Р Е Ш Е Н И Е № 552 София, 06.12. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и шести ноември..... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря…..НАДЯ ЦЕКОВА.......................…и на прокурора....МАРИЯ МИХАЙЛОВА.............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 554 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. И. Б. срещу решение № 137/ 09.08.2010 г. по внохд № 138/2010 г. на Бургаския апелативен съд с доводи за нарушения на материалния закон и явна несправедливост- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Иска се решението да бъде изменено, като се намали размера на наказанията лишаване от свобода и конфискация, да не се налага наказание глоба или тя да бъде определена в по-нисък размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за частично основателна, т.к размерът на глобата не е определен съгласно разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С решението е потвърдена присъда № 144/03.12.2009 г. по нохд № 215/09 г. на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 252 ал.1 НК и по чл. 257 ал.1/стар/ вр. чл.255 ал.1 пр.1 /стар/ вр. чл.26 от НК. На осн. чл.55 от НК са му наложени наказания за всяко от тях и на осн. чл.23 от НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, конфискация на 1/5 от имуществото му и глоба в размер на 5000 лв. На осн. чл.66 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. Жалбата е неоснователна. Оплакването се мотивира с доводи, че наказанието конфискация не съответства на характеристичните данни и семейното положение на подсъдимия, както и на обстоятелството, че върху имотите му са наложени възбрани от Н.. Наказанието глоба е определено в размер, който противоречи на разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК, а и съдът не е посочил защо не прилага чл.55 ал.3 от НК. Искането за намаляване на наказанието лишаване от свобода е немотивирано. Преди всичко Върховният касационен съд държи да отбележи, че мотивите на въззивната инстанция относно наказанията са изключително пестеливи. Декларирано е само съгласие със съображенията на първоинстанционния съд за вида и размера на наказанията, които следва да изтърпи подсъдимият. Въпреки това, няма основание за извод, че изобщо липсват мотиви към съдебния акт, както се намеква в касационната жалба, а и поначало с нея не се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Върховният касационен съд не счита, че наказанията, наложени на подсъдимия са завишени по размер или определени в противоречие с материалния закон. Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, подсъдимият е признал изцяло фактите в обвинителния акт /чл.371 т.2 от НПК/ и съдът е изпълнил законовите изисквания, като е определил срока на наказанието лишаване от свобода и за двете престъпления под минимума на предвиденото в законовите норми, въпреки отсъствието на изключителни или многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. Такива не се сочат и в касационната жалба. Що се отнася до другите две наказания- конфискация и глоба, първоинстанционният съд е изложил аргументи, изцяло възприети и от въззивния съд, защо е необходимо подсъдимият да търпи и тях, наред с наказанията лишаване от свобода. Правилно е заключението, че цялостната престъпна дейност на Б., предмет на наказателното производство и настъпилите вредни последици за множество граждани от развиваната от него банкова дейност без разрешение сочат на завишена степен на обществена опасност на деянията. За реализиране на целите на специалната и генерална превенция е необходимо да бъдат наложени и кумулативно предвидените в нормите на чл.252 и чл.257 НК по-леки наказания. Неоснователно е възражението, че глобата е определена в размер, противоречащ на разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК. Тази норма е приложима само в случаите, когато глобата е основното наказание за конкретното престъпление /напр. по чл. 146-148а НК/, а не и когато е предвидена като по-леко наказание, наред с наказанието лишаване от свобода. Конфискацията е определена в размер на 1/5 от имуществото на подсъдимия, значително под законовия максимум от 1/2 по чл.252 ал.1 от НК, а обстоятелството, че то е запорирано от Н. няма отношение към решаване на въпроса за необходимостта от санкциониране на дееца и с това наказание. Настоящият касационен състав не намира основания за допълнително намаляване на размера на конфискацията. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137/ 09.08.2010 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 138/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: