Р Е Ш Е Н И Е № 283 София, 10.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 275/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Б. Б. ЕГН [ЕГН] чрез пълномощник адвокат А. В. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав от 28.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10810/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 64-ти състав № ІІ-64-154/3.06.2011 г., постановено по гр. д. № 50160/2010 г., с което са отхвърлени предявените от А. Б. Б. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон /неправилно приложение на чл. 329, ал. 1 КТ/ и съществено нарушение на съдопроизводствените правила /нарушение на нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК, нарушение на нормата на чл. 181, ал. 1 ГПК/. За ответника по касация [фирма], [населено място] жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат К.. С определение № 691/15.05.2012 г. по гр. д. № 275/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия с изложението към жалбата материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, с което е прието, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване от страна на работодателя е начинът за упражняване на правото му на подбор, което при спор се преценява от съда. Когато преценката, извършена от работодателя при подбора е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от страна на уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от страна на работодателя чрез разпит на свидетели или други доказателствени средства, с оглед установяване действителните качества на участвалите в подбора работници или служители. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими лица, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводи на страните, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Въззивният съд е приел, че работодателят на ищцата-касатор е провел законосъобразен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ по установени за това критерии между всички служители, заемащи длъжността „търговски представител” и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд, споделени изцяло от въззивната инстанция. А с първоинстанционното решение е приета за изпълнена доказателствената тежест от работодателя за установяване извършен подбор между служителите, заемащи длъжността по задължителните законови критерии по чл. 329 КТ:квалификация и ниво на справяне с работата, при който ищцата е получила най-нисък общ сбор от оценките по различните критерии в сравнение с всеки един от другите участници в подбора. Посочено е още, че оценките, давани при подбора от работодателя или от комисия, назначена от него не биха могли да бъдат контролирани от съда. Работодателят или преките ръководители на участниците в подбора имат преки и непосредствени впечатления от работата на всеки един работник и тяхно право е да определят кой как се е справил с възложената работа. Ролята на съда при проверка на подбора се изчерпва с контрол върху законосъобразното му извършване, т. е. дали работодателят при подбора е включил задължителните критерии по чл. 329 КТ и дали правилно –аритметически и според утвърдената от работодателя методика са отразени получените от всеки резултати. Във връзка с извършването на подбора с отговора на исковата молба ответникът е представил заповед на управителя за назначаване на комисия за извършване на подбора, протокол на комисията по подбора, оценъчни листове за включените в подбора служители. В становище по доклада и отговора на исковата молба от страна на ищцата е оспорена законосъобразността на критериите за подбор и доказването на твърдяните от работодателя обстоятелства във връзка с извършването на подбора. Въпреки направеното оспорване и наведените доводи от страна на ищцата съдът в противоречие с ТР № 3/2011 г., ВКС, ОСГК не е извършил контрол за законосъобразност върху извършения подбор. Възприето е от въззивния съд незаконосъобразното разбиране на първата инстанция, че съдът не е длъжен да извършва съдебен контрол върху оценките при подбора, дадени от работодателя или от назначената от него комисия. Ако беше извършил задължителния съдебен контрол съдът би констатирал, че доказателствената тежест на работодателя за изпълнение задължението по чл. 329, ал. 1 КТ е останала неизпълнена по делото. След като ищцата е оспорила твърденията на работодателя във връзка със спазването на чл. 329, ал. 1 КТ процесуалният представител на работодателя е ангажирал по делото гласни доказателства /двама свидетели/, което доказателствено искане е било уважено от районния съд, свидетели са допуснати, но такива не са били доведени и от адвоката на ответника е заявен отказ от това доказателствено средство. Изводът на въззивния съд, че е доказано по делото, че при уволнението на ищцата е извършен законосъобразен подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ е постановен при нарушение на материялния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилното въззивно решение следва да се отмени, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се разпитат свидетелите на ответника и да се извърши съдебен контрол за законосъобразност на уволнението относно спазването на чл. 329, ал. 1 КТ и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав от 28.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10810/2011 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: