12 РЕШЕНИЕ №93 08.07.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо Търговско отделение, Втори състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2717 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Образувано е по касационна жалба на „Сол България” ЕАД, чрез адв. Б. С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 363/30.05.2022 г., постановено по в. т. д. № 664/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, в която частично е уважен предявеният от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД срещу „Сол България” ЕАД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 39699,18 лв., представляваща остатъка от продажната цена по фактура № 1118/31.10.2018 г. - за доставена електроенергия за периода от 16.10.2018 г. до 23.10.2018 г. по Договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, сключен от „Енерджи Пауър” ЕООД, което вземане е прехвърлено на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД с Договор за цесия № ВАL-0072/05.11.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от подаването на исковата молба - 31.05.2019 г., до окончателното ѝ заплащане, както и в частта, в която е оставено без уважение компенсаторното възражение, предявено от „Сол България” ЕАД, за сумата в размер на 41141,04 лв., представляваща обезщетение, формирано от разликата между заплатената на „ЧЕЗ Трейд България” ЕАД електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.11.2018 г. и за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., и тази, която „Сол България” ЕАД би заплатило на „Енерджи Пауър” ЕООД - съобразно по-ниските договорени цени. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с правилата на логическото мислене, обуславящо неговата необоснованост. Счита, че незаконосъобразно съдът е достигнал до фактическия извод, че с възражението от 29.11.2018 г. „Сол България” ЕАД е отправило до „ЕСО” ЕАД изявление за материалноправно прихващане с негово вземане от „Енерджи Пауър” ЕООД (компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплатената по-висока цена за закупената от доставчика от последна инстанция електроенергия вследствие прекратяване на договора с „Енерджи Пауър“ ЕООД), тъй като необосновано е приел, че с писмо от 11.02.2019 г., адресирано до „ЕСО” ЕАД, ответникът е извършил материалноправно прихващане с определена от него сума със задължението му към цесионера. Твърди, че във възражението от 29.11.2018 г. „Сол България” ЕАД изрично е посочило, че не се съгласява с извършената цесия поради наличие на основния за евентуално претендиране на обезщетение за причинени от цедента по същото правоотношение имуществени вреди, поради което той не е извършил извънсъдебна компенсация с насрещно предявените материални права, а съдебно (процесуално) прихващане, релевирано в настоящото исково производство. Като апелативният съд е приел обратното, въззивното решение било както необосновано, така и постановено в противоречие с материалния закон. В този смисъл, счита, че правният извод на въззивния съд, че активното вземане е следвало да бъде изискуемо и ликвидно към момента, в който длъжникът е извършил изявление за прихващане, би бил законосъобразен единствено при материалноправното прихващане при предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД. А в настоящия процес ответникът е навел като защитно процесуално средство компенсаторно възражение във висящото исково производство - по установяване на вземането на цесионера-ищец. Позовавайки се на тълкувателните постановки по т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, касаторът поддържа, че правопогасителното действие на компенсаторното изявление, когато е надлежно упражнено, настъпва с обратна сила, в случай че активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо, поради което е ирелевантно обстоятелството кога е настъпила ликвидността на активното вземане - в процеса или извън него. В този смисъл, счита, че, тъй като изискуемостта на активното вземане е настъпила преди предявяване на исковата молба, длъжникът своевременно е релевирал по отношение на цесионера (ищец в настоящото исково производство) възражението за неизпълнен договор срещу цедента по договора за прехвърляне на вземане. Именно след предявяване на иска тези насрещни субективни права са предявени чрез компенсаторно възражение. В подадения от ответника по касационната жалба писмен отговор „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд законосъобразно е приложил материалния закон, като е уважил релевираното от ответника възражение за прихващане само с насрещни вземания, възникнали по облигационното правоотношение с цедента, които