7 Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр. София, 06 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1912/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Д. Д. А. и Х. Д. Н., срещу решение № 63 от 28 април 2011 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 168/2011 година, с което е изменена в санкционната й част и по отношение на гражданския иск и е потвърдена в останалата й част присъда № 98 от 01 март 2011 година на Старозагорския съд, постановена по нохд № 29/2011 година по описа на този съд. В касационната жалба са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Подкрепени са с доводи за допуснати още на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, „...довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия...”, но и до снизходително от гледна точка на приложената наказателна норма третиране на същия, както и за явна несправедливост на наложеното му наказание поради очевидното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца. Претендира се, алтернативно, отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в досъдебната фаза на процеса или изменяването му с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание, както и уважаване на гражданските искове в пълния им размер. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателите-частни обвинители и граждански ищци Х. Н. и Д. А. участват лично и с повереника си адв. Х.. Поддържат жалбата с акцент върху размера на наложеното на подсъдимия наказание, което според тях е занижено и затова е явно несправедливо. Подсъдимият И. И. не участва лично в това съдебно заседание. Представлява се от назначения от съда служебен защитник адв. К., който изразява становище за неоснователност на жалбата Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакувания въззивен съдебен акт е изменена в частта й относно размера на наложеното на подсъдимия наказание, размера на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения и е потвърдена в останалата й част присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия И. Ч. И. за това, че на 02. 09. 2010 година, в [населено място], С. област, умишлено е умъртвил Д. Н. Д. от същото село, поради което и на основание чл. 115 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, е осъден на осем години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е предварителното му задържане в условията на мярка на неотклонение „Задържане под стража” от 03. 09. 2010 година. Осъден е да заплати на Д. А. и на Х. Н. обезщетения в размер на по 50 000 (петдесет хиляди) лева на всяка от тях за претърпени неимуществени вреди, заедно със законните последици, както и направените от тях разноски по делото. Гражданските искове са отхвърлени до пълния им размер от по 150 000 лева като неоснователни и недоказани. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото, присъдени са дължимите държавни такси и разноски в полза на държавата, като са възложени в тежест на подсъдимия. В производство, инициирано само по жалба на частните обвинители и граждански ищци, е постановен атакуваният сега по касационен ред въззивен съдебен акт, с който е изменена първоинстанционната присъда, като наложеното на подсъдимия И. наказание е увеличено на дванадесет години лишаване от свобода, а размерите на присъдените обезщетения са увеличени на по 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за всяка от гражданските ищци. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. Основното възражение в нея е свързано с правната квалификация на деянието и произтичащата от това тежест на наказателната отговорност на подсъдимия И.. Твърди се, че извършеното деяние съдържа признаците на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, а не на такова по чл. 115 от НК. Затова разследващите органи и прокурорът е следвало да повдигнат обвинение на подсъдимия по тази норма на закона и прокурорът да внесе обвинителен акт с такова обвинение. Като не са направили това, те са допуснали съществени нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК, което е основание на отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за доразледване на досъдебна фаза на процеса за отстраняване на тези процесуални нарушения и внасяне на делото в съда с правилната, според жалбоподателите, правна квалификация на деянието (стр. 2 – 3 от жалбата). Оспорването на размера на наложеното наказание и искането за неговото увеличаване са обвързани освен с възраженията срещу правната квалификация на деянието и искането за прилагане на друг наказателен закон – този по чл. 116 от НК, също и с данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, която, според жалбоподателите, е изключително висока (стр. 4 от жалбата). Изложени са и принципни възражения срещу предвидената в закона процедура по Глава 27 от НПК и правните последици от нея при индивидуализацията на наказанието на дееца (стр. 3 от жалбата). Претендира се и уважаване на гражданските претенции за обезщетяване в пълните им размери. По доводите за неправилно приложение на материалния закон: Така формулирани, доводите на частните обвинители и отправените от тях искания, не държат сметка за характеристиките и рамката на касационната проверка и правомощията на