О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9 [населено място] , 10.01.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2702 /2021 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Р. П. – лично и като представляващ „ Пистол – МБН „ ООД , В. Т. П. и А. М. П. – лично и като законен представител на М. Б. А. против определение № 60365/20.10.2021 г. по т.д.№ 1418/2021 г. на І т.о. на ВКС , с което е оставена без разглеждане, на основание чл.274 ал.4 ГПК вр. с чл. 280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, частната касационна жалба на същите страни против определение № 266882/14.04.2021 г. по гр.д.№ 33568/2021 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено разпореждане № 20043021/15.02.2021 г. по гр.д.№ 9725/ 20 г. на Софийски районен съд, за връщане исковата молба на жалбоподателите против „Л.„ АД / с предходни наименования „Ленно„ АД и „ТНК Кепитъл Мениджмънт„АД /. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение, като несъобразено с правното основание на предявените претенции - чл.55 ал.1 пр. първо и трето ЗЗД и чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, поради което наличието на сключена между страните търговска сделка - договор за кредит - не позволява квалификацията на делото като „търговско”. Доколкото спрямо жалбоподателите - ищци е насочено принудително изпълнение, чрез публична продан на ипотекиран в полза на ответното дружество имот, същите считат, че се касае за вещноправен елемент в спора, като предвидено в чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК изключение от визирания в разпоредбата минимален праг за касационна обжалваемост. Оспорва се търговския характер на спора с довода, че приложим за разрешаването му е единствено ЗЗД. Насетне в частната жалба се излагат теоретични постановки относно института на неоснователното обогатяване и този на непозволеното увреждане. Акцентира се на обстоятелството, че сключеният договор за кредит е нищожен и изначално не е породил правните последици на валидна търговска сделка, а в евентуалност е развален и следователно липсва правно обвързваща облигационна връзка между страните по същия. Физическите лица - ищци следва да се третират като „потребители„ , поради което и спорът с тяхно участие е гражданскоправен, съгласно чл. 113 ГПК. Наведени са и доводи извън обхвата на настоящата проверка, отнасящи се до правилността на първоинстанционното определение за връщане на исковата молба, поради недопустимост на така предявените искове. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу потвърждаващото прекратителното първоинстанционно разпореждане определение на въззивна инстанция, предходния състав на ВКС, изхождайки от сумарния размер на претенциите – 16 722 лева , е приел, че исковете, основани на института на „ неоснователното обогатяване „ са с цена под минимално определения законодателен праг за касационна обжалваемост по „търговски дела„, съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК. Търговския характер на делото съставът е извел от обстоятелството, че спорът е породен от сключен между страните договор за заем. По договора за заем ответното търговско дружество, в качеството на кредитна институция по чл.2 от ЗКИ, е заемодател, а ищцовото дружество – заемател, като физическите лица – ищци са солидарни длъжници, част от тях обезпечили вземането на заемодателя с договорна ипотека върху притежаван в съсобственост имот. Обобщено твърденията им са , че по договора за заем, обявен за предсрочно изискуем от заемодателя, са изпълнили недължимо суми, с квалификация на възнаградителна лихва и неустойка, предвид недействителност на целия договор за заем, в евентуалност – нищожност на относимите към тези вземания разпоредби на същия, както и че са надплатили дори главница, доколкото такава е претендирана въз основа на повторно издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК /, след пълното й / по твърдение на ищците / погасяване въз основа на предходно издадена заповед за изпълнение. Като недължими се сочат и заплатени суми по разноски в исково и изпълнително производство, вкл. заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, част от които се претендират на основание чл.55 ЗЗД, а друга част – по чл. 45 ЗЗД. Видно от справката към последното уточнение на исковете, тези с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД са с размери под 5 000 лева. Същото касае и предявените претенции по чл.55 ЗЗД , освен тази за недължимо платена, след пълното й предходно погасяване , главница в размер на 7 816, 65 лева. Предвид така установеното , частната жалба е неоснователна. По отношение исковете основани на института на непозволеното увреждане / абстрахирайки се от обстоятелството налице ли е редовно предявяване , вкл. с последващо уточняване на същите / не е надхвърлен минималния законодателен праг за касационна обжалваемост и по граждански дела, вкл. ако би се съобразил общия размер на посочените в справката пера. Същото се отнася и за исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, с горепосоченото изключение, за сумата от 7 816,65 лева. Обстоятелството, че всички те се основават на института на „неоснователното обогатяване„ не изключва характеристиката им на самостоятелни претенции, след като, предвид произхода на всяко недължимо платено съдът би преценявал, наред с общите и различни елементи на фактическия състав, което е от естество да обоснове и различни правни резултати. За делото по тези искове практически е без значение квалификацията му на гражданско или търговско, след като и в двете хипотези не е допустимо касационно обжалване . Досежно претенцията с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 816,65 лева - недължимо платена повторно част от главница по договора за заем, настоящият състав споделя съображенията за търговски характер на делото - търговски спор, което понятие е по–широко от понятието „търговска сделка„. Между страните е сключена сделка, с оглед насрещните страни по която намират приложение разпоредбите на ТЗ, съгласно чл. 286 ал. 1 ТЗ. Съдържанието и изпълнението по тази сделка е по необходимост преценимо с оглед твърденията на ищците за недължими плащания по същата и във връзка с неоснователни претенции на заемодателя по провеждано принудително изпълнение, за събиране на недължимите му се, според ищците, вземания. Обстоятелството, че претенцията се основава на „ неоснователно обогатяване „ не изключва търговския характер на делото, предвид наличието на „ търговски спор „ / както се посочи по-горе - понятие по-широко от понятието „ търговска сделка” /, обуславящ за преценка на приложимия, законодателно определен минимален праг на касационна обжалваемост по търговски дела. Чл. 365 т. 1 ГПК визира като „ търговски спор „ и „ иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка....вкл. изпълнението й”.Видно от тази формулировка, законодателят е визирал търговски характер на спора не само при пряка причинност във възникването на спорното право от търговската сделка /„породено от”/, а и при косвената нейна относимост към възникването му / „отнасящо се до„ /, вкл. като резултат от изпълнението на търговската сделка. Към настоящата хипотеза е приложима тази именно квалификация на спора като „търговски”. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателите, че се касае за изключение, визирано в чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК – предявените искове не са за защита на право на собственост или друго вещно право. По отношение на ищците – физически лица не се явява приложима разпоредбата на чл.113 ГПК. Всички те са солидарни длъжници, като видно от последната уточнителна молба / вх. № 25005924 от 14.01.2021 г. / претенции в размера от 7816,65 лева, на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, са предявили единствено ищците М. П. и В. П.. Видно от партидата на ищеца „Пистол – МБН„ООД в Търговския регистър, М. П. е управляващ дружеството, съдружници в които са А. П., съответно е бил Б. А., от чиято легитимация на сключил договора за заем солидарен длъжник черпи процесуалната си легитимация ищецът М. А.. Съдебната практика, вкл. практиката на СЕС, приема, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец , може да има качество на потребител по ЗЗП, само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Ако физическото лице има тесни – професионални или функционални връзки с дружеството – главен длъжник, като напр. участва в управлението му / какъвто е случаят с М. П. / или е с мажоритарно участие като съдружник / акционер / без хипотезите да са посочени изцерпателно /, то не може да се приравни на потребител и да се ползва от защитата на потребителското право / така решения по т.д.№ 2754/2015 г. и т.д. № 1934/2015 г. на І т.о. на ВКС /. Видно от вида на заема, същият е сключен за търговската дейност на „ Пистол – МБН „ ООД. В. П. се е задължила при същите условия и за финансово обезпечаване на същата цел, като от заявените до момента обстоятелства и доказателства по делото не може да се обоснове извод за сключване на договора за кредит за цели, изключващи интерес на лицето от резултата от търговската дейност на дружеството, за да би се квалифицирало като „потребител„ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 60365/20.10.2021 г. по т.д.№ 1418/2021 г. на І т.о. на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: