11 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 03 май 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 330/2016г. Настоящото производство е образувано по касационни жалби на подсъдимия Н. Х. О., депозирани чрез упълномощения от него адвокат и чрез встъпилия на основание чл.91, ал.2 от НПК защитник, срещу въззивно решение №37 от 10.02.2016г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по внохд №503/2015г., с което е потвърдена постановената по нохд №49/2015г. първоинстанционна присъда на Окръжен съд /ОС/ - Кърджали. В подадените жалби се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, за несъблюдаване на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на Н. Х. О. наказание. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат подробни съображения за недостатъци в повдигнатото от представителя на прокуратурата обвинение, изразяващи се в липса на конкретика досежно разменените между Н. Х. О. и пострадалия Х. Р. обидни думи, препятствала възможността на подсъдимия за информирано упражняване на правото по чл.370, ал.1 от НПК, и създала затруднения при лимитиране на очертанията на инкриминираното поведение, чиято квалификация по чл.118 от НК е предпоставена от съдържимите се при възникналия вербален конфликт реплики на лицата. В контекста на аргументацията за налични пороци в прокурорския акт и процесуални ограничения, свързани с разглеждане на наказателното дело по общия ред, а не при предвидената в чл.371, т.2 от НПК форма на съкратена съдебна процедура, се навежда дерогиране на разпоредбата на чл.150 от НПК, с неясни доводи за установени от вещите лица, изготвили психиатрично-психологичните експертизи, нови фактически положения, ползвани от решаващия орган при формиране на вътрешното убеждение. Обосновава се престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК- убийство по особено мъчителен начин за пострадалия, в подкрепа на което се поставя акцент на настъпилата вследствие на асфикция, в интервал от 2 /две/ до 5/пет/ минути смърт. Декларативно се възразява и срещу отхвърляне на претендираната правна квалификация по чл.118 от НК, като се обръща специално внимание на отправените от Х. Р. псувни, които с оглед религиозната отдаденост на подсъдимия и неспособността му да обясни последващите сбиването свои действия, индицират на извършване на престъплението в състояние на афект. Обстойно се мотивира и несъответност на отмерената при индивидуализация на наказателната отговорност санкция лишаване от свобода на тежестта на престъпното посегателство, провокирано от жертвата чрез нанесена тежка обида на Н. О., и на данните за личността на дееца /чисто съдебно минало, безупречни характеристики, оказано процесуално съдействие за разкриване на обективната истина/, които предпоставят необходимостта от правоприлагане на нормата на чл.55 от НК. Бланкетно се атакува решението и в гражданско-осъдителната му част. При условията на алтернативност се предлага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или неговата ревизия чрез намаляване на срока на наложеното наказание под предвидения в кодекса минимален размер, и чрез редуциране на определените обезщетения за неимуществени вреди. В открито заседание на 15.04.2016г. подсъдимият Н. Х. О. и неговият защитник участват лично, като в хода на съдебните прения, и в представена писмена защита поддържат касационната жалба. Гражданките ищци А. Р., С. Х., Ю. Ч. и И. Й., уведомени, не се явяват пред Върховния касационен съд. Техните процесуални права и интереси се охраняват от упълномощен повереник, който пледира за правилност и справедливост на решението. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че въззивният съдебен акт е постановен при съблюдаване на процесуалния и материален закон, поради което следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 28.09.2015г., обявена по нохд №49/2015г., Кърджалийският ОС е признал Н. Х. О. за виновен в това, че на 24.09.2014 година в землището на [населено място], [община], умишлено умъртвил Х. Р., като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр. чл.115 и чл.54 от НК го осъдил на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Със съдебния акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, с произтичащите от това санкционни последици- присъждане в полза на наследниците на Х. Р.