касационната инстанция, а също и за правното положение на частния обвинител в процеса. Преди всичко следва да се отбележи, че правната квалификация на деянието е въпрос не само по приложението на правото, а преди всичко по установяването на фактите. Частният обвинител е субсидиарен процесуален субект по това обвинение и по принцип не може да претендира да определя неговите параметри. Като такъв той действа винаги и само наред с прокурора, без да може да го замести в неговите правомощия (чл. 78, ал. 1 от НПК). Прокурорът е този, който повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер (чл. 127, т. 1 от КРБ и чл. 46, ал. 1 от НПК) и последващо изменение на обвинението във вреда на подсъдимия е допустимо отново само по инициатива на прокурора (чл. 287 от НПК). Затова частният обвинител не може да предявява претенции към съдържанието на обвинителния акт от гледна точка на инкриминираните в него обстоятелства и посочения като приложим материален наказателен закон, а точно такива претенции се съдържат в касационната жалба. В случая, цялото досъдебно производство се е развило в рамките на повдигнатото обвинение по чл. 115 от НК. С такова обвинение е внесен и обвинителният акт, определящ фактическата и правна рамка, в която ще се развива по-нататък процеса в неговата съдебна фаза. По този наказателен закон е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия с постановената от първоинстанционния съд присъда. Идентично възражение относно приложимия материален закон е направено от частните обвинители и във въззивната им жалба, обвързано с отправено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. То е останало без последствия поради преценката на съда за правилно приложение на закона и при изложени различни съображения единствено относно вида на умисъла на подсъдимия за причиняване смъртта на Д. Д., който умисъл въззивният съд е определил като евентуален, а не пряк (стр. 6 – 7 от въззивното решение). Извън това обаче, жалбата и не би могла да предизвика исканите от частните обвинители последици, доколкото пред първата инстанция не е имало обвинение за по-тежко наказуемо престъпление и претендираното развитие на процеса е било извън правомощията на съда (чл. 335 и чл. 336 от НПК). Несъмнено, частните обвинители могат да атакуват въззивния съдебен акт по касационен ред, когато са нарушени техните права и законни интереси (чл. 349, ал. 3 от НПК). Това обаче е допустимо и възможно в очертаните от обвинителната власт, чрез внесения в съда обвинителен акт, основни рамки на процеса, които предопределят и пределите на реализиране на правото на защита. Повдигане и поддържане на обвинение за друго, по-тежко наказуемо престъпление, не може да бъде предизвикано от частните обвинители по реда на съдебното обжалване, още по-малко пред касационната инстанция. Жалбата на частните обвинители по отношение на наказателно-осъдителната част на съдебния акт няма как да предизвика ефекта на претендираните с нея правни последици, които са извън правомощията на съда изобщо, вкл. и на ВКС. По доводите за явна несправедливост на наказанието: Определеното на подсъдимия И. от въззивния съд наказание от дванадесет години лишаване от свобода, всъщност е индивидуализирано при превес на отегчаващи отговорността му обстоятелства, в размер на осемнадесет години лишаване от свобода (стр. 7 от решението). При това са съобразени всички установени по делото обстоятелства от кръга на посочените в чл. 54 от НК. Намаляването на този размер на наказанието с една трета е законова последица от регламентирания в чл. 58а от НК механизъм на определяне на наказанието при разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, който механизъм е приложен правилно от съда. Принципните възражения на жалбоподателите срещу процесуалния институт на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция и неговите последици за отговорността на дееца, няма как да получат отговор от съда, който има задължение да приложи правилно закона. По доводите за размера на присъдените обезщетения: Идентични доводи са наведени и пред въззивния съд, обсъдени са подробно от този съд (стр. 8 от решението), като в резултат на оценка на данните по делото чувствително са увеличени размерите на обезщетенията за причинените от престъплението неимуществени вреди на 120 000 лева за всяка от гражданските ищци. Изложените в тази връзка от въззивния съд съображения няма причини да не бъдат споделени и не се налага да бъдат повтаряни. Промененият размер на присъдените обезщетения е съобразен с доказателствата по делото за съществувалите между починалия и неговите близки семейни взаимоотношения, които се характеризират с обичайната регулярност, привързаност и грижовност и от двете страни. Поради това настоящият състав не намира основания за изменяване на размера на така присъдените обезщетения. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 28 април 2011 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 168/2011 година, с което е изменена в санкционната й част и по отношение на гражданския иск и е потвърдена в останалата й част присъда № 98 от 01 март 2011 година на Старозагорския съд, постановена по нохд № 29/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.