Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 15 март 2024 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Атанас Гебрев при ВП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 139 по описа за 2024г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия А. В. Ц. срещу въззивно решение № 419/08.12.2023г. по ВНОХД № 421/2023г. на Софийски апелативен съд, осми наказателен състав, с което е изменена присъда № 3/20.02.2023г. по НОХД № 20221300200216 /2022г. на Видински окръжен съд, наказателно отделение. От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се претендира наличието на касационното основание, свързано с нарушение на закона, както и с явна несправедливост на наложеното наказание. По първото касационно основание защитата твърди, че законът е нарушен, тъй като въпреки подробното и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, въззивната инстанция не била възприела обясненията на подсъдимия за истинни, а само като защитна теза. Тези обяснения, въпреки конспиративните елементи в него, били неотклонно последователни от самото начало на процеса. Позовава се на експерт, съобразно което подсъдимият е в такова психическо състояние, което се характеризира с невъзможност правилно да възприема свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Поради това защитата иска отмяна на решението и оправдаване на дееца поради отсъствието на субективна страна на деянието. Алтернативно се иска, при невъзприемане на тази теза на защитата, да се намали наказание при отчитане на направените от въззивната инстанция изводи за приложението на чл.55 от НК. Прокурорът от ВП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба, като отбелязва, че във въззивното производство е назначена допълнителна психиатрична и психологическа експертиза с цел изясняване на всички обстоятелства по делото, включително и вменяемостта на дееца. При констатация за пропуска в дейността на решаващия съд от първата инстанция е приел различна фактическа обстановка. Твърди, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения, които да налагат изменяването или отмяната му. Посочва, че наложеното наказание е намалено от 15 на 10 години, счита че е справедливо и не следва да се намали още. Моли да се остави жалбата без уважение, а решението в сила. Подсъдимият Ц., доведен, се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа касационната си жалба и изложените основания. Повтаря твърдението си за липса на вменяемост, основано на заключение на експерта К. и иска оправдаване на дееца. Алтернативно поддържа искането си във връзка с приложението на чл.55 от НК за намаляване още повече на наложеното наказание. Подсъдимият Ц. в лична защита поддържа тезата на защитата си и няма какво да добави. При упражняването на правото си да се изказва последен и на правото си на последна дума подсъдимият Ц. заявява, че няма никаква вина за смъртта на съпругата си, която била починала от инсулт. Това било доказано и му било казано, че повече няма да го закачат, но в страната всичко било възможно. Заявява, че единствено иска да бъде освободен. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С първоинстанционната присъда № 3/20.02.2023г. по НОХД № 20221300200216 /2022г. на Видински окръжен съд, наказателно отделение, подсъдимият Ц. е осъден на 15 години лишаване от свобода за деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 и пр.3 и т.6а, във връзка с чл.115 от НК. Определено е наказанието да се изтърпява при първоначален строг режим. Зачетено е предварителното задържане на дееца, присъдени са направените по делото разноски, като съдът се произнесъл и по веществените доказателства. По въззивна жалба на подс. Ц., с атакуваното решение № 419/08.12.2023г. по ВНОХД № 421/2023г. на Софийски апелативен съд, осми наказателен състав, първоинстанционната присъда е изменена. Наложеното наказание от 15 години лишаване от свобода е намалено на 10 години. Съдът е присъдил направените разноски по време на въззивното съдебно следствие. Постановено е на основание чл.40, ал.4 от НПК по отношение на подс. Ц. при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се полагат съответни медицински грижи. В останалата част присъдата е потвърдена изцяло. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия. След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. Не се спори по начина на провеждане на съдебното следствие и на събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност. В този смисъл не се спори и по дадената материалноправна квалификация на деянието – по особено мъчителен начин и с особена жестокост при извършване на убийството, както и че то е извършено при условията на домашно насилие. Защитната теза включва липса на авторство от страна на подсъдимия и липса на субективна страна - теза, провеждана от защитника, с искане за признаване на липса на вменяемост. Двете защитни позиции са изследвани внимателно и прецизно от въззивната инстанция. Доказателственият анализ, независимо от депозираните възражения, все пак не се оспорва от защитата, както и неговото качество. Но експертното мнение на единичния експерт не може да се противопостави на т.н. „ арбитражна“, тройна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, чието заключение е компетентно, всеобхватно и пълно, и като такова е възприето от въззивната инстанция изцяло – относно вменяемостта на подсъдимия. Изследвани са възрастовите изменения на дееца, подходено е изключително внимателно към установената психоорганична симптоматика на дистрофични промени/изменения на мозъка, като в крайна сметка е заключено, че независимо от необратимостта на промените, когнитивните нарушения на подсъдимия не водят до дементен синдром. След като с помощта на специалните знания от областта на психиатрията и психологията е установена възможността на дееца да разбира свойството и значение на извършеното от него, както и да ръководи постъпките си, а към настоящия момент – да продължи да носи наказателна отговорност, може с положителност да се заключи, че не е допуснато нарушение на закона чрез установяване на виновно поведение, при липса на такова. В този смисъл възраженията на защитата за нарушение на закона и за неотчитане на неспособност да дееца да носи наказателна отговорност се явяват напълно неоснователни и като такива се отхвърлят изцяло от касационната инстанция. При оценката и анализа на доказателствената съвкупност съдът от въззивната инстанция е подходил изключително прецизно, подробно и внимателно, в съответствие с правилата на процеса. Отхвърлил е напълно обосновано защитната теза на подсъдимия и неговите обяснения, отричащи авторството. При този анализ не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а по същество упрекът за липсата на доверие към твърденията на дееца материализира искане за обявяване на липса на обоснованост, което не съставлява същинско касационно основание. По отношение на второто и алтернативно искане за намаляване на наказанието може да се отбележи, че се ангажира касационното основание, свързано с явна несправедливост на наказанието. Съдът намира, че такова нарушение не е допуснато от въззивната инстанция. Смекчаващите отговорността обстоятелства, в които намират място влошеното здравословно състояние и напредналата възраст на дееца, не са от такова естество, за да заличат проявената жестокост и склонността на дееца към многогодишно домашно насилие. Нито възрастта на дееца, нито здравословното му състояние му е попречило да се прояви като жесток и безмилостен човек, а снизходителността на въззивната инстанция е напълно достатъчна, макар деецът да заслужава значително по-строго наказание. По нататъшно снизхождение действително не е възможно, тъй като би обезсмислило напълно целите на генералната превенция и не би дало добър пример на обществото. Насилствените прояви вътре в семейството, проявената жестокост и причиняването на мъчителна смърт на беззащитната и възрастна съпруга на подсъдимия следва да се наказват неотменно и строго. Поради това претенцията за намаляване на наказанието десет години лишаване от свобода се отхвърля напълно. Нещо повече, деецът в нито един момент от съдебното производство не е признал вина, което наистина е негово процесуално право. Но когато се преценява как биха се реализирали целите по чл.36 от НК и по специално личната превенция, не може да се очаква от този подсъдим да започне поправянето си още по време на процеса, а това трябва да стане с едва със строгостта на наказанието. При приемането за неоснователни оплакванията по възведените касационни основания, съдът намери, че въззивното решение следва да се остави в сила изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 419/08.12.2023г. по ВНОХД № 421/2023г. на Софийски апелативен съд, осми наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.