Р Е Ш Е Н И Е
№ 50045
гр. София, 06.06.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №347 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. К. Я.- У., чрез адв. П.Родопски срещу решение №1258 от 30.11.2021г. по в.гр.д. №1132/2021г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №904509 от 31.12.2020г., постановено по гр.д. №173/2019г. от Окръжен съд- Благоевград и се осъжда въззивницата да плати на ответната страна разноските по делото. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Гаранционен фонд иск за присъждане на сумата 35 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпени телесни увреждания от ПТП, възникнало на 26.01.2018г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], ведно със законната лихва, считано от 24.04.2019г.- датата, на която ответникът със свое писмо №24-01-242 от 24.04.2019г. е отказал изплащане на претендираното обезщетение, до окончателното плащане, като ищцата е осъдена да плати на ответника и разноските по делото.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Касаторката поддържа, че в нарушение на закона съдът не е допуснал поисканата с въззивната жалба комплексна авто-техническа и медицинска експертиза, респ. е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че въззивният състав не е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност, не е обсъдил и всички доводи и възражения в жалбата, като е преповторил мотивите на първоинстанционния съд. Излага подробни доводи за необосноваността на основния извод на решаващият съдебен състав, че не е доказано претърпените от пострадалата травми да са резултат от процесното ПТП, причинено виновно от неизвестен водач на МПС. Касаторката счита, че са игнорирани показанията на свидетеля- очевидец и не са обсъдени всички възможни варианти на механизма на ПТП, изяснени от авто-техническата експертиза, респ. не са изложени мотиви относно твърдението й, че претърпените травми са получени при падането на земята след съприкосновението с неустановения лек автомобил на описаното в исковата молба място. Не са изложени мотиви и във връзка с доводите й, че при наличие на доказателства, че е била блъсната от автомобил и е паднала на земята, като процесните травми са получени при падането й на земята, е ирелевантно за основателността на иска обстоятелството дали падането на земята е след удар и падане върху капака на автомобила или след като е била „закачена“ от страничната част на автомобила. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени изцяло исковете, като й се присъдят и разноските по делото.
Ответникът по жалбата Гаранционен фонд поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.1 КЗ, както и акцесорната претенция за лихви, въззивният съд приема, че по делото не се доказва релевирания от ищцата механизъм на ПТП, при който твърди, че е пострадала в качеството й на пешеходец. С оглед заключенията на приетите в първоинстанционното производство авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, както и заключението на назначената във въззивното производство авто-техническа експертиза и събраните гласни доказателства, решаващият съдебен състав намира, че ударът между неустановения лек автомобил и ищцата, ако е имало такъв, е бил в лявата предна част на колата, като получените от нея травми не съответстват на посочения механизъм на ПТП с „покачването й на предния капак на МПС“. Съдът приема, че травмите на ищцата не са получени от директен удар в автомобил, а са индиректни- при опита й да се предпази, като намира свидетелските показания за противоречиви и стига до краен извод, че от доказателствата по делото не може да бъде изяснен механизмът на ПТП. Намира, че събраните доказателства опровергават описания в исковата молба и в протокола на ПТП механизъм. Стига до заключение, че ищцата не е доказала причинна връзка между травмите, които твърди, че е получила и описания механизъм на ПТП.
С определение №50014/11.01.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по въпроса - за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните.
За да даде отговор на поставения процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора, ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
По основателността на касационната жалба:
Въведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение са налице. Въззивният съд правилно е акцентирал на приетите за спорни въпроси относно механизма на процесното ПТП, при което ищцата е пострадала, както и причинната връзка между травматичното й увреждане и произшествието. Решаващият съдебен състав обаче не е обсъдил в пълнота доказателствата по делото, игнорирал е показанията на свидетеля- очевидец на произшествието и не е анализирал и оценил в съвкупност писмените доказателства, приетите експертни заключения и събраните гласни доказателства. В резултат на допуснатите нарушения на процесуалния закон е достигнал до необосновани изводи, че по делото не е установен механизмът на ПТП и причинната връзка между травмите, които ищцата твърди, че е получила и описания механизъм на ПТП, респ. за неоснователност на претенциите й за плащане на застрахователно обезщетение да претърпените неимуществени вреди на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ.
Няма спор в съдебната практика, че протоколът за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице /служител в МВР/, в установените форма и ред, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В конкретния случай след посещение на място от длъжностното лице от РУ МВР-ПП [населено място] е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като е удостоверено, че на 26.01.2018г. на описаното място при ПТП е пострадала ищцата А. Я.- У., вкл. са посочени обстоятелства и причини на произшествието - в [населено място], на [улица] неизвестен за органите на МВР лек автомобил, движещ се по [улица]в посока [улица]на кръстовището извършва маневра ляв завой в посока [улица], пред №20 на [улица], хранителен магазин „Н.“ не пропуска пресичащата пътното платно от дясно на ляво пешеходка, като я блъска и реализира ПТП.
Тези обстоятелства и причини за ПТП, които не са непосредствено възприети от длъжностното лице, са оспорени от ответника, поради което за установяване на механизма на ПТП следва да се преценяват всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. От показанията на свидетелката С. Г. се установява, че е видяла процесния инцидент, тъй като работи в магазина, към който е вървяла ищцата и в този момент е стояла пред външната му врата. Заявява, че лек автомобил, идващ от ТПК Рила и завиващ на кръстовището наляво, е блъснал пресичащата пешеходка Я., която е паднала на земята. Автомобилът я е блъснал с лявата си страна /откъм водача/, доколкото си спомня, като не се е движел бързо, не е спрял и е продължил без управляващият го да даде индикации да е забелязал, че е блъснал човек. Свидетелката се затичала веднага към падналата Я., която познава бегло като клиент в магазина, като малко по-късно е дошла и полиция. Тези показания формално са пресъздадени като част от установената фактическа обстановка във въззивното решение, но са игнорирани от въззивния съд и не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства. Установява се, че описаният от свидетелката механизъм на ПТП е възможен от техническа гледна точка /разгледан е като вариант от приетата във въззивното производство съдебна авто-техническа експертиза/, а претърпените от ищцата травми /изкълчване в областта на лявото рамо и счупване на големия израстък в горната част на раменна кост, охлузвания на колене и лакът/ отговарят да са получени по начина и да са в причинно-следствена връзка с описаното ПТП, с уточнението, че травмата е индиректна, т.е. резултат от опита за задържане и падането на пострадалата на земята, а не от сблъсъка с колата /заключение на съдебно-медицинската експертиза, приета в първата инстанция и обяснения на вещото лице в открито съдебно заседание/. Заключението на вещото лице по СМЕ, че травмите могат да бъдат получени при падане след леко блъскане от автомобил, т.е. и при процесното ПТП, респективно изключването на възможността травмите да са резултат от директен сблъсък с автомобил, движещ се с над 30 км/ч, е в съответствие със свидетелските показания за движение на автомобила с ниска скорост, блъсване на пресичащата ищца с лявата страна на колата и падането й на земята, както и със заключението на авто-техническата експертиза, приета от въззивния съд, че предвид геометричните параметри на пътния участък и установеното място на удара и при липса на данни за наличие на следи от странично плъзгане на автомобила при завиването му наляво най-вероятната скорост на движение е била около 20 км/ч. Необоснован е изводът на въззивния съд, че има противоречиви свидетелски показания относно механизма на ПТП. При преценката на гласните доказателства следва да се съобрази обстоятелството, че другите две свидетелки /сестри на ищцата/ не са били очевидци, тъй като не са присъствали при процесното ПТП, а са допуснати и разпитани за преживените от ищцата болки, страдания и житейски неудобства от получените травми. Пресъздаването на изявления, които една от свидетелките е чула, вкл. дали ПТП е станало на отиване или на връщане от магазина, не може да опровергае показанията на свидетелката Д., която излага факти и обстоятелства, които е видяла и възприела непосредствено.
Настоящият съдебен състав намира, че в тежест на ищцата е да докаже, че в посочените време и място е била блъсната от лек автомобил, като в резултат от ПТП е получила описаните травми, респ. е преживяла твърдените болки и страдания, за които претендира обезщетение. Точният механизъм на ПТП, вкл. обстоятелствата с каква скорост се е движила колата, дали ударът е бил страничен или не, с коя част от тялото е било съприкосновението, как точно е паднала пострадалата и какво е било положението на тялото й след падането на пътното платно се установяват от доказателствата по делото, вкл. от експертните заключения, предвид необходимостта от специални знания. Твърдението в исковата молба за падане върху капака на автомобила не следва да се разглежда изолирано и да се сочи като основен правопораждащ факт, съществен елемент от противоправното деяние, респ. от деликта. В този смисъл и предвид твърденията в исковата молба, че ищцата е била ударена от автомобил и е паднала на пътното платно, не може да бъде споделен решаващият извод на въззивния съд, че доколкото се изключва травмите да са получени при директен челен удар с автомобила и падане на пострадалата върху капака му, не се установяват механизмът на ПТП и причинно-следствена връзка между него и вредите, за които се претендира обезщетение. Следва да се съобрази и обстоятелството, че при ПТП впечатленията, усещанията и възприятията на участниците са субективни и обусловени от множество фактори, включително физическо страдание и стрес.
При липсата на доказателства за наличие на паркирани автомобили по пътното платно и за движение на ищцата с бързо тичане, съдът приема, че към момента, в който тя е предприела пресичане на платното за движение на [улица]в посока от дясно наляво спрямо автомобила, водачът е имал възможност да предотврати удара и ПТП /т.1.8. от заключението на приетата във въззивното производство авто-техническата експертиза/. Не е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД, поради което настоящият съдебен състав намира, че е налице противоправно виновно поведение на водача на неидентифицирания автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата, задължаващи го да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците /т.5, ал.2, т.1 и чл.116 ЗДвП/; да съобразява скоростта си с множество фактори, вкл. с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; да намали скоростта и да спре в случай на необходимост, когато възникне опасност за движението /чл.20, ал.2 ЗДвП/. В резултат от това поведение е настъпило ПТП, при което ищцата е била блъсната и е паднала на пътното платно, като е получила процесните травми /изкълчване в областта на лявото рамо и счупване на големия израстък в горната част на раменна кост, охлузвания на колене и лакът/, респ. е преживяла болки и страдания, подлежащи на обезщетяване от ГФ на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД следва да се съобразят разясненията, дадени с ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, каквито при причиняването на телесни повреди са вида и характера на настъпилите увреждания, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, наличието на остатъчни увреждания и усложнения. Следва да се съобразят и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите.
Установено е по делото, че счупването на големия израстък на горната част на раменната кост и навяхването на ставата между раменната кост и лопатката е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около два месеца; било е проведено болнично, неоперативно, консервативно лечение- с местна анестезия са адаптирани костните фрагменти и е направено пълно обездвижване за срок от 30 дни; първоначално пострадалата е изпитвала болка с голям интензитет, която постепенно е намалявала и е стихнала след наместване и фиксиране на фрагментите и обездвижване на рамото; времето за възстановяване на движенията след обездвижването е приблизително същото като на имобилизацията, като основната функция на крайника се е възстановила за около два-три месеца, в който период А. Я.-У. е търпяла болки при по-продължително физическо натоварване и тежка физическа работа. Заключението на СМЕ е подкрепено и от събраните гласни доказателства, от които се установява, че ищцата след инцидента е била в шок, изпитвала силни болки, чувствала се е зле. Спяла в седнало положение, пиела болкоуспокояващи. В продължение на месеци не била в състояние да полага грижи за децата си, едно от които бебе на 2 месеца и половина, станала изнервена, изпадала в депресивни настроения, плачела, имала уплах от пресичане на улици.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази и обстоятелството, че ищцата се е възстановила след травмите и няма трайни последици и усложнения. С оглед изложените факти и обстоятелства и като взема предвид датата на ПТП, при което са настъпили травматичните увреждания /26.012018г./ и лимитите на отговорността на застрахователя, отразяващи общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за ищцата А. Я.- У. е 25 000 лева.
Настоящият състав на ВКС намира, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредите от страна на ищцата, е основателно. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП, ако се установи съпричиняване. Намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Установено е по делото, че ищцата в нарушение на чл.113, ал.1 и чл.114 ЗДвП е навлязла на пътното платно и то е пресякла на нерегламентирано място, като с това си поведение се е поставила в опасност и е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Приносът на пострадалата за настъпване на вредите възлиза на 20%, поради което обезщетението за причинените й неимуществени вреди следва да се редуцира с 20% - до сумата 20 000 лева.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че искът с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ следва да бъде уважен за сумата 20 000 лева.
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение /чл.558, ал.5 КЗ/. Лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 /чл.558, ал.1 КЗ/. По делото е установено, че от страна на ГФ е постановен отказ за плащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета 19210156/15.04.2019г., поради което законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от този момент до окончателното плащане на главницата.
Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение е частично неправилно, поради което следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от 24.04.2019г. /отказ на ГФ за плащане на обезщетение по образуваната щета/ до окончателното плащане, като бъдат уважени до посочените размери. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Гаранционен фонд следва да заплати по сметка на ВКС 1 630 лева държавна такса за всички инстанции и 371.43 лева разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.
На основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА на адв.П. Родопски и с оглед изхода на спора следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 902.86 лева за процесуална защита на ищцата за всяка инстанция или общо 2 708.57 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да плати на ответника Гаранционен фонд съответна част от разноските по делото или сумата 578.70 лева /юриск.възнаграждение и депозит за вещо лице/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1258 от 30.11.2021г. по в.гр.д. №1132/2021г. на Апелативен съд- София в частта, с която се потвърждава решение №904509 от 31.12.2020г., постановено по гр.д. №173/2019г. от Окръжен съд- Благоевград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. Я.- У., ЕГН [ЕГН] срещу Гаранционен фонд иск за присъждане на сумата 20 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпени телесни увреждания от ПТП, възникнало на 26.01.2018г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], ведно със законната лихва, считано от 24.04.2019г.- датата, на която ответникът със свое писмо №24-01-242 от 24.04.2019г. е отказал изплащане на претендираното обезщетение, до окончателното плащане, както и в частта на разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място] да заплати на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ на А. К. Я.- У., ЕГН [ЕГН] сумата 20 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпени телесни увреждания от ПТП, възникнало на 26.01.2018г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], ведно със законната лихва, считано от 24.04.2019г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 630 лева за всички инстанции и 371.43 лева разноски за експертизи.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК] да плати на на адв.П. Родопски възнаграждение в общ размер на 2 708.57 лева за трите инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. К. Я.- У., ЕГН [ЕГН] да плати на Гаранционен фонд, [населено място] сумата 578.70 лева разноски за трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|