Р Е Ш Е Н И Е                                          № 483 София, 25 ноември 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       КАПКА КОСТОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 463 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 10977/06 г. Районният съд-гр. София признал подсъдимите Я. В. Т. и Е. А. К. за виновни и на основание чл.143, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 и чл.54 НК ги осъдил на по една година лишаване от свобода, условно за срок от по три години, като ги оправдал по първоначалното обвинение по чл.198, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 НК. На основание чл.45 ЗЗД двете подсъдими са осъдени да заплатят на П. Т. сумата от 500 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди. С решение № 454 от 07.04.2009 г. по внохд № 2683/08 г. Софийският градски съд потвърдил посочената присъда. Осъдената Я. Т. е направила искане за възобновяване на наказателното дело с оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото й на защита. Пред ВКС искането се поддържа. Частният обвинител и граждански ищец и повереника му изразяват становище за неоснователност на направеното искане. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Възразява се, че правото на защита на осъдената Я. Т. е било ограничено, тъй като същата не е могла да организира защитата си на първо място, спрямо нови обстоятелства, установени в хода на съдебното следствие, а на второ място – срещу обвинението по чл.143, ал.1 НК. В тази връзка се претендира, че първоинстанционният съд не е имал основание да остави без уважение искането на прокурора за изменение на обвинението по чл.287, ал.1 НПК. Възраженията са неоснователни. Решаващият съд, като е установил, че претендираните от прокурора обстоятелства – „..че пострадалата е била принудена от двете подсъдими да претърпи имотна вреда, а именно да заложи свои лични вещи”, не са били неизвестни на органите на досъдебното производство, тъй като са намерили израз в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е имал основание да уважи направеното искане за изменение по реда на чл.287, ал.1 НПК. От друга с. , съдът не е лишен от възможността да ангажира отговорността на осъдената за по-леко наказуемо престъпление, каквото е това по чл.143, ал.1 НК спрямо престъплението по чл.198, ал.1 НК. Принудата по чл.143 НК означава противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае. Въздействието върху психиката на последния се постига посредством упражняването на физическа сила или заплашване. Това престъпление е резултатно, като престъпният резултат е поведението на пострадалия, който извършва, пропуска или претърпява нещо, противно на волята си. Важно е, че това поведение има личен характер, а не е акт на имуществено разпореждане. Когато в резултат на упражнена принуда, пострадалият извърши тъкмо акт на имуществено разпореждане, с който причини вреда на себе си или на друг правен субект, сме изправени пред престъпния състав на чл.214 НК. Грабежът по чл.198 НК се характеризира с два акта – принуда и кражба, като принудата предхожда или съвпада с отнемането на вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да се присвоят. Престъпленията по чл.198 и чл.214 НК са посегателства срещу собствеността, за разлика от принудата по чл.143 НК, която е посегателство срещу личността. Законът, теорията и практиката са единодушни в това, че когато принудата е включена в даден престъпен състав, сме изправени пред отношение между общ и специален състав на престъпление, в който случай се прилага специалният състав. Така грабежът поглъща принудата като престъпление срещу личността. По аналогичен начин стоят нещата и с изнудването. Престъпният състав по чл.198, ал.1 НК са характеризира като съставно престъпление, като между двата акта – принуда и отнемане е налице функционална връзка, която се изразява в това, че първият акт – принудата, създава условия за втория, който съвпада или най-малко следва непосредствено осъществяването на първия акт. Иначе казано, упражнената принуда е функционално подчинена на отнемането. Ето защо когато деецът упражни принуда с някаква друга цел, а не с цел отнемане на вещта – по чл.198 НК, или ако отнемането е без връзка с използваната принуда, не е налице престъпният състав на чл.198 НК, а съвкупност между чл.143 и чл.194 НК. Я. Т. е осъдена по чл.143, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 НК за това, че на инкриминираната дата и място, в съучастие с подс. Елисавета К. , чрез сила принудили П. Т. да извърши нещо противно на волята й, а именно да заложи в „Елит комерс 3” ООД свои движими вещи на обща стойност 690,18 лева, като е оправдана по първоначалното предявеното обвинение по чл.198, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 НК. Очевидно е, че съдът е ангажирал отговорността на осъдената за това, че чрез сила е мотивирала пострадалата противно на волята й да заложи свои лични вещи, като последното е възприето като поведение от личен характер, а не като такова от имуществен. Друг е въпросът, че при разглеждане на делото е допуснато нарушение на закона. Видно от мотивите на присъдата, като установени по несъмнен и категоричен начин, са приети фактически положения относно настъпила за пострадалата имуществена вреда, като резултат от извършено от нея имуществено разпореждане, каквото несъмнено представляват действията по залагане на лични вещи, в резултат на които, получената сума пари е останала в полза на подсъдимите. Действително извършеното осъществява престъпния състав по чл.214, ал.2 във вр.с чл.213а, ал.2, т.2 и 4 НК, който обаче е по-тежко наказуемо престъпление в сравнение с това по чл.143, ал.1 НК. Доколкото настоящото производство е образувано по инициатива на осъдената Т. , няма как положението й да се влоши по нейно искане за възобновяване на наказателното дело, което и предопределя липсата на процесуална възможност за отстраняване на допуснатото нарушение на закона. Водим от горното на основание чл.424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Я. В. Т. за възобновяване на внохд № 2683/08 г. по описа на Софийски градски съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: