3 Р Е Ш Е Н И Е № 55 Гр. София, 07.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 9 март през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря В. П., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5169/14 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Й. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен /ОС/ по гр.д. №163/14 г. в отхвърлителната му за иска част. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: може ли съдът, ако предявеният иск е основателен, да го отхвърли поради недостатъчно данни за размера му. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на изводите на въззивния съд за отхвърляне на иска, претендира се отмяна на въззивното решение в тази му част и постановяване на ново, с които искът да бъде уважен, като се присъди обезщетение и за часовете извънреден труд, компенсирани с допълнителен платен отпуск по чл.212, ал.4, вр. с чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР, отм. Ответникът по жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” не изразява становище при разглеждане на жалбата. ВКС на РБ, трето г.о., като разгледа жалбата, намира следното: ОС е отхвърлил иска над сумата от 1935 лв. – възнаграждение за извънреден труд за периода 15.11.10 г.- 30.08.12 г. / когато е прекратено служебното правоотношение на страните за заеманата от ищеца длъжност „гл. надзирател” в Затвора – С./ - до предявения размер от 5 063 лв. Приел е, че работодателят дължи обезщетение на ищеца и за часовете извънреден труд, компенсирани с допълнителен платен отпуск по чл.211, ал.5, т.2, пр.2 ЗМВР, отм., който ищецът не е ползвал към освобождаването му от служба. Базата за определяне на размера на това обезщетение обаче е различна в сравнение с възнаграждението за извънреден труд, което е определено с помощта на назначените експертизи – чл.277, ал.1 ППЗМВР, отм.. Поради неустановения размер на обезщетението за неползван компенсаторен допълнителен платен отпуск по чл.211, ал.5,т.2, пр.2 ЗМВР въззивният съд е отхвърлил иска над присъдената като възнаграждение за извънреден труд сума. По поставения въпрос: В практиката на ВКС – цитираното при допускане на обжалването р. по гр.д. №1242/10 г. на трето г.о. и др., е разяснено, че при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли поради липса на достатъчно данни за размера му. В такъв случай, съгласно императивната норма на чл.162 ГПК съдът трябва сам да определи размера, а ако за това са необходими специални знания, които той не притежава – да назначи експертиза. По основателността на жалбата: С исковата молба ищецът е поискал заплащане на всички часове положен, но незаплатен му извънреден труд или претенцията му включва и часовете извънреден труд, компенсирани съгл. чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР, отм. с допълнителен платен отпуск, който ищецът не е ползвал към момента на освобождаването му от служба. От данните по делото – коригирано експертно заключение на л.60 и сл. от въззивното дело, ценено с оглед на ограничителната разпоредба на чл.212, ал.1,т.3 ЗМВР, отм., се установява, че размерът на компенсаторния допълнителен платен отпуск на ищеца за процесния период е 21 дни. За него на ищеца се дължи обезщетение в размер на 1102 лв. / определено от ВКС при ползване на фиша за заплата за м. август 2012 г., на л.12 от делото на РС/, ведно със законната лихва от завеждане на иска. Отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, на които се позовава касаторът за пълно овъзмездяване на положения извънреден труд, са неприложими. Касационната жалба е частично основателна – въззивното решение, с което искът е отхвърлен за посочената сума е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което на ищеца се присъдят още 1050 лв., обезщетение за неползвания компенсаторен допълнителен платен отпуск по чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР, отм. Поради изложеното, на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №163/14 г. от 22.05.14 г. в частта, с която искът на Й. В. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София е отхвърлен за сумата от 1102 лв. и за разноските и вместо него постановява: ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София да заплати на Й. В. М. от [населено място] още 1102 /хиляда сто и два/ лв., обезщетение за неползвания допълнителен платен отпуск по чл.211, ал.5, т.2, пр.2 ЗМВР, отм., ведно със законната лихва от 11.04.13 г., както и деловодни разноски от 352 лв. за всички инстанции по компенсация. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата отхвърлителна за иска част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: