5 РЕШЕНИЕ № 579 София,10.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева Мими Фурнаджиева при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ гр.дело №377/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Н. Б. – процесуален представител на ищеца А. К. С. от град Смолян,против въззивно решение №127/29.10.2008 г. по гр.д. № 1986/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри състав, с което оставено в сила решение от 28.5.2007 г. по гр.д.№2158/2005 г. п описа на Софийския градски съд, ГК, І отделение, 1 състав. С определение №586/22.6.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по следните въпроси: “Явяват ли се Министерството на правосъдието и В. съдебен съвет материалноправно легитимирани по иск за причинени вреди от забавено разглеждане на дело?” и “Какво е правното основание на такъв иск – по чл.49 ЗЗД или по чл.2 ЗОДОВ ?” с основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По въпроса “Явяват ли се Министерството на правосъдието и В. съдебен съвет материалноправно легитимирани по иск за причинени вреди от забавено разглеждане на дело?” настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно чл.124, ал.1 ЗСВ/отм./ “Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на В. съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от административния ръководител по чл. 30, ал. 1.”. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1, т. 4 ЗСВ/отм./ “П. на районния съд разпределя работата между съдиите и участва в съдебните заседания.”. При анализа на двете законови норми съдът намира, че действително правоотношението на съдията възниква, изменя се и се прекратява с решение на В. съдебен съвет. Въз основа на това решение административният ръководител по чл.30, ал.1 ЗСВ/отм./ издава съответния акт. Статутът на съдията е обусловен от сложен фактически състав, който обективира властническото правомощие на един държавен орган – В., за назначаване на съдията на съответната длъжност, последван от акт на административния ръководител за изпълнение на функциите по възникналото правоотношението. С оглед изложеното следва да се приеме, че В. съдебен съвет само определя състава и организацията на работата на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да отговаря за изпълнението на функциите по правораздаването на съдиите, включително и за причинени вреди от забавено разглеждане на дела. Министерството на правосъдието също не отговаря за причинени вреди от забавено разглеждане на дела.Този държавен орган е извън системата на съдебната власт. Неговите права и задължения са обвързани от мястото му в системата на държавното управление, а именно в изпълнителната власт. Отношенията между съдебната власт и Министерството на правосъдието изчерпателно са изброени в глава ІІІ от ЗСВ/отм./. Правата и задълженията на министъра и министерството по тази глава не обхващат отговорност за действия на съда поставени по настоящия въпрос. По въпроса “Какво е правното основание на такъв иск – по чл.49 ЗЗД или по чл.2 ЗОДОВ ?”. Отговорът на този въпрос следва както от отговора първия въпрос, така и от нормата на чл.2 ЗОДОВ. Визираната норма към релевантния момент предвижда следното: “Отговорност за дейност на правозащитните органи Чл. 2. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно: 1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание; 2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено; 4. прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.”. Забавеното разглеждане на дело не се обхваща от нито една от изчерпателно изброените в закона хипотези. Поради това отговорността за причинени вреди от забавено разглеждане на дело може да се търси с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. По съществото на касационната жалба. В обжалваното решение въззивната инстанция приема, че искът е неоснователен, тъй като В. съдебен съвет и Министерството на правосъдието не са надлежни страни по материалноправното правоотношение. В касационната жалба се твърди, че неправилно въззивната инстанция е приела, че не е налице нарушение на чл.12 ГПК/отм./, независимо от факта, че бащата на съдията-докладчик, постановил първоинстанционното решение, е член на В. съдебен съвет. Навеждат се и доводи, че при евентуално уважаване на исковата претенция В. има право на регрес спрямо съответните членове на колективния орган взели неправилно решение и с това причинили вреда на В., изразяваща се в отговорността по първоначалния иск. Като неправилни са сочат и изводите на въззивната инстанция за липса на материалноправна легитимация по иск с правно основание чл.49 ЗЗД, поради което съдилищата са били длъжни да разгледат иска по същество. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Гогов. Ответникът по касационната жалба – В. съдебен съвет, не заявява становище в настоящото производство. Ответникът по касационната жалба – Министерство на правосъдието, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция становището се поддържа от процесуалния му представител – юрисконсулт Рафаилова. Контролиращата страна – В. касационна прокуратура, посредством процесуалния си представител – прокурор Д., оспорва касационната жалба и пледира за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представител на явилите се в съдебно заседание страни, писменият отговор на ответника по касация – Министерство на правосъдието намира за установено следното: Решението на Софийския апелативен съд е правилно. С оглед отговорите на поставените от касационния жалбоподател въпроси, Върховният касационен съд, ІV г.о., намира, че обжалваното решение е правилно. Същите съдържат и отговори на наведените с жалбата оплаквания. Законосъобразно и обосновано Софийският апелативен съд е стигнал до правилния извод, че В. съдебен съвет и Министерството на правосъдието не са материалноправно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл.49 ЗЗД. Такъв е съответният съд, в които разглеждането на делото е било забавено. Изложеното е напълно достатъчно, за да не бъде уважена касационната жалба, без да се разглеждат останалите, неведени с касационната жалба оплаквания. По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в сила. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1, хипотеза първа от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №127/29.10.2008 г. по гр.д. № 1986/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: