РЕШЕНИЕ № 344 гр. София 29.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 07.10.2 015 (седми октомври две хиляди и петнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3733 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 1026258/24.06.2015 година, подадена от Ц. В. Ц., за отмяна на решение № 4904/01.11.2010 година на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІІ-г отделение, постановено по гр. д. № 3970/004 година. С посоченото решение е оставено в сила решение от 02.07.2004 година на Софийски районен съд, гражданка колегия, 42-ри състав, постановено по гр. д. № 9392/2001 година, с което са отхвърлени предявените от Ц. В. Ц. срещу Е. Д. П., Д. С. Н. и С. И. Н. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху реална част от У. **-* в кв. *** по регулационния план на [населено място], местността „К. І част” и евентуалните такива с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да възстановят за своя сметка старата ограда по регулационната линия, да прекратят насипването на пръст и да премахна образувалия се земен насип от тази част. С определение № 18/10.01.2012 година, постановено по гр. д. № 904/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, поради което същото е влязло в сила съгласно чл. чл. 296, т. 3 от ГПК, респективно чл. 219, б. „в” от ГПК (отм.). От изложените в молба с вх. № 1026258/24.06.2015 година и последвалите уточнения следва, че посоченото от Ц. В. Ц. основание за отмяна е такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и се основава на скица от 30.11.1973 година, намираща се на лист 20-ти, лист 41-ви и лист 54-ти от делото. Не установяват останалите сочени от Ц. в молбата за отмяна правни основания по чл. 303, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК, тъй като не са изложени конкретни твърдения за тях, а и не са представени доказателства за осъществяването им. Насрещните страни по молбата за отмяна Е. Д. П., Д. С. Н. и С. И. Н. не са подали отговор на същата и не са изразили становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: Както се посочи по-горе Ц. В. Ц. иска отмяната на решение № 4904/01.11.2010 година на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІІ-г отделение, постановено по гр. д. № 3970/004 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а като доказателство за съществуването на това основание представя скица от 30.11.1973 година, намираща се на лист 20-ти, лист 41-ви и лист 54-ти от делото. Същата скица е представена като доказателство и в проведеното на 07.10.2015 година открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Видно от разпоредбата на чл. 297 от ГПК, съответно чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.), влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Освен това по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно чл. 220, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от ГПК (отм.), съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно чл. 224 от ГПК (отм.), разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 255 от ГПК (отм.), страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще измени съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за обстоятелството или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което новите обстоятелства или доказателства да бъдат преценени при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество и затова при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му дори и да са настъпили или създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК, съответно чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.). Що се отнася до новите доказателства то те могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Освен това новите факти или доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. Затова тези обстоятелства или доказателства трябва да не са представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. От данните по делото е видно, че скицата от 30.11.1973 година, намираща се на лист 20-ти, лист 41-ви и лист 54-ти от делото, на която молителят основава искането си е представена в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и се намира на лист 169-ти от въззивното дело. Такова е положението и с останалите представени с молбата за отмяна доказателства. Екземпляр от техническия протокол от 31.07.1972 година се намира на лист 131-ви и лист 171-ти от въззивното производство. Освен това писмо № СТ-94-Ц-14/28.01.1991 година на ОбНС „В.” [населено място] е налично на лист 173-ти от въззивното производство; скицата от 08.06.1970 година е на лист 105-ти от същото производство; протоколът от 11.06.1971 година е на лист 99-ти и на лист 172-ри; скицата на лист 40-ти от производството по отмяна е на лист 106-ти и лист 168-ми от въззивното производство, а машинописния текст приложен на лист 52-ри от сегашното производство е на лист 96-ти от въззивното такова. Представеният в проведеното на 07.10.2015 година открито съдебно заседание строителен протокол № 9-19-981/08.05.1981 година е наличен на лист 16-ти и на лист 174-ти от въззивното производство, а представената в същото заседание скица от 15.08.1972 година е представена на лист 133-ти от въззивното производство. Предвид на това посочените доказателства не са нови такива по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и въз основа на тях не може да се допусне отмяна на решение № 4904/01.11.2010 година на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІІ-г отделение, постановено по гр. д. № 3970/004 година. Тези доказателства са били представени пред въззивния съд и същият е имал както възможността така и задължението да ги обсъди, доколкото въззивното производство, съгласно § 2, ал. 1 и ал. 2 от ПЗРГПК, се е развивало по реда на ГПК (отм.) и затова не са съществували процесуални пречки всяка една от страните да представя пред въззивната инстанция доказателства, които не е представила пред първата инстанция, в какъвто смисъл е правилото на чл. 205 от ГПК (отм.). Освен това екземпляри от тези писмени доказателства са представяни и в първоинстанционното производство като са приложени преди постановеното по него решение. Обстоятелството, че за част от тях липсва поредна номерация на листа, на който се намират не може да ги изключи като доказателства по делото и да се счита, че те не са представяни. Затова не само въззивният, но и първоинстанционният съд е имал възможността и задължението да обсъди тези доказателства. В случай, че съдилищата по същество не са изпълнили това свое задължение или Ц. В. Ц. не е бил съгласен с направените от тях, вследствие на това обсъждане, изводи той е разполагал с възможността да атакува постановените по спора решения по реда на инстанционния контрол. След като постановеното по спора решение е влязло в сила, то е задължително за страните и евентуалното неизпълнение на задължението на съда по същество да обсъди всички доказателства или евентуално неправилните му изводи не могат да бъдат коригирани по реда на чл. 303 от ГПК. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за контрол и се допуска само в изрично изброените в закона случаи. В производството по отмяна съдът проверява само дали е налице някоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК, но не извършва проверка за правилността на постановеното по спора решение. Именно до такава проверка би се стигнало, ако отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се допуска въз основа на доказателства, които са били представени пред съда по съществото на спора. С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна решение № 4904/01.11.2010 година на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІІ-г отделение, постановено по гр. д. № 3970/004 година и затова подадената от Ц. В. Ц. за това трябва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1026258/24.06.2015 година, подадена от Ц. В. Ц. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] за отмяна на решение № 4904/01.11.2010 година на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІІ-г отделение, постановено по гр. д. № 3970/004 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.