са били изискуеми към момента на съобщаване на цесията от кредитора на длъжника – 27.11.2018 г. (именно от този момент договорът за цесия поражда правно действие по отношение на длъжника и на третите лица – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Третото лице-помагач на ответника „Енерджи Пауър“ ЕООД (н.) не е подало в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, не се явява негов процесуален представител в проведеното пред ВКС о. с. з., като не изразява правно становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел за установен правнорелевания факт, че между „Енерджи Пауър“ ЕООД, като продавач, и „Сол България“ ЕАД, като купувач, на 27.06.2018 г. е сключен договор за доставка на електрическа енергия при цена от 77,50 лв./МВтч, със срок на действие до 31.07.2019 г., като в клаузата на т. 5.2.1 е уговорено, че доставената електроенергия ще се фактурира от продавача на последния ден от съответния месец, а купувачът според уговорката на т. 5.2.3 е задължен да заплати дължимата продажна цена по издадената фактура до 15-то число на месеца, следващ доставката. Съобразно клаузата на т. 5.2.5. при забава на плащанията купувачът дължи мораторна неустойка в размер на 0.07 % върху неиздължената сума - за всеки ден забава. Като безспорно е прието обстоятелството, че от 24.10.2018 г. на основание чл. 68 ПТЕЕ продавачът по този договор - „Енерджи Пауър“ ЕООД, е изведен от пазара на електроенергия като търговски участник, поради което и от тази дата договорът за търговска продажба, сключен със „Сол България“ ЕАД, е прекратен, а на основание чл. 68, ал. 4 ПТЕЕ купувачът е включен в балансиращата група на доставчика от последна инстанция. След този момент, считано от 01.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е закупувало електроенергия от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД – на по-висока стойност. На 05.11.2018 г. е сключен договор между „Енерджи Пауър“ ЕООД, като цедент, и „ЕСО“ ЕАД, като цесионер, въз основа на който са прехвърлени вземанията на цедента-продавач към купувача „Сол България“ ЕАД по Фактура № 1112/15.10.2018 г., Фактура № 1118/ 31.10.2018 г. и Фактура № 1119/ 31.10.2018 г. - в общ размер на 152840,64 лв., ведно с принадлежностите им. Не е било спорно между страните, а и от проведената кореспонденция между „ЕСО“ ЕАД и „Сол България“ ЕАД се изяснявало, че уведомлението на цесионера за извършеното прехвърляне на вземанията е достигнало до длъжника на 27.11.2018 г. С писмо от 29.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е отправило възражение до „ЕСО“ ЕАД за размера на прехвърлените вземания, твърдейки, че при прекратяване на договора за доставка „Енерджи Пауър“ЕООД (преди изтичането на срока на действие на продажбеното правоотношение) са му причинени имуществени вреди в размер на 193877,23 лв. – заплатена по заместващата сделка на новия доставчик на електроенергия по-висока цена от тази, която е била заплащана на предходния продавач - „Енерджи Пауър“ ЕООД, поради което купувачът е прихванал тези парични вземания, възникнали към първоначалния доставчик (твърдяното компенсаторно обезщетение за причинените му имуществени вреди при прекратяване на договора за продажба на електроенергия с цедента), с прехвърлените по процесната цесия парични вземания. Впоследствие, с писмо от 11.02.2019 г., адресирано до „ЕСО“ ЕАД, ответникът е заявил, че определя размера на причинените му при прекратяване на договора с „Енерджи Пауър“ ЕООД имуществени вреди на сумата от 51553,10 лв., като прихваща тази сума от задължението си към цесионера - в размер на 152840,62 лв. След приспадане на сумата по прихващането остатъкът от 101287,54 лв. бил заплатен от „Сол България“ ЕАД в същия ден по банкова сметка на „ЕСО“ ЕАД, като получаването на сумата не се оспорва от ищеца. Тълкувайки систематически клаузата на т. 5.2.1 с уговорката по т. 5.2.1 от договора за търговска продажба на електрическа енергия, въззивният съд е достигнал до правния извод, че задължението за заплащане на продажната цена е срочно, тъй като продавачът се е задължил да я фактурира на последния ден от месеца, през който са извършвани доставките, като тя следва да бъде заплатена до 15-то число на следващия месец. Вземайки предвид извършеното на ищеца от ответника (на 11.02.2019 г.) плащане на сумата от 101287,54 лв., апелативният съд е обосновал правното съждение, че продажната цена, обект на прехвърленото с процесната цесия главно парично вземане, е заплатена частично, като незаплатеният остатък (при извършване на т. нар. прихващане на изпълнението на еднородни задължения - по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД) възлиза