- А. Р., С. Х., Ю. Ч. и И. Й. на обезщетения за причинени с инкриминираното престъпление неимуществени вреди - 40 000 лева за съпругата Р. и по 30 000 лева на неговите низходящи /дъщери/. По жалба на Н. Х. О. е инициирано съдебно производство по внохд №503/2015г., финализирало с въззивно решение №37 от 10.02.2016г. на Пловдивски АС, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационните жалби на подсъдимото лице са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Конституционно регламентираното и гарантирано право на защита на Н. Х. О. в наказателното производство не е накърнено чрез внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура - Кърджали обвинителен акт, и с реализираната от съответния компетентен съд процесуална дейност. Лансираните в жалбите доводи за липса на конкретика за разменените между Н. О. и пострадалия Х. Р. преди инкриминираното убийство обидни думи, коментирана в аспекта на повдигнатото фактическо и юридическо обвинение с прокурорския акт, индицират на некоректност. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че разпоредбата на чл.55 от НПК очертава първостепенно и неотменимо право на обвиняемия /подсъдим/ в извършване на престъпление да научи в какво се обвинява и на базата на какви фактически обстоятелства, и доказателства. Само при съблюдаване на предписаното, той е в състояние да участва ефективно в наказателния процес и да се защити при провежданото съдебно разследване, насочено именно към събиране на доказателства, подкрепящи и оборващи повдигнатото обвинение, така както е отразено в прокурорския акт. В същия представителят на държавното обвинение развива в пълнота своята теза пред решаващия орган, която е нужно да бъде формулирана по начин, че да определи относимия към инкриминираното престъпно деяние и авторството предмет на доказване, поставяйки рамката на доказателствения процес, и на реализираното в неговия обхват право на защита. Затова и процесуалният кодекс в чл.246 от НПК посочва задължителните реквизити на този акт и минималните изисквания към съдържанието му. В обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на посегателство, в което е обвинен и участието на подсъдимия в него, чрез посочване времето, мястото, изпълнителното деяние, механизъм на извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици, и релевиране на обстоятелствата, правнозначими за субективните характеристики на тези обективни дадености, в съзнанието на автора на престъплението; да се представят доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и да се визира приложимия наказателен закон, чрез определяне на правната квалификация на деянието. Неизпълнението на тези задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемото /подсъдимо/ лице да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност, поради което при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. / ТР2/2002 г. на ОСНК на ВКС на Р България, Р37/93г. на 2 н.о. и Р300/92г. на 1 н.о. на ВС на Р България /. Съгласно установените стандарти от българското и европейско законодателство, и юриспруденцията на ВКС и Европейския съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/ по приложението му, несъмнено е и това, че прокурорът осъществява функцията по ръководство в досъдебната фаза на наказателното производство, като е суверенно оторизиран с повдигането на обвинение за престъпления от общ характер, в пределите на което, въз основа на инкорпорираните в хода на разследването доказателства и след аналитична преценка да опише релевантните факти, консумиращи инкриминираното престъпно деяние; да лимитира правната му квалификация; и визира неговия автор, ангажирането на чиято наказателна отговорност се преследва. Справедливият процес изисква създаване на ефективни средства за защита на участващите в него страни /подсъдим, защитник, частен обвинител и граждански ищец/ и осигуряване на съответни гаранции за реализация на процесуалните им права, при образувано по инициатива на прокурора наказателно дело за извършено от определено лице престъпление от общ характер, но в рамките на повдигнатото от представителя на държавата фактическо и юридическо обвинение, което е съобразено в настоящия казус. Член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ не обезпечава обаче техни процесуални възможности за преследване или осъждане на трети лица, за други криминални посегателства, които не са визирани от прокурора, както и да оказват влияние върху правните очертания на инкриминираното неправомерно деяние, лимитирани от представителя на обвинителната власт.1 Прокурорският акт определя параметрите на повдигнатото обвинение и решаващият орган е задължен с постановената присъда да посочи дали подсъдимият е извършил посоченото в него престъпно посегателство. ___________________________________________________________________ 1.П. Ърещу (GC), номер 47287/99, &70, ЕСПЧ 2004-І; Д. срещу България, номер 23057/03, & 39, ЕСПЧ 2009-V; Произнасянето с присъда по друго престъпление, невъзведено в обвинителния акт може да стане, само когато обвинението е изменено пред първоинстанционния съд, в съответствие с изискванията на чл.287 от НПК, и при съблюдаване на предвидения в цитираната процесуална норма ред. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на подсъдимия, не са били предявени по съответния процесуален начин всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъпното деяние и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита в производството. Този институт е приложим в хипотези на събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд, доказателства, предпоставящи промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В разглеждания случай, с прокурорския акт е повдигнато обвинение срещу Н. Х. О. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК -осъществено на 24.09.2014 година, в [населено място], по особено мъчителен начин, убийство на Х. Р., което изключва очертаната в жалбите на подсъдимото лице процесуална необходимост от изчерпателно описание на отправените помежду им словесни реплики, непосредствено предхождащи инкриминираното престъпно посегателство против човешкия живот. Установеното при проведеното от първостепенния съд следствие, след депозиране на обясненията на подсъдимия Н. Х. О. и показанията на разпитаните свидетели, приобщаване на писмения доказателствен материал, изслушване на експертните заключения, не сочи на изискуемите се за правоприлагането на чл.118 от НК обстоятелства - неправомерно поведение на жертвата, изразяващо се в насилие, тежка обида или клевета, и друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, довели извършителя до особено състояние на силно раздразнение, ограничаващо възможността му да ръководи на постъпките си, поради завладяното от емоции и чувства съзнание; и не налага упражняване на правомощията на представителя на прокуратурата по чл.287, ал.1 от НПК. Стриктно са спазени процесуалните правила и в реализираната от ОС-Кърджали дейност, свързана с разглеждане на делото по общия ред. Процесуалното поведение на Н. Х. О. пред решаващия орган е препятствало приложението на предвидената в Глава двадесет и седма от НПК диференцирана процедура, при очертаната в чл.371, т.2 от НПК форма. Решението за предварително изслушване на страните с последващо съкратено следствие е израз на компетентността на съда, по свой почин или по заявено искане на подсъдимия, да определи реда за провеждане на производството. Предоставената на органа власт е ограничена от определени критерии, които следва да бъдат съобразени при произнасянето. Така очертаната позиция се потвърждава изрично от въведените със ЗИДНПК (ДВ, бр.109 от 23.12.2008 г.) промени. Според актуалната редакция на чл.370, ал.2 от НПК съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, съответно – за допускане на съкратено съдебно следствие, при наличието на условията по Глава двадесет и седма от НПК. Основание за отказ по чл.370, ал.1, във вр. с чл.371, т.2 от НПК е липсата на визираните в чл.371, т.2 от НПК и чл.372, ал.4 от НПК предпоставки – признание на фактите по обвинителния акт, съчетано със съгласието да не се събират доказателства за тези факти и обезпеченост на самопризнанието с изискуемия се интензитет от приобщените в досъдебното производство доказателства, като няма съмнение, че аналогично на чл.372, ал.3 от НПК съответните действия по разследването трябва да са извършени при предвидените в процесуалния кодекс ред и изисквания. Конкретиката по делото сочи на отсъствие на процесуалните условия за правоприлагане на претендираната от защитата диференцирана процедура. В открито заседание на 21.05.2015г., подсъдимото лице не е признало изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства, заявявайки воля същите да не се доказват непосредствено пред решаващия орган, предпоставяйки провеждане на съдебно следствие по общия ред/чл.276-чл.290 от НПК/. Последното създава необходимите гаранции за установяване на обективната истина по делото – в условията на публичност, устност и състезателност се събират нужните доказателства за включените в предмета на доказване факти; страните имат възможност да направят своите доказателствени искания и да развият тезите си по обвинението; съдът има задължение да постанови съдебен акт при пълно и задълбочено обсъждане на доказателствените материали, поради което и неправилни са твърденията в касационните жалби, че реализираните процесуални действия по общия ред (вместо провеждане на съкратено съдебно следствие), в рамките на стандартния модел на наказателното производство, не гарантират охрана на процесуалния статут на всички страни, включително и на подсъдимия. В коментирания смисъл несъстоятелно е и възражението на защитника на Н. Х. О. за дерогиране на разпоредбата на чл.150 от НПК при разглеждане на делото по общия ред, подкрепено с будещи недоумение доводи за установени от вещите лица, изготвили психиатрично-психологичните експертизи нови фактически положения /различни от описаните в прокурорския акт/, използвани от съда при формиране на вътрешното убеждение, словно отразено в съображенията на атакувания акт. С цитираната процесуална норма законодателят предоставя на назначения експерт правото да се запознае с материалите по делото, отнасящи се до поставените му въпроси, да изисква допълнително такива и да участва в отделни действия по разследването, когато това е необходимо за изпълнение на възложената от компетентния орган задача, без да предвижда обвързаност с приетата от представителя на прокуратурата фактология. Правната уредба на експертизата като способ за доказване, при налична нужда от изясняване на някои обстоятелства по делото, чрез ползване на специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, и чрез осъществяване на съответни изследвания, обосновава изводи, че въз основа на мненията и заключенията на вещите лица е възможно установяване на нови неизвестни факти и проверка на известни такива, от значение за престъпния състав на инкриминираното от прокурора неправомерно деяние. Те могат да подкрепят или оборват повдигнатото фактическо и юридическо обвинение, респективно да очертаят промяна в описаните в прокурорския акт обстоятелства, предпоставяйки приложението на чл.287 от НПК. Предложената аргументация мотивира настоящия състав да приеме липса на релевираните съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на първоинстанционната присъда и въззивно решение, и връщане на делото за ново разглеждане от ОС-Кърджали, с възможност за провеждане на съкратено съдебно следствие, при предвидената в чл.371, т.2 от НПК форма. Последното е и недопустимо. Преходът към особените правила на Глава двадесет и седма от НПК след започнало съдебно следствие по общия ред е несъвместим с вложените в тази диференцирана процедура идеи. Нормите на чл.371-чл.373 от НПК визират предпоставките за предварителното изслушване, реда за неговото провеждане и произтичащите от това последици- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Те съдържат императивни предписания, представляващи отклонение от стандартния модел на наказателния процес, с които първостепенният съд е длъжен да се съобрази преди да даде ход на съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт, при първоначалното разглеждане на делото. След започване на съдебното следствие по общите правила, инициативите за преминаване към съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 НПК са закъснели. Приемането на подобна процесуална ситуация означава да се позволи на отделна страна (в случая на подсъдимия) да определя реда за разглеждане на делото вместо органа, осъществяващ процесуалното ръководство в тази фаза на наказателното производство. Такъв подход противоречи и на характера и целите на диференцираната процедура, насочена към обезпечаване икономичност и бързина.1 Правилно е приложен и материалният закон. _____________________________________________________________________________________________________________________ 1.Тълкувателно решение №1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС Инкриминираните в обсега на повдигнатото обвинение неправомерни прояви на Н. Х. О. спрямо Х. Р., изразили се в нанесен на 24.09.2014 година, в землището на [населено място] побой с юмручни удари, съпроводен от душене, чрез стискане за шията, затискане на устата и носа, и напъхване дълбоко в гръкляна на найлонов плик, довели до летален изход за пострадалия, обективно и субективно се субсумират от нормата на чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК- убийство, извършено по особено мъчителен начин. В противоречие с приобщения по делото доказателствен материал са оплакванията в касационните жалби на подсъдимия за престъпна несъставомерност на противоправното поведение на подсъдимия О., с поставен акцент на времевия интервал за настъпване на смъртта на жертвата. Доказаното и потвърдено по експертен път причиняване на фаталния резултат се дължи на механична асфиксия, осъществена чрез три механизма-затискане на дихателните отвори /уста и нос/, притискане с ръце в областта на шията, и запушване на дихателните пътища с въведен прижизнено в трахеята полиетиленов плик, като от 2 /две/ до 5/пет/ минути от последното действие по напъхване на чуждото тяло в гърлото на Х. Р., той е починал. Изготвилите съдебно-медицинска експертиза №92/2014г. вещи лица са категорични, че извършеното е „христоматиен пример в науката и практиката за настъпване на смъртта по особено мъчителен начин за пострадалия. Изпитаният кислороден глад е драматично по сила, продължителност и безпомощност състояние, съчетано с тежки предсмъртни преживявания. ” /виж л.142 от съдебно-медицинска експертиза №92/2014г. по писмени данни, т.2 от ДП №102/2014г. , по описа на РУ на МВР-Крумовград/ Несъответни на приетата за установена конкретика са и предявените от процесуалните представители на Н. Х. О. претенции за преквалификация на инкриминираното посегателство по чл.118 от НК. При осмисляне и разискване на проблемите, които поставя визираният престъпен състав, първостепенният съд и въззивната инстанция са обсъдили интересното своеобразие на разгърналия се на 24.09.2014 година вербален и физически конфликт, като в хронологическа последователност са очертали поведенческите прояви на подсъдимото лице и пострадалия Х. Р., техните характеристики и възможните от тях последици, и след преценка на психическото състояние на Н. Х. О. извели заключение за липса на фактически предпоставки и правни основания за приложение на чл.118 от НК Описаната и доказателствено обезпечена по наказателното дело фактическа обстановка, не обосновава ситуация на извършено престъпно деяние, при силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида и клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. Анализът на предшествуващия престъпното деяние инкриминиран сблъсък и на съпричастността на участващите в него лица, сочат на провокативно държане и демонстрирана агресия от Н. Х. О.. Повлиян от употребения алкохол и от съществуващите враждебни отношения с Х. Р., подсъдимият инициирал размяната на обидни думи и изрази, по повод на обстоятелството, че пострадалият събирал орехи от дърво вблизост до ползвана от него постройка, което считал за свое, като ядосан от отправената му в хода на разправията «псувня на майка» хванал лицето за дрехата, и последвали удари в областта на главата му, съпроводени с душене. Престъпната съставомерност по чл.118 от НК е относима към фактическите хипотези на сбиване, при което един от участниците в него, афектиран убива друг, при условие, че първо жертвата е упражнила насилие. При съдържащи се данни за предходно поведение на последната, проектирано в реализирана съвместна дейност, което има правомерен характер, или на предприети от автора на престъплението противозаконни действия, с които е предизвикал конфликтната ситуация, поставяйки се сам в положение на силно раздразнение, подсъдимото лице не може да се ползва от привилегията на материалноправната норма на чл.118 НК. Независимо от очертаното становище, обезмислящо предлагането на фактически и правни съображения за състоянието на физиологичен афект на дееца, като кумулативно установен субективен признак от престъпния по-леко наказуем състав на чл.118 от НК, определящ облика на поведенческия модел на подсъдимото лице, касационната инстанция счита за необходимо да коментира същото, с оглед пълнота и всеобхватност на изложението. Психическото състояние на подсъдимия Н. Х. О., проявяващо се във формите на поведение, предхождащи, съпътствуващи и последващи престъпния акт, не индицира на измеренията на физиологичен афект, по смисъла на чл.118 от НК, представляващ силно, внезапно настъпващо и бурно стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господствуващо положение в съзнанието на дееца. Обстойният анализ на гласните и писмени доказателства, и задълбочената интерпретация на изслушаните психиатрично-психологични експертизи формират логически последователните и научно подкрепени от вещите лица, изводи досежно интелектуалните възможностти и волеви способности на Н. Х. О., към момента на инкриминираното посегателство, релевантни за вменяемостта като качество на личността и предпоставка за неговото психическо отношение към деянието, и вредоносния резултат. респективно за носене на наказателна отговорност. Сериозно и задълбочено в хода на проведеното наказателно разследване е изследвано и неговото психо-физическо състояние при осъществяване на престъплението, юридически значимо за субективното отношение на дееца по време на формиране и изпълнение на решението за извършване на престъплението, и за определянето на вината като афектен умисъл, обосноваващ правната квалификация на деянието, както и при индивидуализация на наказанието. В тази връзка контролираните инстанции са съобразили установения от експертните заключения личностен код на Н. Х. О., въз основа на който е изграден психологичния му профил на инкриминираната дата, отличаващ се с гняв, озлобление и стремеж за възмездие, предпоставени от съществуващата непреязън към пострадалия и от личностните му нагласи. Тези емоционални преживявания, улеснени от изпития алкохол, не са ограничили възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, и не обосновават състояние на внезапен остро проявил се, мощен физиологичен афект, изискуем елемент от престъпната съставомерност, и предпоставящ прилагането на чл.118 от НК. По справедливост е отмерена и наказателната санкция на подсъдимия. При съблюдаване на тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на неговия извършител, и в съответствие със смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност, съдът е наложил на Н. Х. О. наказание-лишаване от свобода за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ. При лимитиране на вида и параметрите на подлежащата на изтърпяване от подсъдимия санкция, съдебните инстанции са обсъдили очертаващите облика на престъплението време, място, начин на извършване, медико-биологически особености на причинените на жертвата телесни увреждания, и съобразили неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани с правото на най-ценното благо - животът. С юридически усет са коментирани и предхождащите и последващи престъплението събития и прояви, в обхвата на които и отправените обидни реплики /псувни/, засегнали сериозно чувствителността на религиозно отдадения Н. О.; и направения опит от подсъдимия за прикриване на следите от престъпното посегателство /натоварване на трупа в управлявания от него автомобил и изхвърлянето му в землището на [населено място]/. Професионално е отчетена и конкретиката от факти, относими към личността на Н. О. /неосъждан, с противоречиви характеристични справки, оказал съдействие за разкриване на обективната истина в хода на наказателното производство и изразил искрено съжаление за случилото се/. Визираните обстоятелства, значими за отговорността на подсъдимия, ценени в корелация със социалния отзвук на тези неправомерни посегателства и във взаимовръзка с предвидените в чл.36 от НК генерална и индивидуална превенция на наказанието, не обуславят редуциране на определената на Н. Х. О. санкция, и правоприлагане на нормата на чл.55 от НК. Атакуваният съдебен акт е правилен и в гражданско-осъдителната част. Безспорно е по делото, че инкриминираното поведение на подсъдимия, консумиращо престъпна съставомерност по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК, е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия за Х. Р. фатален общественоопасен резултат, и представлява правно основание /непозволено увреждане/ за ангажиране на неговата гражданска отговорност. Присъдените на А. Р., С. Х., Ю. Ч. и И. Й. обезщетения за неимуществени вреди са в стойностен израз, съизмерим с претърпените от тях болки и страдания при нелепата и мъчителна смърт на техния обичан и уважаван съпруг, и родител, на който се доверявали, и на чиято морална подкрепа и материална помощ разчитали. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав счита, че не следва да уважава жалбите на подсъдимия Н. О., като при съобразяване на предписаното в чл.189, ал.3 от НПК, на същото лице трябва да бъдат възложени и направените от конституираните в качеството на граждански ищци А. Р., С. Х., Ю. Ч. и И. Й., пред касационната инстанция, разноски в размер на 3 600 лева. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №37 от 10.02.2016г., постановено по внохд №503/2015г., по описа на Пловдивски АС. ОСЪЖДА Н. Х. О. да заплати в полза на А. Р., С. Х., Ю. Ч. и И. Й. сумата от 3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, представляваща разноски по водене на делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.