Р Е Ш Е Н И Е № 368 гр. София, 09.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 971 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. П. Т. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. С. И., против въззивното решение № 111 от 18 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 118 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2011 г., с което е потвърдено решение № 24 от 10 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 2340 по описа на районния съд в гр. Габрово за 2010 г. за отхвърляне исковете на Т. против [община] за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 38 от 27 септември 2010 г. на кмета на [община], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност директор на ЦДГ „С.” и за осъждането на общината да й заплати обезщетение от 4649,40 лева за оставането й без работа поради незаконното уволнение. Касационното обжалване е допуснато с определение № 634 от 29 май 2012 г. поради вероятността въззивното решение да е недопустимо във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК. Относимите обстоятелства са следните: К. е предявила искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ поради прекратяването на трудовото й правоотношение като директор на ЦДГ „С.”, [населено място], с основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, т. 3, 8 и 10 КТ. Исковете са предявени срещу [община]. Първоинстанционният съд приема исковете за неоснователни, тъй като стореното дисциплинарно уволнение било законосъобразно. Ответната община в отговора на въззивната жалба сочи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция и счита оплакванията на въззивницата за неоснователни. Въпросът с процесуалната легитимация на ответника не е бил повдиган и подлаган на преценка от съда. Постановеното решение при ответник друг субект, а не работодателят, е в противоречие с тълкуването, прието от ВКС в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК - надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. В процесния случай исковете са предявени срещу горестоящия спрямо работодателя орган. Съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по законовата дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Предвид изложеното, надлежен ответник по иска с правно основание чл. 344, ал.1 КТ, предявен от директор на общинска детска градина, чийто трудов договор е сключен с и прекратен от съответната община, е детската градина, което се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Трудовият договор с директора на общинската детска градина се сключва с кмета на общината по силата на чл. 37, ал. 5 от Закона за народната просвета, но от това не следва изключение от правилото на чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила. Законът в чл. 37, ал.5 ЗНП още сочи, че кметът на общината прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини. Субективното право за прекратяване на трудовото правоотношение принадлежи на работодателя; за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат правната сфера на работодателя, което го определя като надлежен ответник по искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. При посочените съображения следва да се приеме, че обжалваният съдебен акт е недопустим. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. В конкретния случай първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение с указание до ищцата да вземе мерки за конституирането на детската градина като ответник по делото и да укаже на страната да представи искова молба за връчване на детската градина с копие от всички представени писмени доказателства и последиците от бездействието на ищеца в тази насока. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд в [населено място], тъй като т. 17 на ТР № 1 от 4 януари 2001, ОСГК, и т. 4 на ТР № 1 от 17 юли 2001, ОСГК, са изгубили значението си с приемането на ГПК от 2007 г. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 111 от 18 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 118 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2011 г., както и потвърденото с него решение № 24 от 10 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 2340 по описа на районния съд в гр. Габрово за 2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: