Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 06.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4013/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 290 ГПК. Д. Ж. Г. от [населено място] обжалва въззивно решение №7/12.02.2015 г. по гр.д. №365/2014 г. на Ямболския окръжен съд в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. Д. Г. и Г. Д. Г. са предоставени на тяхната майка Р. Г. Г. , както и в частта, в която е осъден да заплаща на Р. Г. Г. като майка и законна представителка на малолетното дете Д. Д. Г. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 06.11.2013 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Р. Г. Г. от [населено място] обжалва с насрещна касационна жалба въззивното решение в частта относно определянето на семейното жилище като апартамент №21, находящо се в ж.к „З. „ №6, вх. В , ет.7-ми . С определение №1162/04.12.2015 г. по делото е допуснато касационното обжалване на решението в частта, в която Д. Ж. Г. от [населено място] е осъден да заплаща на Р. Г. Г. като майка и законна представителка на малолетното дете Д. Д. Г. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 06.11.2013 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.,КАКТО и в частта , относно определянето на семейното жилище като апартамент №21, находящо се в ж.к „З. „ №6, вх. В , ет.7-ми. Решението в първата му част е допуснато по въпроса : „ Дължи ли родителят на когото с първоинстанционното решение е предоставено упражняването на родителските права, издръжка на детето за периода , през който същото е живяло при него.” Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с неговата разрешаване в ППВС №5/16.11.1970 г., поради което касационното обжалване на решението е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В касационната жалба на Д. Ж. Г. се правят оплаквания за неправилност на решението в тази част като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че по делото е безспорно установено , че от датата на фактическата раздяла между страните детето Д. живее и се отглежда от него. С оглед на това съдът неправилно е определил, че издръжката се дължи от датата на исковата молба като по този начин е определил да заплаща издръжка за период, през който детето живее при него. Решението в частта относно семейното жилище е допуснато до касационно обжалване по насрещна касационна жалба на Р. Г. Г. по въпроса: „Влиза ли в обхвата на служебната проверка на въззивния съд въпроса относно ползването на семейното жилище при развод и ако това е така ,може ли въззивният съд да постанови решение по същество за промяна на имота приет като семейно жилище без да е събрал, изискал и обсъдил в мотивите на решението необходимите доказателства за това .Прието е че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/2013 г. по ТД №1/2013 г. на ОСГТК, поради което касационното обжалване по него е допуснато по критерия на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В насрещната касационна жалба се сочи , че с първоинстанционното решение съдът се е произнесъл относно семейно жилище, което е определил на следния адрес [населено място] , к-с З., [жилищен адрес] вх. „А”, ап.8 като е предоставил същото на Д. Ж. Г. . Жалба по отношение на това кой е имотът, съставляващ семейно жилище, пред въззивната инстанция не е подавана.Независимо от това без да събере доказателства за това кое е било семейното жилище на страните, въззивният съд е приел, че същото е на адрес [населено място], к-с „З.” [жилищен адрес] вх. „В”, ет.7 и е предоставил ползването му е след развода на жената .Твърди се , че семейното жилище е било на първия адрес, а жилището на втория адрес е собственост на родителите на мъжа.С оглед на това според този касатор в тази част решението е постановено при нарушение на процесуалните правила. В отговор на първият поставен въпрос ВКС, състав на 3-то г.о. приема следното : С т.VІІ на ППВС №5/16.11.1970 г. е прието , че ако към момента на решението за развод и упражняване на родителските права, детето живее при родителя на когото то не е предоставено за оглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение. Това становище е формирано във връзка със служебно присъжданата издръжка при развод , но намира своето приложение и в случаите, когато издръжката не се присъжда служебно , а по искане на една от страните по делото за развод след като се установи, че детето се намира при родителя на когото не са предоставени родителските права и който го издържа. В настоящия случай по делото няма спор , че от момента на фактическа раздяла на родителите детето Д., род. на 17.11.2001 е останало да живее при своя баща Д. Ж. Г. като с първоинстанционното решение съдът е предоставил упражняването на родителските права върху него на бащата. Въззивният съд е отменил решението в частта относно родителските права и издръжката по отношение на Д. и е предоставил упражняването на родителските права на майката Р. Г. Г. като бащата е осъден да заплаща издръжка от датата на исковата молба 06.11.2013 г. ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства , водещи до изменението или прекратяването на издръжката. С това въззивният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон. С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос издръжката се дължи от привеждане в изпълнение на решението за предоставяне на родителските права върху детето Д. за упражняване от майката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. С оглед на изложеното, решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което издръжката се присъди от привеждане в изпълнение на решението за предоставяне на родителските права на майката. В отговор на вторият поставен правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: В т.1 от ТР №1/2013 г. по ТД №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по повод правомощията на въззивната инстанция е прието , че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса / например в производството за подставяне под запрещение / или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти , както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето . В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези задължения , това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната истанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. Безспорно въпросът относно предоставяне на семейното жилище при развод, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца е един от въпросите, по които съдът се произнася служебно /чл.56,ал.1СК/. Следователно и с оглед приетото в цитираното ТР №1/2013 г. ОСГТК, дори във въззивната жалба да липсва оплакване във връзка с решението досежно семейното жилище, въззивният съд е длъжен да извърши такава проверка. При тази проверка съдът следва да събере необходимите доказателства както за изясняване въпроса къде се намира семейното жилище на съпрузите, така и тези относими към въпроса на кого същото следва да бъде предоставено, ако тези доказателства не са събрани. По отношение на тяхното събиране не важат преклузивните срокове, предвидени в общото исково производство / чл. 133 ГПК и чл. 147 ГПК. С оглед този отговор на поставения правен въпрос, касационната жалба на Р. Г. е основателна. По делото не е изяснено кое е семейното жилище на страните. В самата искова молба ищцата /касаторка в това производство/ сочи като семейно жилище именно посоченото в решението на въззивната инстанция.Това обаче не е било достатъчно въззивният съд да приеме, че именно това е семейното жилище на страните. Доколкото и първата инстанция не е изяснила този въпрос със събиране на относимите доказателства, въззивният съд е следвало да предприеме необходимите действия за неговото изясняване. Като не е сторил това , а е приел, че семейното жилище е различно от приетото като такова от първата инстанция, при това без да изложи мотиви за това , въззивният съд е постановил своето решение в тази част при нарушение на процесуалните правила. Решението за семейното жилище следва да бъде отменено и досежно неговото предоставяне, доколкото определянето на това кое е било семейното жилище на страните е свързано с установяване на неговия статут – дали същото е придобито по време на брака и съставлява съпружеска имуществена общност или е собствено на родителите на мъжа, които обстоятелства са от значение за условията на неговото предоставяне /виж чл.56,ал.3 СК/.Въззивната инстанция следва да събере доказателства за установяване на тези обстоятелства в това число и чрез изслушване на страните по делото. Разноски по компенсация не се присъждат. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №7/12.02.2015 г. по гр.д. №365/2014 г. на Ямболския окръжен съд в частта , в която Д. Ж. Г. от [населено място] е осъден да заплаща на Р. Г. Г. като майка и законна представителка на малолетното дете Д. Д. Г. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 06.11.2013 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства,обуславящи нейното изменяване или прекратяване и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪДА Д. Ж. Г. от [населено място] да заплаща на Д. Д. Г. , действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка Р. Г. Г. присъдената месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от изпълнение на решението с което родителските права върху детето са предоставени на майката , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване. ОТМЕНЯ въззивно решение №7/12.02.2015 г. по гр.д. №365/2014 г. на Ямболския окръжен съд в частта относно определянето на семейното жилище като апартамент №21, находящо се в ж.к „З. „ №6, вх. В , ет.7-ми, [населено място] и неговото предоставяне след развода и ВРЪЩА , делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: