Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 249
Гр.София, 18.05.2018 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря.............................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2687 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (с предишно наименование [фирма]), [населено място] срещу решение № 1445/22.06.2017г. по в.т.д. № 1878/2017г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1652/27.09.2016г. по т.д. № 6428/2015г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 38 512 лв., получена по развален договор от 27.09.2013г., както и в частта за отхвърляне иска на [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 5 768 лв., представляваща неизплатена част от цената на апарат за измерване на костна плътност и иска с правно основание чл.309а ТЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД за сумата от 1 159,11 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2013г. до 10.11.2015г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост – чл.281, т.3 ГПК, а допускането до касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция до измененията в ДВ бр.86/2017г.).
Ответникът по касационната жалба счита, че въззивното решение е правилно и обосновано, а по отношение на допускането на касационното обжалване – че липсват основанията по чл.280, ал.1 ГПК (редакция до измененията в ДВ бр.86/2017г.).
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК (редакция до измененията в ДВ бр.86/2017г.), констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба от 27.09.2013г. Продавачът – [фирма] се е задължил да достави и монтира апарат за измерване на костна плътност, както и да обучи персонала на купувача – [фирма]. Според състава на апелативния съд купувачът е доказал, че е превел на продавача авансово сумата от 38 512 лв., както и е приел, че с нотариална покана от 16.07.2015г., връчена на [фирма], [фирма] е развалило процесния договор поради неизпълнение на задължението на продавача да достави апарата в срок.
Софийският апелативен съд е счел за неоснователно възражението на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. С приемно-предавателен протокол от 05.11.2013г. търговският пълномощник на продавача е предал срещу подпис на неизвестно лице процесния апарат. В протокола липсвало името на лице, което се е подписало за [фирма], и не бил посочен адрес на доставката. С писмо от 22.05.2015г. по телепоща [фирма] е поканило [фирма] да заплати остатъка от цената ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, но в същата не било посочено конкретното лице, което е получило доставката и е подписало протокола, както и мястото на доставката. По тези съображения въззивният съд е приел, че не е установено търговецът да е потвърдил извършените без представителна власт действия.
Според въззивния съд първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест, като [фирма] следвало да докаже, че доставката е била предназначена за д-р К. (получил апарата) и той е бил овластено лице по смисъла на чл.4.1 от процесния договор с [фирма]. Косвеното доказване не било достатъчно, тъй като д-р К. също имал договор за покупка на същата апаратура, за същата цена и същото място за доставка, а по делото не било установено по кой от двата договора престира [фирма].

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът обосновава допускането до касационно обжалване на въззивното решение с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция до измененията в ДВ бр.86/2017г.), като поставя въпроси, обособени в няколко групи:
Първата група въпроси се отнася до изискванията за форма и съдържание на уведомлението на търговеца при извършени без представителна власт действия, за да може да се приложи разпоредбата на чл.301 ТЗ. Касаторът твърди, че въззивният съд се произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл.280, ал.1, т.1 ГПК, редакция до измененията в ДВ бр.86/2017г.), като се позовава на решения по чл.290 ГПК. В цитираната от касатора практика на ВКС е обсъждана презумпцията по чл.301 ТЗ, но не са поставени изисквания по отношение на формата или съдържанието на уведомлението до търговеца, като прилагането на разпоредбата на чл.301 ТЗ се осъществява с оглед на фактите и обстоятелствата по конкретния спор. В този смисъл не е обосновано допускането на касационното обжалване.
Вторият въпрос: „Наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?“ е заявен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е поставен във връзка с изпълнението на задължението за предаване на вещта, тъй като в договора между страните изрично е посочено място на изпълнение. Разрешаването на въпроса изисква тълкуването на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД, поради което касационното обжалване следва да се допусне на заявеното от касатора основание.
По въпросите относно съдържанието на въззивната жалба с оглед на чл.260, т.3 и т.4 ГПК поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая въззивния съд е приел, че доказателствените искания не са заявени своевременно, поради което е отказал да събере посочените доказателствени средства. На това основание, а не поради липса на елементи от съдържанието на въззивната жалба, не са допуснати гласни доказателства и изслушване на експертно заключение, поради което въпросите не са от значение за делото.
Четвъртата група въпроси в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е досежно възможността, предвидена в чл.266, ал.3 ГПК, във въззивното производство да се включат доказателства, които не са били допуснати в първоинстанционното производство поради процесуални нарушения. Според касатора апелативният съд се произнесъл по въпросите в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая доказателствени искания са заявени с въззивната жалба и с допълнителна молба от 18.05.2017г. Въззивният съд се е произнесъл по всички искания за събиране на доказателства, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС, а относно евентуална неправилност на въззивния акт, проверката ще се извърши с решението по касационната жалба.
Петата група въпроси относно доказването чрез косвени доказателства и задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и шестата група въпроси, касаеща необосноваността на съдебните решения като основание за касационно обжалване, са от значение за правилността на решението и по същите ВКС ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество.
Седмата група въпроси е относно разпределението на отговорността за разноските по чл.78 ГПК и не представлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД при уговорено в договора място на изпълнение.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 908,78 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1445/22.06.2017г. по в.т.д. № 1878/2017г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1652/27.09.2016г. по т.д. № 6428/2015г. на Софийския градски съд за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 38 512 лв., получена по развален договор от 27.09.2013г., както и в частта за отхвърляне иска на [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 5 768 лв., представляваща неизплатена част от цената на апарат за измерване на костна плътност и иска с правно основание чл.309а ТЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД за сумата от 1 159,11 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2013г. до 10.11.2015г.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 908,78 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.