1 Р Е Ш Е Н И Е № 394/11 г. С., 21.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 52/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 275 от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 143/2010 г. на Окръжен съд- Велико Търново е признато за установено по отношение на ответника [фирма], [населено място], че ищецът [фирма] е собственик на едно помещение от 20 кв.м., ползващо се като трафопост и намиращо се на приземния етаж на четириетажна сграда-бивша фабрика в УПИ ІV-1738 в кв.228 по плана на Горна О., Индустриална зона. Ответникът е подал касационна жалба срещу горното решение с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон По делото е установено, че се касае за сградата на бивша фабрика, която е национализирана, а след влизане в сила на ЗВСВОНИ възстановена в полза на наследниците на бившите собственици. Последните с нот. акт № 1272 от 21.06.2006г. продали имота на [фирма], а той с договор от 25.01.2007 г. прехвърлил цялото си предприятие на ищеца- [фирма]. В сградата се намира и помещение в приземния етаж, което през 1962 г. е преустроено от държавата в трафопост, като ищецът счита, че по силата на продажбата е станал собственик и на този обект. Правата му се оспорват от ответника, който поддържа, че трафопостът е бил държавна собственост, която не подлежи на реституция, а по пътя на приватизацията е преминал в собственост на ответника като лицензирано енергийно предприятие. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че енергийните обекти не са изключени от реституцията по ЗВСОНИ, както и възможността за последващото им прехвърляне на други субекти, които не са енергийни предприятия по смисъла на ЗЕЕЕ / отм./ и ЗЕ, но с това ограничение, че след възстановяването собствениците не могат да получат реално обектите, тъй като енергийните предприятия запазват върху тях вещно право на ползване, което трае докато изтече 8 годишният срок по §4 от ПЗР на ЗЕ за изкупуване на тези обекти. В настоящия случай този срок не бил изтекъл към момента на постановяване на решението, поради което ответникът имал право да ползва имота. Касационното обжалване е допуснато с определение № 515 от 26.05.2011 г. по въпроса дали помещението на трафопоста се включва в реституцията на одържавената сграда. По делото не е спорно, че трафопостът се намира в помещение, което е част от бивша фабрична сграда, одържавена по ЗОЕГПНС и Закона за държавния монопол на тютюна. Помещението е оборудвано като трафопост през периода, когато имотът е бил държавен. Тъй като ищците са правоприемници на бившите собственици на одържавената сграда, първият въпрос, на който е отговорил възивният съд е дали тя е възстановена по силата на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ, включително с намиращия се в сградата трафопост. Възивният съд е отговорил положително на този въпрос, като в тази решението му е правилно и съобразено със закона и съдебната практика. Съгласно чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ одържавените имоти се възстановяват ако към момента на влизане в сила на закона съществуват реално до размерите, в които са били одържавени и са в собственост на държавата или нейни фирми и търговски дружества. По делото не е било спорно, че одържавената четириетажна фабрична сграда е запазена и е съществувала в нейната цялост при влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което е възстановена на бившите собственици. В ТР № 1/95 г. на ОСГК е разяснено, че за настъпване на ефекта на реституцията са без значение извършените в имота преустройства и промяната във функционалното му предназначение, поради което и обстоятелството, че едно от помещенията на одържавената сграда е преустроено като трафопост също не е пречка за възстановяване на имота. Т. се възстановява заедно с цялата сграда, поради което становището, че той е останал държавна собственост, е неоснователно и правилно е отхвърлено от въззивния съд. В случая колизията на права се разрешава от нормата на §4, ал.9 от ПЗР на Закона за енергетиката, според която при реституиране на недвижими имоти- бивша държавна собственост, ако в тях има изградени енергийни обекти, какъвто е трафопостът, собствениците на реституираните имоти нямат право да искат изместването им, да лишават други потребители от снабдяване с енергия и да възпрепятстват дейността на енергийното предприятие, което стопанисва трафопоста. Това е така защото трафопостът е енергиен обект, за който, по силата на гл. VІ от Закона за енергетиката и енергийната ефективност- ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г./ отм/ и чл.64 от Закона за енергетиката, възникват сервитутни права, включващи и ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. За заварените енергийни обекти, съществуващи към м. юли 1999 г. сервитутите възникват с влизане в сила на закона /чл.60, ал.2,т.1 от ЗЕЕЕ/. В случаите на реституция на имота сервитутът е противопоставим на бившия собственик, респективно на неговите наследници и имотът се връща, обременен със сервитутното право в полза на енергийното предприятие. По изложените съображения следва да се приеме, че като е признал ищеца за собственик на възстановената сграда, в това число и на помещението на трафопоста, а ответника за носител на правото да държи и експлоатира трафопоста в същата сграда, възивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Оплакванията за допуснати нарушение на съдопроизводствентите правила са неоснователни. Предметът на спора- помещението на трафопоста във възстановената сграда е индивидуализиран в достатъчна степен, за да бъде обект на вещноправна защита, като е без значение дали съществува разлика в посочената площ, тъй като площта е само един от индивидуализиращите белези на вещта, докато по вид, граници, местоположение и предназначение обектът е точно установен, като и страните не спорят относно това кое помещение е предмет на делото. Не съставлява нарушение и допуснатото изменение на иска чрез преминаване от осъдителен към установителен иск, което е извършено в съответствие с възможността, предоставена в чл. 214, ал.1 ГПК. Неоснователно се поддържа становището, че при изменение на иска от осъдителен в установителен иск, за последния следва да е налице правен интерес и че такъв в случая не съществува, тъй като не е спорно, че трафопостът се владее от ответника и според него съответстващото средство за защита в такива случаи е осъдителният, а не установителният иск. В случая за ищците съществува правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като правата им за възстановяване на процесното помещение се оспорват от ответника, и при положение, че последният има запазено сервитутно право, установителният иск е най- адекватното средство за защита на възстановеното право на собственост. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275/ 12.10.2010 г., постановено по гр..№ 143/ 2010 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: