Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 415 гр. София,  21.05.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  тринадесети май   , две хиляди и десета    година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ   при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1077/2009 година.     Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на касационна В. Х. Н. от гр. Г., срещу решение №134от 13.04.2009г по гр.дело № 202/2009г. на Окръжен съд Велико Търново , с което е потвърдено решение №918 от 28.11.2009г по гр.д. № 975/2008г на Районен съд гр. Г. Оряховица , по отхвърлени искове на основание чл. 344 ал.1 от КТ за отмяна на уволнение поради съкращение на щата Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила , поради неправилно приобщаване и обсъждане на доказателства, представени от ответника след процесуалните срокове и несъобразяване с последиците на чл. 133от ГПК във връзка с тяхната недопустимост . Изтъкват се и други съществени процесуални нарушения ,недопустими процесуални действия по назначаване на експертиза и допускане на гласни доказателства ,непроизнасяне по част от твърденията на ищцата . Поддържа се и довод за материална незаконосъобразност по прилагането на чл. 333 ал.4 от КТ и необоснованост .Съображения са развити в жалбата Ответникът по касационната жалба С. „С” гр. З. оспорва оплакванията на касатора и моли съда да отхвърли жалбата . Съображения по същество са развити в отговор на пълномощника адв. Т, претендират се разноски . С определение №1346 от 05.11.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по процесуалния въпрос за приложното поле на чл. 133 във вр. с чл. 147 ал.1 от ГПК , предвид императива на чл. 159 ал.1 от ГПК и правото да се сочат допълнително доказателства от ответната страната , ползваща се от представен към отговора частен писмен документ , в случай , че същият се оспори по съображения за нарушени предпоставки при съставянето му и достоверност на дата на съставяне, а не само за правното му действие, допустимо ли е в този случай страната , ползваща се от документа ,макар и след срока по чл. 133 от ГПК , да представи ново за процеса писмено доказателство , в подкрепа на основанието за съставянето на същия. По изведения въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане и предвид обстоятелствата по делото , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : По иск на касаторката за отмяна на уволнение поради съкращение на щата и възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност „възпитател” при ответното С. „С” гр. З., който иск е бил основан единствено на твърдения за закононарушения при извършването на подбора по чл. 239 от КТ , несъобразяване с условията на колективния трудов договор за това и доводи за липса на мотиви в самата заповед за уволнение , приложените към отговора на исковата молба от ответния работодател писмени доказателства за изискано и получено от съответната синдикална организация положително предварително становище съгласно колективен трудов договор в процедура по чл. 333 ал.4от КТ (писма изх. №879/03.07.2008на Директора на С. и изх. №08/04.07.2008г от Председателя на СО на СБУ към КНСБ в същото училище) , са били в подкрепа на факти , наведени от самия ответник по твърдението , че е работодателят е предприел законосъобразно оспорваното съкращение . След постановяване на определението по реда на чл. 140 от ГПК от Горнооряховски районен съд , в срока до първото съдебно заседание , ищцовата страна е оспорила така представените към отговора писмени доказателства, не само с оглед правното им значение, но и поради липсата на предпоставки за съставянето им и достоверната им дата, при това не само ги е оспорила , но е навела нови отрицателни твърдения за факти, свързани със закрилата по чл. 333 ал.4 от КТ , процедурата по съставянето на самите документи и компетентността на съставителите им в качеството на представляващи синдикален орган С оглед на това в първото съдебно заседание по делото , на ответника е дадена възможност за становище по това оспорване , а в следващото насрочено съдебно заседание са приети представени от ответната страна писмени доказателства ,включително оспорваният понастоящем от касаторката - поради преклудиране на възможността за приобщаване към доказателствата , протокол № 9 от заседание 04.07.2008г на синдикалния комитет в училището . На протоколираното заседание е било взето решение за даване на съгласие във връзка със съкращението на конкретни служители, синдикални членове ,между които и настоящата ищца. Този документ също е оспорен от ищцовата страна , но както Горнооряховски районен съд , така и въззивният съд са основали на него (включително) изводите си за взето колективно решение на синдикален орган в процедура по чл. 333 ал.4 от КТ и за липса на нарушение , свързан с прилагането на този вид закрила в конкретния случай . По поставения въпрос, правилно е даденото от Великотърновски окръжен съд разрешение,то е съответно на вложеното в процесуалните норми на чл. 131 ал.3 ГПК , чл. 159 ал.1 ГПК ,вр. чл.273 и чл. 235 ал.2 ГПК и чл.144 ал.1 от ГПК съдържание . В случай, че ищцовата страна оспори датата или компетентността за съставяне на приложен към отговора на ответника писмен документ и съдът ,на основание чл.143 ал.2 от ГПК ,като пояснение и допълване на исковата молба, приеме навеждането на нови факти във връзка със съставянето на документа ,като установяването на фактите е с правно значение предвид направеното допълване и съответно в тежест на ползващия се от документа ответник , последният е в процесуална възможност да представи допълнително писмени доказателства по този спорен предмет и след срока по чл. 131 ал.3 от ГПК , независимо дали към момента на отговора е разполагал с допълнително представеното в тази връзка писмено доказателство , или не. Предвид уредените в чл. 143 ал.2 от ГПК хипотези, правилото на чл. 144 ал.1 от ГПК изключва поставянето ответника в неравна възможност по отношение на допълнителните доказателства при оспорване. Писмено доказателство, представено в дадения от съда по този ред допълнителен срок, подлежи на приемане и обсъждане по същество, дори без да е изрично постановено определение по реда на чл. 144 ал.2 от ГПК. Липсата на определение по този ред не е основание представено от страната във връзка с оспорване допълнително доказателство в даден от съда срок , да бъде изключено, по аргумент от чл.131 ал.3 от ГПК или по аргумент за допуснато нарушение на чл. 159 ал.1 от ГПК. Предвид гореизложеното , касационната жалба на В. Х. Н. е неоснователна в основания си довод , дал основание за допускане на разглеждането й по същество , а именно , че в една част решаващият съд е основал изводите си на писмено доказателство , което недопустимо е било прието по делото . Великотърновски окръжен съд не е допуснал нарушение на процесуални правила при постановяване на решението си, като е отхвърлил и довод за процесуално нарушение на първостепенния съд във връзка с превишаване пределите на служебното начало ,с оглед допълване на формулираната от ищцовата страна задача на вещото лице при нейното възлагане . Съгласно чл. 195 ал.1 от ГПК,съдът има служебна роля в преценката по кой въпрос и в какъв обем са необходими специални знания. По същество е лишено от основание и оплакването , че ако част от показанията на изслушани пред първа инстанция свидетели касаят обстоятелства ,за които следва да съобразяват единствено писмените доказателства, то решаващата дейност на съда е опорочена поради това ,че тези свидетели са въобще разпитани. При конкретните обстоятелства фактическите изводи на въззивния съд са обосновани , що се отнася до реалния характер на съкращението. Съдът е проследил спазени ли са изискванията за подбор съгласно 329 ал.1 от КТ и от дадения положителен отговор на този въпрос не следва, че работодателят незаконосъобразно е игнорирал някакви други ,според касаторката уговорени в колективен трудов договор критерии за подбор . Не се касае и за еднолично дадено от некомпетентен синдикален орган съгласие по смисъла на чл. 333 ал.4 от КТ, в която насока ищцата не е провела успешно оспорване, а не е установено и то да е било изискуемо . Подборът в ответното училище е извършен между всички лица,заемащи същата или сходна длъжност ,т.е „учител – І-VІ клас” и „възпитател начален етап”, законът е спазен и постановеното от Великотърновски окръжен съд решение следва да бъде оставено в сила . С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото съгласно приложения списък , установени в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.         Р Е Ш И :     Оставя в сила решение №134от 13.04.2009г по гр.дело № 202/2009г. на Окръжен съд гр. В. Осъжда В. Х. Н. от гр. Г. да заплати на С. „С” гр. З. сумата 500 лева разноски по делото   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: