Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София, 23 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шести юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №980 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационни жалби от подсъдимия И. В. В. и неговия защитник срещу присъда №63 от 18.03.2013 г., постановена по ВНОХД №54/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, с което частично е отменена присъда №17 от 25.01.2013 г., постановена по НОХД №423/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново и подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 05.08.2002 г., около 17:20 часа в [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимия Н. И. К., при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 36 лева от владението на В. Д. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха и основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложил наказание четири години и шест месеца „лишаване от свобода”. С присъдата подсъдимият В. е признат за виновен и в това, че на 05.08.2002 г., около 17:25 часа в [населено място], запалил имущество- лек автомобил „Сеат Т.” с ДК №, собственост на Г. И. И. на значителна стойност- 2 968, 20 лева, като на основание чл.330, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание две години и осем месеца „лишаване от свобода”. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание на подсъдимия В. в размер на четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.24 НК същото е увеличено с една година до пет години и шест месеца „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. С присъдата първоинстанционния съдебен акт е изменен, като подсъдимият К. е признат за виновен да е действал в съучастие, като съизвършител с подсъдимия В.. Атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба на подсъдимия В. и депозираното допълнение към нея (озаглавено писмена защита) се сочат оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се твърди, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля Т. и незаконосъобразно е приел, че те установяват авторството на извършеното престъпление. Моли да бъде преценено, че Т. е заинтересован свидетел, доколкото е негов съпроцесник по друго дело и има мотив да иска да му навреди. На тези основания се предлага да бъде отменена постановената въззивна осъдителна присъда и да бъде постановена нова оправдателна или алтернативно след отмяната на присъдата делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба на защитника на подсъдимия В. се релевират всички касационни основания. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи неправилния анализ на доказателствените материали и това, че въззивният съд е приел обвинителната теза за доказана, като е кредитирал единственото доказателство, което я подкрепя- показанията на свидетеля Б. Т.. В жалбата не са посочени конкретни оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Предлага се атакуваната въззивна осъдителна присъда да бъде отменена, а подсъдимият В. изцяло оправдан. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалбата на подсъдимия, като излага идентични доводи с тези, отразени в допълнението към нея. Поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното на В. наказание, като твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.24 НК. С изрична молба подсъдимият К. твърди, че не желае да вземе участие в касационното съдебно заседание и моли да бъде постановен касационния съдебен акт в негово отсъствие. Нито К., нито защитникът му взимат становище по касационните жалби. Представителят на държавното обвинение твърди, че е безспорно това, че деянието е извършено с изключителна наглост и цинизъм от подсъдимия В.. Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде преценен като много добре мотивиран. Подсъдимият В. поддържа, че неправилно са ценени показанията на свидетеля Т., като моли същите да не бъдат кредитирани. Моли да бъде оправдан или алтернативно предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са основателни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съдебен състав след като се запозна с доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на воденото повече от единадесет години наказателно производство, прецени, че не може да сподели направения от въззивния съдебен състав доказателствен анализ. При внимателно запознаване с доказателствените материали може да бъде направен извод, че единственото, относимо към авторството на подсъдимия В. доказателство, което подкрепя обвинителната теза, са показанията на свидетеля Б. Т.. Този свидетел е разпитван няколкократно, като в показанията си, депозирани на досъдебното производство (приобщени по реда на чл.281 НПК) твърди, че се е намирал в затвор в Испания през периода 2004-2005 г., а в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие твърди, че е пребивавал в затвора заедно с подсъдимия В. през 2005-2006 г. За констатираното противоречие поддържа, че е посочил първият период, като го е взел от текста на обвинителен акт по друго, общо с В. наказателно дело и поддържа, че няма ясен спомен за времето на общото им пребиваване в затвор. Съществуват и съществени противоречие между депозираните в хода на досъдебното и съдебното производство свидетелски показания и по отношение на това от къде е получил информацията за престъплението- предмет на производството. Първоначално поддържа, че фактите са му станали известни от разкази на свидетеля Й. М. (друг българин, задържан в същия затвор и обитаващ една килия с В.), а впоследствие твърди, че самия В. му ги е разказал. Касационният съд преценява като важно, казаното от свидетеля Т. в хода на проведения пред първостепенния съд разпит, че е обменял информация с конкретно посочени полицейски служители (В. Т. и Д.), това, че е работил с тях и сам е потърсил контакт с разследващите, за да разкаже за престъплението, осъществено от В. след като е бил сам задържан с мярка за неотклонение по друго наказателно производство със същия подсъдим. В тази връзка трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че този свидетел е изразил желание да има това процесуално качество и по общото с В., като това желание е изразил пред полицейския служител- Д., с когото е контактувал. При преценка достоверността на показанията на свидетеля Т. трябва да бъде отчетено и това, че той е дал обилна информация за престъпления, осъществени от В., едно от тях свързано с убийство, за което няма данни да е образувано наказателно производство. При обсъждането на показанията на свидетеля трябва да се съобрази и това, че той е категоричен, че е задържан несправедливо за извършено от подсъдимия В. и друго лице престъпление- грабеж, обвиняем по което е и той. При преценката на показанията на този свидетел трябва да бъде отчетена тяхната непоследователност по отношение на важни за изхода на производството обстоятелства. Т. дава противоречиви показания за времето на получаването на информацията, относима към основния факт на доказване и източникът й. На практика той е несигурен по отношение на фактите, които лично е възприел, а е сигурен по отношение на тази, които са му възпроизведени от друго лице. Наред с това при преценката на показанията му трябва да бъде отчетено и това, че те се опровергават категорично не само от обясненията на подсъдимия В., но и от тези на подсъдимия М. (за когото твърди, че му разказал подробно за извършеното от В. престъпление). Последният свидетел не само отрича да е направил това, но е и категоричен, че е нямал възможност да го направи, тъй като В. не е споделял нищо не само с Т., но и с него. При преценката на достоверността на показанията на свидетеля Т. трябва да се съобрази и това, че той има ярко демонстриран мотив да иска да навреди на подсъдимия В., тъй като го смята за отговорен за извършено от него престъпление, привлечен за което като обвиняем е и той. Израз на това желание е и свързването на Т. с органите на полицията и желанието да бъде свидетел. Наличието на негативни лични отношения и личен мотив да навреди на този подсъдим трябва да бъде отчитано при преценка на достоверността на обсъжданите свидетелските показания. При този анализ на показанията на свидетеля касационният съд прецени, че същите не са достатъчни да обосноват авторството на подсъдимия В. по несъмнен и категоричен начин, както изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК. При преценката им въззивният съд е трябвало да отчете посочените неточности и да прецени, че те противоречат на всички останали гласни доказателствени материали, относими към въпроса за авторството на подсъдимия В.. Те се опровергават от събрани доказателства и по отношение на други релевантни за изхода на делото факти (собствеността на маската, оставена в автомобила и чия е била кръвта в него) и като цяло не могат да бъдат единственото доказателство, на което да почива осъдителна присъда. Не може да бъде споделен и решаващият извод на въззивния съд, отразен в мотивите на атакуваната осъдителна присъда, за това, че няма кой друг освен подсъдимият да е дал информацията залегнала в обсъжданите свидетелски показния. Напротив тази информация е била известна и на трети лица, свързани както с извършването на престъплението или научили от извършителите за него, така и на служители, на които е възложено разследването му. Този извод е направен и от решаващият съд (отразен в курсив на стр. 14 от мотивите), но необосновано е изключена възможността друг освен В. да е източник на обсъжданата информация. И правната доктрина и съдебната практика е категорична, че постановяването на осъдителна присъда трябва да почива на установени по несъмнен и категоричен начин факти и обстоятелства и никога на предположения. В случая фактите, свързващи подсъдимия В. с авторството на инкриминираното престъпление грабеж и последвалия палеж на автомобил, не са установени по този начин и неправилно е била постановена осъдителна по отношение на него присъда. На тези основания касационният съд прецени, че въззивния съдебен състав е допуснал съществено нарушение на процесуални правила при обсъждане на доказателствените материали, като е възприел факти и обстоятелства, които не следват от тях. Допуснатото нарушение е отстранимо и същото е основание за отмяна на постановената осъдителна присъда в атакуваната й част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд отново в тази й част. Касационната инстанция прецени, че не съществува възможност да реши делото по същество, защото като инстанция само по правото няма възможност да постанови съдебен акт въз основа на фактите, възприети от решаващия въззивен съд. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.4, във вр. с ал. 3, т.2 НПК атакуваната присъда трябва да бъде отменена в осъдителната й част по отношение на подсъдимия В., а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При констатираното съществено нарушение на процесуални правила е безпредметно обсъждането на въпросите, свързани с приложението на материалния закон и явната несправедливост на наложеното на подсъдимия В. наказание. Съгласно разпоредбата на чл.347 НПК пределите на касационната проверка се простират в обжалваната част на подлежащите на касационен контрол съдебни актове и в частта им, относима към обжалвалите лица. Касационният съд прие, че констатираните съществени процесуални нарушения не са засегнали правата на необжалвалия подсъдим Н. К. и липсват основания постановената осъдителна присъда в тази й част да бъде коригирана. Ето защо атакувания съдебен акт в тази му част трябва да бъде оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №63 от 18.03.2013 г., постановена по ВНОХД №54/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново в осъдителната й част, относима към подсъдимия И. В. В. и в изменителната й част, с която подсъдимият Н. И. К. е признат за виновен за това, че е действал като съизвършител с подсъдимия В.. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр. Велико Търново в отменената й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.