Р Е Ш Е Н И Е № 497 Гр.София, 28 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2473/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №180/11.07.11 г.,постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д. 51/ 11 г., е изменена присъда № 6/18.01.11 г.,постановена от ОС-Варна /ВОС/ по Н.Д.673/10 г., като наложеното на подсъдимия К. Р. К. наказание за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.3 вр.чл.198,ал.4 вр.ал.1 НК лишаване от свобода за срок от пет години е увеличено на десет години, в тази връзка има произнасяне и по общото наказание, дължимо за налагане. В останалата част присъдата на ВОС е потвърдена. Със същата подсъдимият е осъден и за извършено от него престъпление по чл.354 Б,ал.3 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години и глоба в размер на 100 000 лв. За това наказание и за определеното за извършено престъпление по чл.199,ал.1 НК е наложен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. При прилагане разпоредбата на чл.23,ал.1 НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, чието изтърпяване да стане при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Деецът е оправдан за извършено от него престъпление по чл.354 Б,ал.2,т.2 НК /неатакуван е съдебният акт по потвърждаване от втората инстанция/ и е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв.на съпругата и на родителите на починалия Л. Р., като исковете са отхвърлени до пълната претендирана част до 100 000 лв. Решението на ВнАС е атакувано с жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, с позоваване на всичките касационни основания по чл.348,ал.1 НПК и с искания или за отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на дееца, или за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с изложените в нея доводи, като същите биват словно доразработени. Представителят на ВКП намира исканията за неоснователни. Такова е становището и на пълномощника на частните обвинители и граждански ищци. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него възражения, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Най-важните оплаквания по настоящото производство са свързани с касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК- от една страна се твърди, че решаващите съдилища са направили логически погрешен доказателствен анализ и по този начин са нарушени правилата на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК чрез достигане и до неверни изводи по материалното право, а от друга- че чрез препис на фактологията по престъпната дейност, залегнала в обстоятелствената част на обвинителния акт както по мотивите на първо-степенния, така и на второстепенния съд, на практика е налична липса на мотиви. Прегледът на процесуалната действителност води до извод, че и двете възражения са несъстоятелни. Първо, важен доказателствен източник са показанията на свидетелката Х.. Трябва да се отбележи, че за голяма част от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, сред които е и Х., по искане на съответните страни е приложена процедурата по чл.371,т.1 НПК и те не са разпитвани, а казаното от тях е присъединено за преценка към цялостния събран по надлежен съдебен ред доказателствен материал. Затова всичко депозирано от Х. подлежи на процесуално изследване от страна на решаващите съдилища. В този смисъл те са зачели както показанията на лицето, дадени в протокол за разпит от 14.10.08 г.,приложени на л.23-26 от т.1 на ДП, така и тези от 15.10.08 г.,дадени пред съдия и приложени на л.27-30 от т.1 на ДП. Вярно е,че съдържанието по протоколите е идентично, както твърди защитата на подсъдимия и това поначало следва да води до определени размисли. Но също така е вярно,че единствено на това основание, отново по искане на защитата, е недопустимо показанията, дадени пред съдия, да бъдат приети като фалшифицирани, само защото се водят снети на следващия ден след депозиране на показанията пред разследващия орган /най-малко свидетелката може да е запаметила буквално думите си от предния ден/. Ако е имало някакви съмнения в тази насока, то е следвало да се изиска личен разпит на Х. пред съдилищата по фактите, в хода на който биха се уточнили обсъжданите детайли. След като това не е сторено /очевидно съдилищата не са изпитвали съмнения,за да пристъпят по линия на служебното начало към обсъжданото действие/, законосъобразно всичките съобщени от жената обстоятелства са намерили място във възприемане на престъпната фактология. Второ, в съдебно заседание пред ВКС защитата изразява негативното си отношение към мотивите на ВОС и ВнАС, доколкото в същите са възпроизведени дословно фактическата обстановка и част от доказателствения материал, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По този начин сме били изправени пред липса на мотиви и следователно е налице отменителното основание на чл.348, ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела, макар и поначало да възприема като верно възражението за еднаквия изказ по обвинителния акт и по съдебните актове в коментираните части, не може да се съгласи за дължим извод за липса на мотиви. Трябва да се отбележи, че в конкретния случай обвинителният акт по отношение на фактологията на престъпната дейност и нейното установяване по експертен път, е забележително богат и изчерпателен. Очевидно отговаря и на изискванията за изготвяне на съдебен акт в коментираната част, поради което първостепенният съдебен състав я е инкорпорирал в мотивите към присъдата си. Но той е изразил и личен анализ на събраната в хода на производството доказателствена маса. По-нататък, второинстанционният съд е отразил в мотивната част на решението си възприетото от ВОС и на тази база е отговарял на отправените пред него доводи. Аргументацията и на двете съдилища по същество е пространна и задълбочена и от нея става ясно какво доказателства те приемат, какви отхвърлят и защо. В този смисъл актовете отговарят на правилата на чл.305 и чл.339 НПК. Трето, както вече бе заявено, свидетелката Х. е жизненоважна за развитието на наказателното производство в процесния му вид. Точно поради тази причина защитата се опитва да “разбие” нейната надеждност. Действително, има някакви данни, че жената е упражнявала професията на проститутка и че е била наркоманно зависима /второто тя самата го признава в своите показания/. Казаното обаче не я прави негоден свидетел. Последователно и логически обосновано Х. разказва за общото си прекарване с пострадалия, подсъдимия и неговата приятелка, като се фокусира специално върху поведението на К., очертано в светлината на състоянието на Р.. Въз основа на съобщеното от жената съдилищата по фактите са изградили позицията си за станалото и са извели престъпното поведение на касатора. Липсва каквато и да е насока, от която да се изведе мотивация на Х. да придаде престъпна окраска на действията на К., за да се стъпи на тезата за необходимост от некредитиране в пълна степен на нейните показания. Четвърто, и ВОС, и ВнАС са изложили пространна аргументация относно умисъла на дееца както за престъплението по чл.354 Б,ал.3 НК,така и за това по чл.199,ал.1,т.3 вр.чл.198,ал.4 вр.ал.1 НК. Не е вярно казаното от защитата в съдебно заседание пред ВКС, че субективната страна и на двете деяния не е изследвана. Както правилно отбелязва повереникът на частните обвинители, умисълът на К. относно грабежа се съзира в предхождащите деянието негово поведение и думи /отправени към Х./, както и стореното след изпадането на потърпевшия в безсъзнателно състояние. От друга страна, съдилищата по същество са изтъкнали доводите си защо приемат наличие на евентуален умисъл при осъществяване на престъпната дейност по чл.354 Б,ал.3 НК и настоящата инстанция се солидаризира изцяло с тях. Пред нея не се навеждат някакви различни аргументи от тези, разисквани пред ВнАС, върху които тя да трябва да размишлява допълнително. Последващите действия на К. след настъпване на смъртта на Р. не изключват експликирания от него евентуален умисъл към момента на даване на наркотично вещество на пострадалия, с оглед неговото видимо състояние, в количество да предизвика смърт. Все пак деецът е наркоманно зависимо лице и е имал познание по отношение на изготвянето на “дозите”и тяхното въздействие върху човека. На последно, но не по важност, място, в тази част на изложението, за пореден път следва да се обърне внимание на разискваната от долустоящите съдилища бронхопневмония, от която потърпевшият е страдал. Няма съмнение, че подсъдимият не е знаел за нея, но също така няма съмнение /според обсъдения доказателствен материал/ , че смъртта на Р. е могла да настъпи от поетото количество наркотик и при липса на други соматични заболявания. В тази насока са изложени подробни съображения на л.67 от второстепенното съдебно дело и ВКС не намира за нужно да ги повтаря. Предвид изложеното по-горе и приетата липса на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, следва да се отбележи и че не е нарушен материалният закон с осъждането на К.. А що се касае до размера на наложените му наказания и респективно общото определено за изтърпяване такова от 15 години лишаване от свобода и глоба от 100 000 лв., липсват аргументи, които да се обсъждат в контекста на оплакването за явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Наложеното наказание за извършено престъпление по чл.354 Б,ал.3 НК, което формира и общото най-тежко такова при групирането по чл.23,ал.1 НК, е минималното, предвидено в санкционната част на материалната наказателноправна норма и не търпи корекции при неприсъствие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.55 НК. В сферата на пълнотата на съдебното изследване, върховната съдебна инстанция по наказателни дела желае да отбележи забелязани от нея неблагополучия по съдебните актове на ВнАС и ВОС, които съвсем не водят до необходимост от различно третиране на жалбоподателя. Видно от присъдата на първата инстанция, след налагане на наказание за всяко престъпление с определено наказание лишаване от свобода, съдът се е произнасял по начина на изтърпяването му, след това е наложил общо наказание и отново е оповестил начина на изтърпяване на лишаването от свобода. Присъдата в тази част е потвърдена от ВнАС. Стореното не се схожда с процесуалния закон. Според разпоредбите на чл.305 вр.чл.301,ал.1,т.1,2,3, 5 и 6 НПК за първостепенния съд, респективно чл.317 вр.чл.339 вр.чл.305 вр.чл.301 НПК за второстепенния, едва след определяне на единно наказание, когато са налице предпоставките на чл.23-25 и 27 НК, се осмисля дали подсъдимият да се освободи от изтърпяване на наказанието и какъв да бъде срокът на условното осъждане; или какъв първоначален режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да се определи. Това не се прави за всяко наложено наказание поотделно, преди групиране. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №120/11.07.11 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д.51/11 г.по описа на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/