Р Е Ш Е Н И Е № 484/2010 г. гр. София, 01.02.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на първи ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 317 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Г. Р. и М. В. Ч., двете от[населено място], против въззивното решение от 20.05.2009 год. по гр. д. № 1230/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. С определение № 869 от 10.08.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно нищожността на договора за доброволна делба поради неучастие в него на всички съделители и възможността всеки от тях да се позове на нищожната делба, както и по въпроса за наличие на добросъвестно владение, основано на нищожната делба. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането им е за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което искът бъде уважен, с присъждане на направените разноски. Ответникът Р. И. Р. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение съдът е приел, че с договора за доброволна делба от 18.05.94 год. наследниците на общия наследодател Н. Д. Р. са прекратили съсобствеността върху възстановените с решението на поземлената комисия от 21.04.94 год. земеделски земи и ответникът Р. Р. е станал изключителен собственик на спорните три имота, отредени в негов дял при делбата. Поради това и ищците не могат да се легитимират като собственици на идеалните части, съответствуващи на наследствения им дял от наследството на общия наследодател, предмет на иска за собственост, тъй като са настъпили вещноправните последици на делбата от 1994 год. Относно поддържаното от тях възражение за нищожността на договора за доброволна делба от 18.05.94 год., въззивният съд приел същото за недопустимо, тъй като възражението представлява средство за защита на ответника по иска, а за ищеца съществува възможност да предяви иск за нищожност, включително и по реда на чл. 118 ГПК /отм./, каквато хипотеза не е налице. Освен това е недопустимо ищците да се позовават на чужди права, твърдейки, че един от съделителите – К. Ч., не е подписал договора за доброволна делба, тъй като възможността да се атакува договора на това основание принадлежи на последният. По въпроса за нищожност на делбата поради неучастието на всички сънаследници, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, въззивният съд приел, че дори и да се приеме тази хипотеза, то е налице добросъвестно владение за ответника от сключването на договора, легитимиращо го като собственик на спорните имоти. Като последица от тези съображения въззивният съд е отхвърлил исковете за собственост на 1/6 ид. ч. за Й. Р. и 1/18 ид. ч. за М. Ч. от описаните земеделски земи, а в останалите части – над тези размери и в частта за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба и на решението с № 972 от 1.04.93 год. на ПК – Б., както и в частта, с която е отхвърлено възражението на ответника за изтекла придобивна давност, е обезсилил първоинстанционното решение. С оглед разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК и в рамките на касационната жалба, във връзка с релевантните за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. приема следното: Както е прието в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, при нищожните сделки не възникват целените правни последици, като тази недействителност е винаги начална и не може да се заздрави и всеки може да се позове на нищожността. Основанията за нищожност на договора е неспазването на определени законови изисквания, посочените в чл. 26 ЗЗД, като същите са различни от основанието за нищожност на делбата, поради неучастие в нея на съсобственик, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН. В случая твърденият от ищците, сега касатори, порок на договора от 18.05.94 год. – неподписването му от един от съделителите, не представлява основание за нищожността на делбата, тъй като в последната са участвували всички наследници на общия наследодател и при делбата всяко от колената е получило реален дял от възстановените земеделски земи. Неподписването на договора от някой от съделителите само по себе си не е равнозначно на неучастие в делбата, докато това обстоятелство не е установено по отношение на него, тъй като се касае за нарушаване на неговите права. Нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН не може да се релевира без участието на всички сънаследници, тъй като в случая ищците претендират право на собственост върху наследствените им части, отричайки същите да са придобити на основание доброволната делба между всички наследници, с което отричат и придобити права на останалите съделители, които не участвуват в настоящето производство. Поради това и възражението им за нищожност на делбата, като средство за защита на техните права и отричане на правата на ответника, по предявен иск за собственост между тях, като част от участвувалите в договора за доброволна делба, не може да бъде предмет на разглеждане, без участието на останалите. За ищците, както правилно е приел и въззивният съд, не е налице правен интерес да упражняват правата на К. Ч., за който поддържат да не е подписал договора, т. е. да не е участвувал в делбата, или правата на непълнолетната към 1994 год. М. К.. В случая се касае за оспорване вещноправните последици на делбата, без участие на сънаследник, при което както този, който не е участвувал, така и тези, които са участвували, но твърдят, че тя е нищожна поради неучастието на всички съделители, могат да предявят иск за делба. Данни за това не са налице, и макар и да е допустимо позоваването на нищожността на договор от всеки, включително и от настоящите касатори, както е разяснено и в ТР № 1/2004 год., то това им възражение против действителността на договора от 18.05.94 год. на поддържаното основание, не обуславя извод за нищожност на делбата, в какъвто смисъл е поддържаният от тях довод. Поради това и правилно въззивният съд е зачел последиците на доброволната делба на възстановените земеделски земи с договора от 18.05.94 год., при която спорните три имота са поставени в дял на ответника, който се е снабдил и с констативен нотариален акт. Ищците не могат да се легитимират като собственици по наследство на пратендираните от тях идеални части от имотите, предмет на делбата, поради което и исковете са неоснователни. С оглед горните съображения относно придобивното основание, евентуално поддържаното такова от ответника за придобивна давност не следва да се обсъжда. В заключение следва да се приеме, че въззивното решение е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 141 от 20.05.2009 год. по гр. д. № 1230/2008 год. по описа на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: