О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 567

София, 13.12.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2468/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Т. като пълномощник на Д. П. Г. и А. Д. Г. срещу въззивно решение № ІV-8 от 25.02.2019 г. по в.гр.д. № 1700/2018 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателите, и на събраните по делото гласни доказателства, както и поради нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване поради противоречието му с практиката на ВКС по поставените в молбата от 25.04.2019 г. правни въпроси.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. З. Г. и З. Г. Г. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество- че постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 171 от 30.11.2017 г. по гр.д. № 243/2016 г. на Районен съд- Поморие в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с площ 317 кв.м, между съделителите по делото, и вместо него е постановено друго, с което искът за делба на дворното място е отхвърлен. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част, с която е допусната съдебна делба между съделителите М. З. Г., З. Г. Г., Д. П. Г. и А. Д. Г. както следва:
1. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ ателие за творческа дейност с площ 33.62 кв.м, ведно с 9.01 ид. части от общите части на сградата, при квоти 1/6 ид. част за М. Г., 1/6 ид. част за З. Г., 1/6 ид. част за Д. Г. и 3/6 ид. части за А. Г.;
2. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ жилище- апартамент с площ 86.44, ведно с 24.85 ид. части от общите части на сградата, при квоти 1/6 ид. част за М. Г., 1/6 ид. част за З. Г., 1/6 ид. част за Д. Г. и 3/6 ид. части за А. Г.;
3. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ обект за търговска дейност с площ 22.28 кв.м, ведно с 13.43 ид. части от общите части на сградата , при квоти 2/9 ид. части за М. Г., 2/9 ид. части за З. Г. и 5/9 ид. части за А. Г..
4. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ обект за търговска дейност с площ 22.28 кв.м, ведно с 13.43 ид. части от общите части на сградата, при квоти 2/9 ид. части за М. Г., 2/9 ид. части за З. Г. и 5/9 ид. части за А. Г..
По делото е установено, че по силата на съдебна делба- спогодба, извършена през 1960 г. между наследниците на Д. Г. А., неговият син П. Д. Г. е получил в дял 282.5 кв.м от недвижим имот, целият с площ 816 кв.м, съставляващ парцел .... в кв. .... по плана на [населено място], ведно с построената върху него масивна жилищна сграда на два етажа, застроена върху 94 кв.м. Към този момент П. Г. е бил в брак с А. Д. К. /Г./. През 1965 г. П. Г. купува от своя брат Г. Д. Г. 160 кв.м идеални части от парцел ...., целият от 816 кв.м, ведно с построените складово помещение/ бивша плевня/ от 54 кв.м, и навес от 29 кв.м. През 1978 г. П. Г. е признат за собственик на основание давност на парцел .... в кв. .... по плана на [населено място], целият с площ 324 кв.м. На същата дата / 24.08.1978 г./ П. Г. подарява на сина си Д. П. Г. 160/324 ид. части от парцел ...., заедно с построените в него навес и стопанска постройка, като същевременно му отстъпва право на строеж за построяване на еднофамилна двуетажна жилищна сграда на площ 60 кв.м на мястото на посочените второстепенни постройки.
П. Д. Г. е починал през 1986 г. Негови наследници по закон са съпругата му А. Д. Г. и синовете Д. П. Г. и Г. П. Г..
През 2001 г. А. Г. дарила на своя внук А. Д. Г. 1/3 от собствените си 4/6 ид. части от 164/324 ид. части от парцел .... в кв. .... по плана на [населено място], ведно с 1/3 ид. част от собствените си 4/6 ид. части от построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 95 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. През 2010 г. А. Г. прехвърлила на А. Г. срещу задължение за издръжка и гледане 4/9 ид. части от 164/324 ид. части от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ...., заедно с 4/9 ид. части от апартамент с идентификатор .... и от ателие с идентификатор ....
През 2015 г. Д. П. Г. продал на сина си А. Д. Г. 1/6 ид. част от самостоятелен обект с идентификатор ...., 1/6 ид. част от самостоятелен обект с идентификатор ....; 4/9 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор .... и 4/9 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ....
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че парцел .... по регулационния план от 1954 г., при действието на който е одобрена съдебната делба- спогодба от 29.12.1960 г., в следващия регулационен план от 1968 г. е отразен и нанесен в кадастралния план като три отделни имота: имот пл.№ .... с площ 324 кв.м, записан на името на П. и Г. Г.; имот пл.№ ...., записан на името на Г. С., и имот пл.№ ...., записан на името на М. Т., Г. П. и С. В. По този план за имот пл.№ .... е отреден парцел .... в кв. .... по плана на града, който е идентичен с УПИ .... по сега действащия ПУП - ПР на [населено място], одобрен през 1988 г., и с процесния имот с идентификатор .... по КККР. В този имот са заснети две жилищни сгради, като тази с идентификатор ...., предмет на иска за делба, е идентична с описаната в спогодителния протокол от 1960 г. Тъй като същата не е нанесена в кадастралния план от 1954 г., но е нанесена в следващия от 1968 г. вещото лице е достигнало до извод, че сградата е построена след 1954 г., но преди 1968 г. Освен нея в имота е заснета и други жилищна сграда с идентификатор ...., която не е предмет на иска за делба.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че сградата с идентификатор .... е била индивидуална собственост на наследодателя П. Д. Г., тъй като е придобита по наследство, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.2 СК от 1968 г./ отм./, приложима и към заварените при влизане в сила на този закон бракове на основание чл. 103 СК от 1968 г., недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Оттук е направил извод, че при откриване на наследството на П. Г. през 1986 г. съпругата и двете му деца са наследили притежаваното от него имущество при равни права - по 1/3 ид. част, поради което договорите, с които А. Г. се е разпоредила с идеални части от имота в полза на своя внук А. Г. са породили ограничено вещнопрехвърлително действие до обема на действително притежаваните от нея права.
Съдът е обсъдил и възраженията на ответниците, жалбоподатели в настоящото производство, за изтекла в полза на прехвърлителката А. Г. придобивна давност, както и за изтекла придобивна давност в полза на съделителя А. Г., и е намерил същите за неоснователни. Приел е, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява А. Г. да е упражнявала фактическа власт върху целия наследствен имот с намерение да придобие по давност идеалните части на останалите сънаследници. Такъв извод не може да бъде направен и по отношение на съделителя А. Г., доколкото по делото не е установено упражняваната от него фактическа власт върху прехвърлените му идеални части от имота да е била явна, недвусмислена и насочена към отричане на владението на другите наследници.
В касационната жалба са изложени доводи относно придобиването на процесната сграда от А. Г. в режим на съпружеска имуществена общност, евентуално - по давност, като жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички събраните по делото доказателства. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поставят следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд при решаване на спора по същество да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба доводи и да прецени всички установени по делото факти и доказателства в тяхната съвкупност. 2/ Следва ли упражняваното от един от наследниците владение върху имота, респ. част от него, да се разглежда като презюмирано съвладение и в полза на останалите сънаследници, ако владението е установено преди откриване на наследството, респ. въз основа на правна сделка и/ или реституционен акт, извън наследяването. Иска се по тези въпроси да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият състав намира, че соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице. При постановяване на своето решение въззивният съд не е процедирал в противоречие с трайно установената практика на ВКС, обективирана и посоченото от жалбоподателите решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 408/2011 г. на І г.о., според която въззивният съд като съд по същество на спора е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и доводите и възраженията на страните. Въззивният съд е изпълнил това свое задължение. Съобразил е, че процесната двуетажна жилищна сграда е била предмет на делба между наследниците на Д. Г. А. като част от оставеното от него наследство по гр.д. № 672/1960 г. на Районен съд- Поморие и със сключената от съделителите съдебна спогодба по това дело от 29.12.1960 г. е поставена в дял на П. Д. Г.. Придобиването е станало преди приемането на Семейния кодекс от 1968 г., правилата на който относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузи по заварени бракове, а съгласно чл. 13, ал.2 от СК от 1968 г. придобитото по наследство е лична собственост на съпруга, който го е придобил. Поддържаната от касаторите теза за придобиване на сградата по давност от съпрузите П. и А. Г. изцяло игнорира факта, че съдебната спогодба в производството за делба има вещнопрехвърлително действие, и след като наследодателят П. Г. е изразил воля да придобие сградата като наследник на основание делба на наследство, оставено от неговия баща Д. А., не може да се поддържа, че той се е считал за собственик на имота на основание придобивна давност, тъй като владял заедно със съпругата си срещу общия наследодател. С оглед конкретно установените по делото факти, настоящата хипотеза не попада сред случаите, разгледани в т.2 от ППВС № 8/80 г. - придобивна давност, започнала и изтекла по време на брака, или в т.4 от ППВС № 5/72 г.- сграда, построена през време на брака върху земя, собственост на единия съпруг, и владение, продължило повече от 10 години, за да се приеме, че имотът е станал съпружеска имуществена общност.
Във връзка с възражението на жалбоподателите за придобиване на имота по давност от А. Г. след откриване на наследството на съпруга П. Д., са събрани гласни доказателства, които установяват, че след смъртта на П. Д. А. Г. е продължила да ползва старата къща за живеене, като през лятото отдавала стаи от нея под наем на туристи и получавала парите от наема, а двата магазина на долния етаж били разпределени за ползване между двамата братя. Показанията на разпитаните по делото свидетели са обсъдени от въззивния съд, който е приел, че те не установяват А. Г. да е променила намерението си и да е започнала да владее за себе си идеалните части на останалите сънаследници. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно характера на фактическата власт, която един от сънаследниците упражнява върху наследствен имот/ владение по отношение на собствените идеални части и държане по отношение на идеалните части на останалите сънаследници/ и предпоставките, при които може да се приеме, че този сънаследник е придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници, е в съответствие с разясненията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, което изключва наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли упражняваното от един от наследниците владение върху имота, респ. част от него, да се разглежда като презюмирано съвладение и в полза на останалите сънаследници, ако владението е установено преди откриване на наследството, респ. въз основа на правна сделка и/ или реституционен акт, извън наследяването. Чрез формулирания въпрос жалбоподателите целят всъщност проверка на обосноваността на изводите на въззивния съд относно основанието, на което А. Г. е придобила права върху сградата, каквато не може да бъде извършена в тази фаза на касационното производство.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е допусната делба на четирите самостоятелни обекта в жилищната сграда с идентификатор ....
Основателно е искането за допускане на въззивното решение до проверка по същество в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворното място. Съображенията, с които е обоснован този резултат, са че този въпрос следва да бъде разгледан във втората фаза на делбата, когато по отношение на самостоятелните обекти в сградата ще възникне етажна собственост и тогава дворното място ще бъде със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Това становище на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС- ППВС № 2/1982 г., в т.1 от което са посочени някои хипотези на недопустимост на делбата на съсобствен парцел/ УПИ/, сред които попадат делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които принадлежат на различни собственици, както и делба на съсобствен парцел, в който има сграда в режим на етажна собственост, като обаче изрично е посочено, че недопустимостта на делбата в разгледаните хипотези не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да се засяга съсобствеността на неделимия парцел, както и да се иска делба на една от сградите, построени върху един парцел, между съсобствениците на тази сграда, при която ще се поделят между съсобствениците сградата и припадащата й се част от парцела.
Предвид изложеното, налице основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворното място.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-8 от 25.02.2019 г. по в.гр.д. № 1700/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с площ 317 кв.м.
УКАЗВА на жалбоподателите Д. П. Г. и А. Д. Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв., като при неизпълнение касационната им жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-8 от 25.02.2019 г. по в.гр.д. № 1700/2018 г. на Бургаския окръжен съд в останалата обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: