Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * указания на ВКС * отчуждаване * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти * одържавени недвижими имоти * възстановяване правото на собственост * реституция * право на строеж

Р Е Ш Е Н И Е

№ 503/2010

гр. София 02.09.2011 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 04 ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.А. гр.д. № 237 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците В. Г. Б., И. П. Б., Г. П. Б., Н. И. Б., В. И. И., Г. Д. А., П. Д. А., Л. А. А., Д. А. А., С. С. А., К. П. Ш. срещу решение от 22.10.2009 г. по в.гр.дело № 135/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 59/08.12.2006 г. по гр.дело № 577/2006 г. по описа на Асеновградския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск против З. П. М., К. А. М., П. К. М. и Р. К. М. за предаване собствеността и владението върху двете стаи и коридора в северната част на партерния /магазинен/ етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот № * Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.
Ответниците по жалбата З. П. М., К. А. М., П. К. М. и Р. К. М., чрез адв.М.А. в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 800/26.07.2010 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос за приложението на чл.218з ГПК/отм./ в хипотеза на върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд, разглеждащ делото при условията на чл.218з ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл.218з от ГПК/отм./, след отмяна с решение от 15.01.2009 г. по гр.дело № 4527/2007 г. на ВКС IV г.о. на въззивно решение № 1146/15.06.2007 г. по в.гр.дело № 133/07 г. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
С отменителното решение на ВКС е прието, че имота, представляващ дворно място от 88 кв.м., застроен с три леки бараки – дюкяни, находящ се в [населено място] е отчужден от наследодателите на ищците съобразно притежаваните от тях идеални части по реда на ЗОЕГПНС. След отчуждаването в полза на наследодателите на ответниците е учредено право на строеж на два жилищни етажа, като последните поели и задължението да изградят/възстановят/ на мястото заварените в имота дюкяни магазин, който заедно с 1/3 ид.част от мястото остава държавна собственост. Прието е с решението, че над магазина са построени два етажа, като площта на магазинния етаж е 88 кв.м., колкото е и площта на отчуждения терен. Според съда наследодателите на ответниците са придобили собствеността върху етажите, но не и върху магазинния етаж, който е останал в патримониума на държавата, в който магазинен етаж се включват и спорните помещения, които са част от него и представляват лекарски кабинет.
С решението на ВКС е прието, че след отчуждаването в имота е изграден обект, представляващ сградата, в която различни етажи принадлежат на различни собственици, заедно с идеална част от общите части на сградата и от мястото, в което е изградена. Според съда на осн.чл.2,ал.4 ЗОСОИ наследниците на собствениците на имота имат право да изберат начина на обезщетение по ЗОСОИ, тъй като не са налице предвидените за това изключения и на основание чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти – т.е. върху магазина, представляващ целия партерен етаж на сградата. Прието е, че заповедта на органа по чл.6 ЗОСОИ – Заповед № 5530/22.12.98 г. на Областния управител, като акт с вещноправни последици и конститутивно действие е породил правните си последици и легитимира ищците като собственици на признатия им в обезщетение обект в изградената в отчуждения имот сграда.
Въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд за обсъждане от съда за наличие на предпоставките за иска с пр.осн.чл.108 ЗС, а именно владеят ли се процесните помещения от ответниците и това на правно основание ли е с оглед данните в приложения по делото нот.акт № 636/93 г. в който същите са описани. Дадени са указания за обсъждане на въпроса за обема на отстъпеното право на строеж в полза на наследодателите на ответниците и обсъждане на доводите в тази насока на ответниците с оглед приложените по делото доказателства.
При повторното разглеждане на делото от въззивния съд е прието за безспорно между страните по делото, че към момента на разглеждане на делото процесните помещения се владеят от ответниците. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
С обжалваното въззивно решение е приет за неоснователен предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС.
Прието е, че в полза на ищците е възстановено право на собственост върху партерен/магазинен/ етаж от триетажна жилищна сграда, застроена на 88 кв.м. в [населено място] УПИ * в кв.*по плана на града със заповед № 5530/22.12.98 г. и № 631/23.04.2002 г. на Областния управител на [населено място] на осн.чл.2 от ЗОСОИ. На наследодателите на ищците по реда на ЗОЕГПНС са били отчуждени 6/15 и 9/15 идеални части от процесния терен. След отчуждаването върху държавния имот е било отстъпено право на строеж на два жилищни етажа в полза на наследодателите на ответниците, което е реализирано. Възоснова на учреденото право на строеж наследодателите на ответниците са поели и задължение да изградят/възстановят/ на мястото на заварените дюкяни в имота магазин, който заедно с 1/3 ид.част от мястото остава държавна собственост.
Съдът е приел, че при изграждане на жилищната сграда с магазина е построен и лекарски кабинет, с площ от 23 кв.м, проекта за който бил одобрен от техническия отдел към [община]. Според въззивния съд лекарския кабинет е законно построен и не е станал държавна собственост, съответно не подлежи на възстановяване на наследниците на бившите собственици на магазина. Прието е, че строителството върху отчуждения имот е осъществено през 1962 г., че процесният магазин не съществува реално във вида, в който е бил преди отстъпване правото на строеж, че е налице нова сграда, изградена по одобрен архитектурен проект, че собствеността върху процесния лекарски кабинет не може да се възстанови на ищците, тъй като техните праводатели никога не са имали правата на собственици върху него. Съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция, като по реда на косвения съдебен контрол е приел, че заповедта на Областния управител за възстановяване собствеността върху целия магазинен етаж в полза на ищците е незаконосъобразна.
По правния въпрос:
Новото разглеждане на делото в хипотезата на чл.218з ГПК/отм./ е с различни рамки от първоначалното разглеждане от въззивния съд. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона с оглед релевантните факти по конкретния спор са задължителни за въззивния съд. Задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Следователно споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си.
По основателността на касационната жалба.
Решаващите изводи на въззивния съд са постановени при съществено нарушение на процесуалните правила – чл.218з, ал. 1, изр. 2 ГПК/отм./, тъй като съдът не се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВКС по приложение на закона с оглед установените по делото факти.
Установено е по делото, че жалбоподателите-ищци В. Г. Б., И. П. Б., Г. П. Б., Н. И. Б. и В. И. И. са наследници по закон на И. Г. Б. – б.ж. на [населено място], починал на 29.03.1949 г.
Ищците Г. Д. А., П. Д. А., Л. А. А., Д. А. А., С. С. А. и К. П. Ш. са наследници на Г. А. А., б.ж. на [населено място], починал на 27.01.1965 г.
Установено е също, че през 1949 г. в полза на държавата е бил отчужден на основание ЗОЕГПНС недвижим имот дворно място с площ от 88 кв.м., представляващо имот № *в кв.* по плана на [населено място] от наследодателите на ищците – от Г. А. А. 6/15 ид.части и И. Г. Б. 9/15 ид.части, заедно с построените в дворното място три леки бараки-дюкяни.
С решение № 74/17.09.1960 г. на ИК на ОбНС [населено място] на наследодателите на ответниците е отстъпено право на строеж на два жилищни етажа при заплащане на сумата от 2347 лв. и при поето задължение лицата да изградят на мястото на заварените дюкяни магазин, който заедно с 1/3 ид.част от мястото остава държавна собственост, като построят два етажа върху магазина. Правото на строеж е било реализирано през 1962 година, като са изградени два етажа върху магазинен етаж с площ по 88 кв.м., колкото е и площта на терена. Установено е също, че магазинният етаж е със застроена площ от 88 кв.м. и се състои от магазин с площ от 46 кв.м. и лекарски кабинет с чакалня, съгласно архитектурен проект, ползван за практиката на наследодателя на ответниците д-р Г. Г.. Съобразно СТЕ е установено, че лекарският кабинет представлява стая, коридор и тоалетна с обща застроена площ от 23.8 кв.м. и се намира в северната част на магазинния етаж. Последният е актуван като държавна собственост с А. № 696/1964 г.
Със Заповед № 5530/22.12.98 г. и № 631/2304.2002 г.на Областния управител на [населено място] на основание чл.2,ал.4 ЗОСОИ е възстановено правото на собственост върху магазинния етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м. както следва – 6/15 ид.части на наследниците на Г. А. А. и 9/15 ид.части на наследниците на И. Г. Б., заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и 1/3 ид.част от правото на строеж върху дворното място.
Установено е по делото, че процесните помещения от северната част на магазинния етаж представляват лекарски кабинет и се владеят от ответниците. С нот.акт № */26.05.1993 г. Г. П. Г. и съпругата му П. К. Г. продали на ответниците З. Г. П. - М., П. К. М.-към този момент непълнолетна със съгласието на майката З. П. и Р. К. М.-към този момент непълнолетен със съгласието на майката З. М. 1/3 ид.част от първия жилищен етаж над магазините, заедно с две стаи от тавана, заемащи южната страна на сградата, северното избено помещение и двете стаи от приземието, тези зад магазините от двуетажната жилищна сграда, построена в държавен имот пл. № * в кв.* по регулационния план на [населено място] с площ от 88 кв.м.
Неправилен е извода на въззивния съд, че спорните помещения, представляващи лекарски кабинет не са държавна собственост, тъй като са били изградени възоснова на одобрен архитектурен проект, съобразно който е изграден и магазин от 46 кв.м. Неправилно е прието, че заповедта на Областния управител е постановена в нарушение разпоредбите на чл.2 ЗОСОИ и не е породила вещноправен и конститутивен ефект, тъй като спорния имот не е бил държавна собственост, поради което предявения ревандикационен иск е неоснователен. Изводите на съда са направени в нарушение на даденото тълкуване относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от ВКС с отменителното решение.
Съдът преценява, че Заповед № 5530/22.12.98 г., издадена от Областния управител е издадена при спазване разпоредбите на чл.2,ал.4,вр.ал.1 ЗОСОИ, съответно породила е вещноправен и конститутивен ефект и легитимира ищците, като собственици на спорния имот. В случая относно магазинния етаж е налице хипотезата на чл.2,ал.1 ЗОСОИ, тъй като по делото е установено, че се касае за отчуждено дворно място по реда на ЗОЕГПНС от наследодателите на ищците – т.е. одържавен имот по закон, предвиден в чл.1 от ЗВСВОНИ. Одържавения имот не може да бъде върнат реално, тъй като върху него е извършено строителство – изградена е масивна сграда с два жилищни етажа и партерен/магазинен етаж/ и ищците са правоприемници на собствениците на имота. Следва да се вземе предвид установения факт, че в полза на наследодателите на ответниците е отстъпено право на строеж за построяване на два етажа и магазинен етаж с изричната уговорка магазинният етаж да остане държавна собственост. Следователно в обема на отстъпеното право на строеж на наследодателя на ответниците не се включва магазинния етаж, за който страните по договора за учредяване право на строеж са постигнали изрично съгласие да остане държавна собственост. Строителството е било реализирано към 1962 г. - магазинният етаж е бил изграден и се състои от магазин с площ от 46 кв.м. и лекарски кабинет с площ от 23.8 кв.м., в която площ се включват стая, коридор и тоалетна.
Както се посочи с оглед на реализираното строителство в одържавения имот собствеността върху същия не се възстановява на основание ЗВСВОНИ – по силата на закона. Заявеният ревандикационен иск от ищците с претендирана материална легитимация настъпил реституционен ефект по ЗВСВОНИ върху спорния имот е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.дело № 120/97 г. на Асеновградския районен съд. На основание чл.2,ал.4,вр.ал.1 ЗОСОИ ищците имат право да изберат начина на обезщетение. В случая не са налице изключенията, предвидени в чл.2, ал.4 ЗОСОИ и ищците на осн.чл.2,ал.5 ЗОСОИ имат правото да претендират реално възстановяване на собствеността върху самостоятелен обект, какъвто представлява партерния /магазинен/ етаж със застроена площ от 88 кв.м. в сградата. Следователно заповедта на Областния управител за възстановяване на правото на собственост на осн.чл.2 от ЗОСОИ върху магазинния етаж със застроена площ от 88 кв.м. в полза на ищците, като наследници на бившите собственици е законосъобразна, поражда правни последици и ги легитимира като собственици включително и върху спорните помещения с обща застроена площ от 23.8 кв.м., находящи се от северната част на магазинния етаж. Посочените помещения са част от магазинния етаж и не са включени в обема на правото на строеж, учредено на наследодателя на ответниците.
Установено е по делото, че ответниците владеят процесните помещения. Същите не се легитимират като собственици на процесните помещения на основание покупко-продажба, извършена с нот.акт № */93 г., тъй като към момента на сключване на сделката помещенията са били държавна собственост. Сключената сделка не е породила вещно-прехвърлителен ефект относно процесните помещения.
Като взема предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявения ревандикационен иск за основателен. Установени са предпоставките, визирани в чл.108 ЗС – ищците са собственици на спорните помещения на заявеното основание – настъпил реституционен ефект на осн.чл.2,ал.1 ЗОСОИ. Установено е, че ответниците владеят процесните помещения, без да имат основание за това, поради което предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС следва да се уважи, както следва – за ищците В. Г. Б., И. П. Б., Г. П. Б., Н. И. Б. и В. И. И., като наследници на И. Б. искът е основателен общо за 9/15 ид.части от спорния имот. За ищците Г. Д. А., П. Д. А., Л. А. А., Д. А. А., С. С. А., К. П. Ш., като наследници на Г. А. А. искът е основателен за 6/15 ид.части от процесния имот. Обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск следва да се уважи.
В полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 1111 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 1659/22.10.2009 г. по в. гр.дело № 135/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това постановява
Признава за установено по отношение на З. П. М., К. А. М., П. К. М. и Р. К. М., всички с адрес [населено място], [улица], че ищците В. Г. Б. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], И. П. Б. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], Г. П. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Н. И. Б. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А и В. И. И. от [населено място] ЕГН [ЕГН], [улица] са собственици общо на 9/15 идеални части, а ищците Г. Д. А. ЕГН [ЕГН], [населено място], бул.”6-ти с.” № 211, П. Д. А. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Л. А. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”Ц. Б. III О.” № 27 Б, Д. А. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”664”, № 41, С. С. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] К. П. Ш. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] са собственици общо на 6/15 идеални части от недвижимия имот, представляващ две стаи и коридор със застроена площ от 23.80 кв.м. в северната част на партерния/магазинен/ етаж/ от двуетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място].
Осъжда З. П. М., К. А. М., П. К. М. и Р. К. М., всички с адрес [населено място], [улица] да предадат на В. Г. Б. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], И. П. Б. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], Г. П. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Н. И. Б. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, В. И. И. от [населено място] ЕГН [ЕГН], [улица] общо 9/15 идеални части, както и да предадат на Г. Д. А., [населено място], бул.”6-ти с.” № 211 [ЕГН], П. Д. А. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Л. А. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”Ц. Б. III О.” № 27 Б, Д. А. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”664”, № 41, С. С. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] К. П. Ш. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] общо 6/15 идеални части от недвижимия имот, представляващ две стаи и коридор със застроена площ от 23.80 кв.м. в северната част на партерния/магазинен/ етаж/ от двуетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място].
Осъжда З. П. М., К. А. М., П. К. М. и Р. К. М., всички с адрес [населено място], [улица] да заплатят на ищците В. Г. Б. ЕГН [ЕГН], И. П. Б. ЕГН [ЕГН], Г. П. Б. ЕГН [ЕГН], Н. И. Б. ЕГН [ЕГН], В. И. И. от [населено място] ЕГН [ЕГН], Г. Д. А. ЕГН [ЕГН], П. Д. А. ЕГН [ЕГН], Л. А. А. ЕГН [ЕГН], Д. А. А., ЕГН [ЕГН], С. С. А., ЕГН [ЕГН] и К. П. Ш. ЕГН [ЕГН] с посочени адреси общо сумата 1111 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: