1 6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 343 гр. София, 26.07. 2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 951 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 36 от 8. 02. 2022 г. по ч. гр. д. № 19/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е оставена без уважение жалбата на „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД /с предходно наименование „Си-Ви-ЕС - Омуртаг“ ЕООД/ срещу определение № 226 от 2. 11. 2021 г. по гр. д. № 338/2020 г. на Районен съд- Омуртаг, с което е оставено без уважение искането на дружеството за разрешение за продажба чрез публичен търг на 10 000 тона кашкавал – вложена вещ по прекратен договор за съхранение, сключен между дружеството и ДА „ДРВВЗ“, [населено място] в качеството на възложител. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният касационен жалбоподател твърди, че няма собствена база от 2016 г., няма млекопреработвателно предприятие, с продукцията на което да извършва подмяна и обновяване на хранителния продукт кашкавал с трайност не повече от 10 месеца; че от месец ноември 2017 г. кани ДА „ДРВВЗ“ да вземе продукта, но Агенцията бездейства, като отказва да заплати дължимите за съхранение разходи и да получи материала. Сочи, че Агенцията преустановила приема на съхранявания продукт, тъй като поставяла изисквания кашкавалът да е придружен с документи за произход и качество по БДС 14:2010. Частният касационен жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. При хранителен продукт с кратък срок на годност и бездействие на влогодателя – ДА „ДРВВЗ“ отпада ли възникналото по силата на закона задължение на съхранителя да съхранява предоставените му държавни резерви и възниква ли приложимост на възможността, предоставена на влогоприемателя по чл. 255, ал. 2 ЗЗД, а именно да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан?; 2. При бездействие на влогодателя – ДА „ДРВВЗ“ отпада ли възникналото по силата на закона задължение на съхранителя да съхранява предоставените му държавни резерви и възниква ли приложимост на възможността, предоставена на влогоприемателя по чл. 255, ал. 2 ЗЗД, а именно да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан?; 3. При липса на обективна възможност да се поддържа /обновява и подменя/ хранителен продукт кашкавал – военновременен запас и информираност на влогодателя – ДА „ДРВВЗ“ не възниква ли приложимост на възможността, предоставена на влогоприемателя по чл. 255, ал. 2 ЗЗД, а именно да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан?; 4. Длъжен ли е съдът да обсъди направените в делото възражения и да се съобрази със съдебно известните факти, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото, относно релевантните факти и тяхната връзка и да изложи правните си доводи?“. В изложението се поддържа, че по първите три въпроса няма формирана практика на ВКС, като същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на последния процесуален въпрос се прави позоваване на разрешаването му в противоречие с практиката на ВС и ВКС - ППВС № 1/1953 г. и решения на ВКС по т. д. № 34/2013 г., ІІ т. о., т. д. № 1608/2015 г., ІІ т. о., т. д. № 1826/2016 г., І ТО и гр. д. № 4497/2015 г., ІІІ г. о. В изложението се сочи, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател е подал искане с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД да му бъде дадено разрешение от Районен съд- Омуртаг да продаде 10 000 тона кашкавал – вложена вещ по прекратен договор за съхранение чрез публична продан, за покриване на вземанията на дружеството-влогоприемател за извънредни разноски в размер на 180 663, 14 лв., а остатъкът да вложи в банка, на името на ДА „ДРВВЗ“- влогадател. Позовал се е на прекратяване на сключените с Агенцията договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19. 11. 2011 г. и договор за съхранение на ДР № 5028/19. 12. 2011 г. с едностранно предизвестие, отправено от влогоприемателя до влогодателя от 8. 11. 2017 г. на основание чл. 24, т. 2 от цитираните договори. С определение № 226 от 2. 11. 2021 г. по образуваното по искането гр. д. № 338/2020 г. на Районен съд – Омуртаг е постановен отказ за издаване на искания акт, мотивиран с отсъствието на предпоставките по чл. 255, ал. 2 ЗЗД, доколкото с оглед специалната нормативна уредба – ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ не са представени актове на компетентните органи, с които да бъде прекратен режимът на блокиране на стоките и материалите, установен по силата на цитирания закон. За да потвърди обжалвания отказ, Окръжен съд – Търговище е приел, че липсва спор, че молителят и ДА „ДРВВЗ“ са сключили посочените договори за съхранение, както и че на 8. 11. 2017 г. съхранителят е отправил до Агенцията изявление за прекратяване на договорните отношения. Окръжният съд е приел, че доколкото искането е за разрешение за продажба на кашкавал, процесният договор за съхраняване на военновременни запаси № 5027/19. 12. 2011 г. на кашкавал от краве мляко предвижда, че за неуредените със същия въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДРВВЗ /чл. 27 от договора/; поради това с отправеното от молителя предизвестие за прекратяване на договора правоотношенията на страните по съхранение на продуктите не са прекратени, защото към този момент не е настъпил режимът на деблокиране, установен в чл. 24, ал. 1 ЗДРВВЗ. Посочил е, че търговците, на които са оставени за съхранение ВВЗ, извън волята им за продължаване на отношенията по влога следва да бъдат ограничени при упражняване на гарантираните от общите правила на ЗЗД възможности да се освободят от обременителното за тях безвъзмездно съхранение, като сами организират продажбата на вложеното, при бездействие на влогодателя – чл. 255, ал. 2 ЗЗД, чл. 585, ал. 2 ТЗ, т. е. с оглед на специалната нормативна уредба за съхранителя не е приложима възможността, предоставена на влогоприемателя по чл. 255, ал. 2 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Търговище. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси по т. 1-3, които се отнасят до предпоставките за отпадане на задължението за съхраняване на военновременните запаси на външен съхранител по договор за съхранение на такива запаси и за възможността съхранителят да направи искане по чл. 255, ал. 2 ЗЗД, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай касаторът не е навеждал такива доводи, нито е цитирал конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС. Наред с това е налице и формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 176 от 3.11.2010 г. по т. д. № 118/2010 г., II т. о., решение № 109 от 18.11.2012 г. по т. д. № 824/2011 г., I т. о., решение № 67 от 7.05.2013 г. по т. д. № 904/2012 г. и решение № 70 от 31. 05. 2017 г. по гр. д. № 60037/2016 г., ІІІ г. о., в която е прието, че правоотношенията във връзка със съхранението на военновременни запаси се уреждат на плоскостта на договора за влог - чл. 250 и сл. ЗЗД, но и с оглед на специалната нормативна уредба, действала към момента при субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД и доколкото те не противоречат на специалния режим. Управлението на военновременните запаси е дейността по тяхното планиране, създаване, съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване, отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със Закона за държавните резерви и военновременните запаси, като по силата на законовата делегация е издадена и Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси. С отправено от съхранител писмо за прекратяване на договор за съхранение на военновременни запаси правоотношенията между страните по съхранение на същите не са прекратени, след като към този момент не са осъществени съобразно специалните норми освобождаване, реализация или преместване на военновременните запаси, приети за съхранение. Дадени са разясненията, че освобождаването на тези запаси /действие по промяна на статута им с акт на МС - пар. 1, т. 4 ДР на закона/ се извършва с решение на МС или упълномощен от него орган по предложение на председателя на Агенцията и последваща заповед на председателя на Агенцията /чл. 24, ал. 1 от закона/. Търговците, на които са предоставени за съхранение военновременните запаси, до реализацията и преместването на освободените запаси носят отговорност за целостта и състоянието им съгласно чл. 24, ал. 4 ЗДРВВЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 65/2020 г. и чл. 13, ал. 4 НУРОДДРВВЗ. В случая, като се е позовал именно на посочената практика на ВКС, Окръжен съд- Търговище е приел, че не са налице условията за издаване на охранителния акт по чл. 255, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е прекратено правоотношението между молителя и ДА „ДРВВЗ“ по съхранение на предоставените му по силата на договор, сключен с Агенцията, количества кашкавал, представляващи ВВЗ, с отправеното от външния съхранител предизвестие и с оглед отговорността на съхранителя за целостта и състоянието на ВВЗ до освобождаването им съгласно специалните норми на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ. Що се касае до твърдяното бездействие на ДА „ДРВВЗ“ въззивният съд е посочил, че защитата срещу него може да се осъществи по друг ред, изясняването на който не е предмет на охранителното производство по чл. 255, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл изводите на въззивния съд съответстват на посочените разрешения в практиката на ВКС, по отношение на която не се обосновава нужда от промяна. По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Неоснователни са доводите, че поставеният процесуален въпрос относно задължението на съда, извършващ контрол за правилността на обжалвания отказ за издаване на охранителен акт в производството чл. 278 ГПК, да изложи мотиви, като анализира доказателствата и обсъди доводите на жалбоподателя, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил доводите на молителя и релевантните доказателства, относими към преценката дали са налице условията за издаване на искания акт по чл. 255, ал. 2 ЗЗД, поради което касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и поддържаното от частния касационен жалбоподател основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не разкрива никой от изброените по-горе пороци, като частният касационен жалбоподател не е изложил и аргументация за съществуването на такива. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 19/2022 г. на Окръжен съд – [населено място]. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 8. 02. 2022 г. по ч. гр. д. № 19/2022 г. на Окръжен съд – Търговище. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.