на сумата от 50111,24 лв. по фактура № 1118/31.10.2018 г., респ. в пълния размер на сумата от 1440,94 лв. по фактура № 1119/ 31.10.2018 г. Но съобразявайки, че предмет на искането за съдебна защита е единствено предявеното парично вземане по фактура № 1118/ 31.10.2018 г., съдът е счел, че при произнасянето по релевираното под евентуалност чрез възражение компенсаторно изявление (със сумата от 51553,10 лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди при прекратяване на договора за доставка с „Енерджи Пауър“ ЕООД) не следва да се вземе предвид притезанието от 1440,94 лв., представляващо главница по фактура № 1119/31.10.2018 г. Като е приел за установено, че касаторът не е дал съгласие за прехвърляне на процесните парични вземания (с аргумент от обратното основание от чл. 103, ал. 3 ЗЗД), съдът е достигнал до правния извод, че длъжникът може да прихване задължението си към цесионера със свое вземане спрямо цедента, в случай че материалноправните предпоставки за компенсиране са съществували преди съобщаването на цесията – съобразно обратното действие на прихващането (задълженията се смятат погасени от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено). Счел е, че ответникът надлежно може да упражни потестативното право с едностранно волеизявление да извърши прихващане с насрещно породеното вземане (парично обезщетение за причинените имуществени вреди при прекратяване на договора за доставка на електроенергия), само ако неговата изискуемост е настъпила преди 27.11.2018 г. – момента, в който цесията му е била съобщена. При съвкупната преценка на събраните по делото относими доказателства въззивният съд е приел за установено, че насрещно предявеното чрез компенсаторното изявление (като защитно процесуално средство) парично вземане е породено и съществува в размера от 51553,10 лв., но възражението за прихващане трябва да бъде уважено само за сумата от 10412,06 лв., представляваща разликата в цената между прекратения договор за продажба и заместващата сделка, сключена с „НЕК“ ЕАД - за периода от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г., и която съобразно данните по представените фактури е следвало да бъде заплатена в срок до 20.11.2018 г. Счел е, че задължението за заплащане на процесното компенсаторно обезщетението става изискуемо от момента на настъпване на увреждането, а това е датата, на която е изтекъл падежът за заплащане на закупената от доставчика от последна инстанция електроенергия за периода от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г., а именно от 18.11.2018 г. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни съображения апелативният съд е заключил, че изискуемостта на активното вземане на длъжника (предмет на компенсаторното изявление) в размер на 10412,06 лв. е настъпила преди датата на съобщаване на цесията, поради което е достигнал до правния извод, че длъжникът надлежно може да упражни правото на прихващане срещу новия кредитор само с вземания, чиято изискуемост е настъпила до съобщаването на цесията, като е намалил задължението на ответника към цесионера „ЕСО“ ЕАД - към 18.11.2018 г., в размер на 50111,24 лв. по фактура № 1118/31.10.2018 г. с вземането към цедента „Енерджи Пауър“ ООД (компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди) в размер на сумата от 10412,06 лв. Позовавайки се на тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, е изяснил, че при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. В останалата част - относно сумата в размер на 41141,04 лв., представляваща компенсаторно обезщетение, формирано от разликата между заплатената на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.11.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., и тази, която „Сол България“ ЕАД би заплатило на „Енерджи Пауър“ ЕООД - поради по-ниските договорени цени, възражението за прихващане е оставено без уважение, тъй като активното вземане на длъжника за обезщетение е изискуемо от датата на увреждането (моментът, в който са станали изискуеми задълженията за заплащане в по-висок размер на електроенергията от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД), като те следват 27.11.2018 г., на която дата е съобщена цесията и това вземане не може да бъде противопоставено на цесионера. Въз основа на тези правни доводи въззивният съд е приел за основателно възражението за прихващане срещу цесионера до сумата от 10412,06 лв., поради което предявеният от „ЕСО“ ЕАД иск за реално изпълнение е уважен до 39699,18 лв., а отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 61604,78 лв. С Определение № 1288/11.12.2023 по к. т. д. № 2717/2022 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на САС както при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: „Може ли да бъде извършено прихващане между цедирано парично вземане и активно парично притезание, породени от едно и също правоотношение, когато изискуемостта на активното парично вземане настъпва след съобщаването на извършената цесия и длъжникът не е дал съгласие за нея?“, така и при самостоятелната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - за преценка относно неговата вероятна недопустимост съобразно тълкувателните постановки по т. 2 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК в частта, в която в неговия диспозитив компенсаторното възражение за сумата в размер от 41141,04 лв. е оставено без уважение. Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 2 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, по възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно, тъй като с отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализира пасивното, но и активното вземане по основание и размер, а не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. С оглед на обстоятелството, че въззивният съд изрично – в диспозитива на постановеното от него решение, е оставил без уважение възражението за прихващане на „Сол България“ ЕАД със сумата от 41141,04 лв., представляваща обезщетение, формирано от разликата между заплатената на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.11.2018 г. и за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., и тази, която „Сол България“ ЕАД би заплатила на „Енерджи Пауър“ ЕООД съобразно по-ниските продажни цени с това дружество, в тази част въззивното решение трябва да бъде обезсилено. За да даде отговор на поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: В Решение № 195/28.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2393/2017 г., I т. о., ТК, което е послужило за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при процесуалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – материалноправният въпрос да е решен в противоречие с практика на Върховния касационен съд, е даден следният правен отговор по приложението на чл. 103, ал. 3 ЗЗД: прехвърляне на вземане (цесия) се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляря на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия, несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването ѝ длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най-важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Длъжникът може да противопостави на цесионера възражението за неизпълнен договор, тъй като разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД изрично предвижда право на длъжника да упражни срещу цесионера правопогасяващото възражение за прихващане с вземане срещу цедента. По аргумент за по-силното основание длъжникът следва да запази не само правопогасяващите си възражения срещу цедента, но и отлагателните: възражението за отлагателно условие, възражението за неизпълнен договор, правото на задържане. При наличието на две насрещни изискуеми задължения, произтичащи от едно и също двустранно правоотношение, недопустимо е извършената от едната страна цесия да лиши другата страна по правоотношението от предоставения от закона правен способ за осигуряване на реално изпълнение на насрещното задължение. Следователно, възражението за неизпълнен договор е противопоставимо на цесионера, включително и по съдебен ред, освен ако длъжникът е приел цесията. Настоящият съдебен състав изцяло възприема тези принципни правни съждения по приложението на чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Когато вземането, предмет на цесията, е възникнало на договорно основание, какъвто е настоящият случай, длъжникът ще се освободи от договорната обвързаност, когато изпълни на надлежния кредитор, на овластено от него, от съда или от закона лице (чл. 75, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). За да престира надлежно на трето лице (новия кредитор) при прехвърляне на вземането, длъжникът трябва да бъде уведомен именно от своя кредитор – цедента, а не от цесионера, че междувременно е настъпило правоприемство между кредиторите (арг. чл. 99, ал. 3 ЗЗД). В противен случай всяко точно и добросъвестно изпълнение на задължението на първоначалния кредитор – преди той да е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането, притежава правопрекратително действие. В този смисъл е и правната норма, уредена в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, която предписва, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Но с овластяването на новия кредитор да получи изпълнение и уведомяването на длъжника от предходния кредитор за настъпилото частно правоприемство между кредиторите, облигационната връзка не се променя от обективна страна - по отношение на нейното основание и предмет, поради което длъжникът може да противопостави на новия кредитор всички материалноправни възражения, които е могъл да релевира на първоначалния кредитор – преди цесията. Следователно, ирелевантно за пораждане на правната възможност длъжникът с едностранно волеизявление да извърши компенсация на две насрещни еднородни задължения, предмет на едно и също облигационно правоотношение, се явява обстоятелството не само кога е възникнало активното вземане, но и кога е настъпила неговата изискуемост – преди или след съобщението на длъжника от предходния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането. Когато длъжникът по облигационното правоотношение, по което вземането е било цедирано, не е дал съобразно чл. 103, ал. 3 ЗЗД съгласие за сключването на тази транслативна сделка, той би могъл да упражни чрез материалноправно възражение (извънсъдебно или съдебно) потестативното право на прихващане със свое насрещно вземане, което е породено от същото облигационно правоотношение, по което е възникнало прехвърленото притезание, в случай че двете насрещни, еднородни и заместими престации са годни за компенсиране. Съобразно тези правни съждения настоящият съдебен състав дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: Прихващане между цедирано парично вземане и активно парично притезание, породени от едно и също правоотношение, може да бъде извършено, когато възникването и изискуемостта на активното парично вземане настъпва след съобщаването на извършената цесия и длъжникът не е дал съгласие за нея. По основателността на касационната жалба: Обжалваното решение е постановено в противоречие с разясненията в отговора на материалноправния въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, поради което то следва да бъде отменено. Съгласно тълкувателните разяснения по т. 1 ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, за да се породи правопрекратителният ефект на компенсаторното изявление, е необходимо вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо и ликвидно, а задължението на прихващащия (пасивното вземане) да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата предпоставка е ликвидността. Извършено извън процеса, т. нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. Извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“, изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния способ. Спорни между страните са следните правнозначими факти: 1) дали е извършено извънсъдебно или съдебно прихващане с твърдяното насрещно парично вземане в размер от 51553,10 лв., представляващо компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди при разваляне на договора за търговска продажба (заплатена е по-висока продажна цена за доставената електроенергия по заместващите сделки от тази, която е била уговорена по процесния договор за търговска продажба) и 2) дали двете насрещни парични притезания са били изцяло годни за компенсиране до размера на по-малкото от тях. Допустимо е да се извършва материалноправна (извънсъдебна) компенсация и с неустановено със сила на пресъдено нещо активно вземане (с влязло в сила решение или заповед за изпълнение – арг. чл. 371, предл. 2 ГПК), когато неговите правопораждащи юридически факти (основанието) и размерът му не се оспорват от длъжника (носителя на пасивното вземане) – и в този случай активното вземане би било ликвидно по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗЗД. За да породи правопрекратителното действие, компенсаторното изявление (както при упражняването на всяко потестативно право) трябва да достигне до знанието на насрещната страна (до длъжника, негов адресат). Но ако длъжникът оспорва извънсъдебно предявеното насрещно вземане, с което кредиторът упражнява потестативното право за прихващане, не може да се постигне правопрекратителният ефект на компенсаторното изявление, към която цел е насочена волята на кредитора. Следователно, когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, какъвто е настоящият случай, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Но и в двата случая – независимо дали надлежно е упражнено материалноправно или съдебно компенсаторно възражение, действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него, е без значение за обратното действие на погасителния способ. В този смисъл са тълкувателните постановки, изразени в т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК. Установява се, че с Възражение с изх. № 1943/29.11.2018 г., адресирано от „Сол България“ ЕАД до страните по процесната цесия – „ЕОС“ ЕАД и „Енерджи Пауър“ ЕООД, и достигнало до знанието на цесионера „ЕОС“ ЕАД, длъжникът по продажбеното правоотношение „Сол България“ ЕАД е заявил, че ще прихване своето задължение, т.е. пасивното вземане, предмет на цесията, със свое парично притезание (активното вземане), което общо ще възлиза на сумата от 193877,23 лв. с ДДС, представляваща сбора причинените му до този момент и в бъдеще (до 31.07.2019 г.) имуществени вреди – заплатената по-висока продажна цена по заместващата сделка (след разваляне на процесния договор за търговска продажба на електроенергия, сключен с цедента „Енерджи Пауър“ ЕООД). От една страна, недопустимо е в материалноправния смисъл на това понятие да се извършва прихващане с все още невъзникнали (бъдещи) вземания, а от друга, носителят на пасивното вземане – цесионерът, изрично е оспорил с отговора с изх. № ЦУ-ЕС-7329#1/06.12.2018 г. извънсъдебно предявените от „Сол България“ ЕАД насрещни вземания, поради което не се е достигнало до твърдяното от ответника материалноправно прихващане на двете насрещни парични престации – до размера на по-малкото от тях. Но тъй като това потестативно право се упражнява и чрез наведения в отговора на исковата молба довод за осъществена извънсъдебна компенсация, това изявление трябва да бъде разгледано като процесуално (съдебно) възражение за прихващане, както е постъпил и въззивният съд. От приетата от първоинстанционния съд и неоспорена в тази част от страните първоначална ССЕ се установява, че след прекратяване на договора за търговска продажба на електроенергия, сключен с „Енерджи Пауър“ ЕООД, „Сол България“ ЕАД е заплатило за периода от 24.10.2018 г. до 31.12.2018 г. по заместващите сделки (с „НЕК“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД) по-висока продажна цена за доставената електроенергия общо в размер на сумата от 51409,29 лв. Но както бе изяснено, страните в настоящото исково производство не спорят, че по-високо заплатената продажна цена по заместващите сделки за релевантния период възлиза на сумата от 51553,10 лв. Съобразно отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, настоящият съдебен състав достига до правния извод, че, макар и възникването и изискуемостта на активното парично вземане в общ размер от 51553,10 лв. да настъпват след съобщаването за извършената цесия, при липса на съгласие на длъжника за нея (с аргумент от обратното основание от чл. 103, ал. 3 ЗЗД), какъвто е настоящият случай, двете насрещни вземания (цедираното в размер на 152840,64 лв. и активното парично притезание в размер на 51553,10 лв., породени от едно и също правоотношение) са годни за компенсиране до размера на по-малкото от тях. Прихващането винаги има обратно действие – то настъпва в момента, в който активното вземане е било изискуемо, а пасивното поне изпълняемо – в конкретния случай двете насрещни еднородни престации са били годни за компенсиране в съответния ден, в който е настъпила имуществената загуба за „Сол България“ ЕАД при заплащане на по-високата продажна цена по заместващите сделки (след прекратяване на договора за търговска продажба, сключен с „Енерджи Пауър“ ЕООД), т.е. най-късно на 31.12.2018 г., когато е заплатена продажната цена на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД по последната доставка на електроенергия през релевантния период. Тъй като акцесорният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 6012,29 лв., представляваща мораторна неустойка, уговорена в клаузата на чл. 5.2.5 от Договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия - сключен между „Енерджи Пауър” ЕООД и „Сол България” ЕАД, е отхвърлен от въззивния съд (в тази част въззивното решение като необжалвано е влязло в сила), защото цесионерът не е придобил по договора за цесия тези несамостойни (добавъчни) парични притезания, в настоящия казус не е приложимо нормативното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, уреждащо реда за погасяване на акцесорните и главното задължения при една главна престация. Следователно, с надлежно упражненото компенсаторно възражение цедираното вземане от 152840,64 лв. е погасено чрез прихващане със сумата от 51553,10 лв., като остатъкът възлиза на 101287,54 лв. (152840,64 лв. - 51553,10 лв.), който е бил погасен чрез доброволно изпълнение – с платежно нареждане от 11.02.2019 г., извършено от длъжника „Сол България” ЕАД по сметка на кредитора-цесионер „ЕСО“ ЕАД. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи касационната инстанция достига до правното съждение, че поради пълното погасяване на цедираното вземане предявеният иск за заплащане на остатъка от дължимата продажна цена за доставената през релевантния период електроенергия по процесния договор за търговска продажба е неоснователен, поради което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявеният от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу „Сол България” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 39699,18 лв., представляваща остатъка от продажната цена по фактура № 1118/31.10.2018 г. - за доставена електроенергия за периода от 16.10.2018 г. до 23.10.2018 г. по Договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, сключен от „Енерджи Пауър” ЕООД, което вземане е прехвърлено на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД от „Енерджи Пауър” ЕООД с Договор за цесия № ВАL-0072/05.11.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от подаването на исковата молба - 31.05.2019 г., до окончателното ѝ заплащане. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на ответника „Сол България” ЕАД следва да се присъди допълнително сумата от 6897,39 лв. (над определената от въззивния съд в размер на 857,99 лв.), представляваща сбора от извършените съдебни разноски в производството пред СГС и САС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора и сумата от 824 лв., представляваща сбора от заплатените държавни такси за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА Решение № 363/30.05.2022 г., постановено по в. т. д. № 664/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, в която е оставено без уважение компенсаторното възражение, предявено от „Сол България” ЕАД, за сумата в размер на 41141,04 лв., представляваща обезщетение, формирано от разликата между заплатената на „ЧЕЗ Трейд България” ЕАД електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.11.2018 г. и за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., и тази, която „Сол България” ЕАД би заплатило на „Енерджи Пауър” ЕООД - съобразно по-ниските договорени цени. ОТМЕНЯ Решение № 363/30.05.2022 г., постановено по в. т. д. № 664/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, в която след отмяна на Решение № 260582/06.03.2021 г., поправено с Решение № 260168/04.03.2022, постановени по т. д. № 1008/2019 г., СГС, ТО, 6 състав, е уважен предявеният от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу „СОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 39699,18 лв., представляваща остатъка от продажната цена по фактура № 1118/31.10.2018 г. - за доставена електроенергия за периода от 16.10.2018 г. до 23.10.2018 г. по Договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, сключен между „Енерджи Пауър” ЕООД и „Сол България” ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД от „Енерджи Пауър” ЕООД с Договор за цесия № ВАL-0072/05.11.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от подаването на исковата молба - 31.05.2019 г., до окончателното ѝ заплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД срещу „СОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 39699,18 лв., представляваща остатъка от продажната цена по фактура № 1118/31.10.2018 г. - за доставена електроенергия за периода от 16.10.2018 г. до 23.10.2018 г. по Договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, сключен между „Енерджи Пауър” ЕООД и „Сол България” ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД от „Енерджи Пауър” ЕООД с Договор за цесия № ВАL-0072/05.11.2018 г. (поради извършена съдебна компенсация на цедираното вземане от 152840,64 лв. с насрещното парично притезание в размер на 51553,10 лв., представляващо сбора от причинените имуществени вреди – по-високата продажна цена за доставена електроенергия за периода от 24.10.2018 г. до 31.12.2018 г. по заместващите сделки, сключени с „НЕК“ ЕАД и ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД след прекратяване на 24.10.2018 г. на Договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, като остатъкът от продажната цена в размер на 101287,54 лв. е погасен чрез доброволно плащане на 11.02.2019 г.), ведно със законната мораторна лихва от подаването на исковата молба - 31.05.2019 г., до окончателното ѝ заплащане. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД да заплати на „СОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД допълнително сумата от 6897,39 лв. - съдебни разноски в производството пред СГС и САС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 824 лв. – съдебни разноски пред ВКС. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЕНЕРДЖИ ПАУЪР” ЕООД (н.), ЕИК[ЕИК] - трето лице-помагач на страната на „СОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.