на скица № 2 от 9.ХІ.1976 г., изготвена от вещото лице П.И. и приподписана от р.съдия и съставляваща неразделна част от настоящето решение, по линиите АБ и ВГ и знаците за общност. ОСЪЖДА Софийският градски народен съвет и Кирковски районен народен съвет – С. да заплатят на Б. Т. Г., Г. В. В., Ц. В. П. и В. В. В. сумата 89,92 лева /словом/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване.”. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) не е искано допълване от никой от ищците Г. В. В., Ц. В. П. и В. В. В.; не е искано и тълкуване на съдебния акт. Б. Т. Г. е починал на 01.07.18.982 г. и негов единствен наследник по закон е касаторът Е. Г. Л. - негов внук. Ц. В. П. е починала на 09.11.1998 г. и е наследена от ответниците по касация В. Г. П. и И. Г. П.. С молба вх.№ 41803 от 03.04.2014 г. Г. В. В. е поискал да се допусне поправка на явна фактическа грешка в решението от 12.03.1977 г., постановено по гр.д.№ 7235/1976 г. на СГС, ГК. Посочил е, че е налице несъответствие между мотивите, в които е прието, че всички ищци (а не само Б. Т. Г.) са собственици на недвижимия имот, предмет на иска, като при това липсва отхвърлителен диспозитив по отношение правото на собственост за Г. В. В., Ц. В. П. и В. В. В. и са присъдени разноски в полза на всички ищци – от една страна, а от друга – признато е право на собственост единствено за Б. Т. Г.. По заявеното искане по чл. 192 ГПК (отм.) СГС, ІV „а” г.о. се е произнесъл с обжалваното решение, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на решението от 12.03.1977 г. по гр. д. № 7235/1976 г. на СГС, ГК, като е постановил в частта, в която се признава за установено, че ищецът Б. Т. Г. (заместен в производството от Е. Г. Л.) е собственик на място с площ от 643 кв.м., оцветено в жълто на скица № 1 от 9.ХІ.1976 г., изготвена от вещото лице П.И. и приподписана от районният съдия Ел.Д., съставляваща неразделна част от настоящето решение, което место се намира в С., кв. Г. б., местност „Р.”, кв. 80, пл.№ 1 и представлява част от имот пл.№ 5 /бивш/ в бивш кв. 61 ДА СЕ ЧЕТЕ, че ищците Б. Т. Г. (заместен в производството от Е. Г. Л.), Г. В. В., Ц. В. П. (с правоприемници в производството В. Г. П. и И. Г. П.) и В. В. В. са собственици на същия имот. По основанието за допускане на касационното обжалване: С Решение № 55 от 06.07.2009 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК по т.д.№ 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав. Настоящият състав на съда намира за правилно разрешението, възприето с цитираното решение на ВКС, І т.о., което е относимо както към приложението на чл. 247 ГПК, така и към приложението на аналогичната разпоредба на чл. 192 ГПК (отм.). По основателността на касационната жалба: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 192 ГПК (отм.), което се е отразило на правилността на акта. В една и съща част на мотивите на решението от 12.03.1977 г. по гр. д. № 7235/1976 г. на СГС, ГК, в две последователни изречения, се съдържат взаимно изключващи се заключения – както че ищците, т.е. Б. Т. Г., Г. В. В., Ц. В. П. и В. В. В., „са ползвали собственото си място в границите, в които са го закупили” /част от което е и спорния терен от 643 кв.м./, така и категоричния извод, че само „ищецът Б. Т. е собственик на спорното място от 643 кв.м.”. Липсва обосновка в подкрепа на последния извод, но именно той е който точно кореспондира с произнасянето в диспозитива в неговата установителна част относно правото на собственост върху процесните 643 кв.м. от имота, находящ се в [населено място], кв. Г. б., местност „Р.”, кв. 80, пл.№ 1 по плана от 1967 г. и представляващ част от бившия имот пл.№ 5 в бивш кв. 61. Налице е съответствие между част от мотивите и диспозитива, което по дефиниция изключва възможността да се допусне поправка при условията на чл. 192 ГПК (отм.). Обстоятелството, че се губи логическата връзка между двете последователни изречения в коментираната част от мотивите на решението от 12.03.1977 г. по гр. д. № 7235/1976 г., свидетелства за непълна аргументация на ясно формираната правораздавателна воля, който порок обаче не може да бъде коригиран в производството по чл. 192 ГПК (отм.). Правилна или не, обоснована или не, решаващата воля в диспозитива е изразена точно, без да е налице каквато и да е фактическа грешка. Аргумент за противното не може да се извлече от обстоятелството, че липсва диспозитив (включително отхвърлителен) по отношение правото на собственост за Г. В. В., Ц. В. П. и В. В. В.. В този смисъл може да се разсъждава дали не е налице непълнота на съдебния акт, но процесуалното средство за защита в този случай би било инициирането на производство по чл. 193 ГПК (отм.), каквото понастоящем е недопустимо да се проведе предвид изтеклия преклузивен едномесечен срок. Преклудирането на тази възможност не може да бъде преодоляно посредством провеждането на производство по чл. 192 ГПК (отм.), тъй като предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка са различни от тези за допълване на съдебните актове – в който смисъл е и отговора на значимия за спора правен въпрос. Подаването на молбата по чл. 192 ГПК (отм.) не може да бъде също така средство за разрешаването на евентуално възникналите в периода 1977 г. – 2014 г. спорове за собственост между съищците по гр. д. № 7235/1976 г. на СГС, ГК. Като се е произнесъл в противния смисъл, СГС, ІV „а” г.о. не просто е уважил една неоснователна молба по чл. 192 ГПК (отм.), а е подменил формираната действителна правораздавателна воля. Постановен е неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. В случая не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, в която връзка следва да се отбележи, че е неоснователно оплакването на касатора за допуснато процесуално нарушение с неприемането на документите, представени от него с молбата му вх.№ 94531 от 04.08.2014 г. Производството по поправка на очевидна фактическа грешка е формално – в неговите рамки единствено следва да се констатира решаващия мотив на съда и при несъответствие с него да се коригира диспозитива на решението. В тази връзка въззивният съд правилно е приел, че е недопустимо събирането на ангажираните от Е. Г. Л. писмени доказателства, предвид което и не са налице предпоставките по чл. 293, ал. 3 ГПК. Ето защо с настоящото решение спорът следва да бъде решен по същество, като молбата по чл. 192 ГПК (отм.) бъде отхвърлена. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски по касационното обжалване в общ размер 280 лв., от които 80 лв. - държавни такси и 200 лв. от претендираните общо 1 550 лв. адвокатско възнаграждение – предвид направеното от ответника по касация Г. В. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и основателността на същото с оглед чл. 7, ал. 1, т. 8 НМРАВ. Ответниците по касация нямат право на присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 11 от 05.01.2015 г., постановено от Софийски градски съд, ІV „а” г.о. по гр.д.№ 7235/1976 г. по описа на СГС, ГК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от Г. В. В. молба вх.№ 41803 от 03.04.2014 г., с която е заявено искане да се допусне поправка на явна фактическа грешка в решението от 12.03.1977 г., постановено по гр.д.№ 7235/1976 г. на СГС, ГК. ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес адвокат В. Б. от САК - [населено място], [улица], вътрешна къща, партер, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Л., гражданин на У., с личен №[ЕИК], с постоянен и настоящ адрес [населено място],[жк], [улица], представляван от адвокат С. С. от САК, сумата 280 (двеста и осемдесет) лева – разноски за защита в касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: