Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 30.08.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 267 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от частния обвинител В. М., депозирана чрез неговия повереник. С присъда от 22.10.2019г. по НОХД 1838/2015г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 31 състав е признал подсъдимия И. А. В. за невиновен в това на 01.09.2010г. около 18.00 часа в [населено място],[жк]пред блок *** заедно с неустановено по делото лица да е отвлякъл В. Р. М. и деянието да е извършено от две лица като на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 вр. ал.1 НК. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурор при Софийска градска прокуратура и жалба от частния обвинител М. чрез неговия повереник Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 3 състав с решение № 10302/01.10.2020г. по ВНОХД 140/2020г. е потвърдил атакуваната пред него присъда. В касационната жалба се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Претендира се, че въззивният съд е възприел за първи път фактическа обстановка по делото, тъй като такава не е изложена в първоинстанционните мотиви и по този начин всъщност се е произнесъл като първостепенен съд. Излагат се аргументи и за превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствените източници от контролирания съдебен състав и боравене с предположения относно релевантни за предмета на доказване факти. Отправя се искане делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд със задължителни указания за провеждане на съдебно следствие по въпросите, по които не се е произнесъл първостепенният съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния обвинител поддържа касационната си жалба, заявявайки, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на първия и въззивния съд. Отново коментира, че в мотивите към първостепенната присъда липсва аналитична част и изследване на събраните по делото доказателства като подсъдимият е оправдан единствено въз основа на писмо от ГД „Гранична полиция“, информацията в което не е пълна. Отхвърляйки това основание, според повереника всъщност контролиращият съд е отменил и самата присъда и е бил длъжен да върне делото за ново разглеждане. Адвокат Г. заявява, че е проведено формално въззивно съдебно следствие с провеждане на допълнителен разпит на свидетеля К. К. относно изясняване на едно - единствено обстоятелство: дали М. е предал доброволно автомобила си на подсъдимия И. В., чрез което процесуално действие Апелативен съд е целял единствено да оправдае последващата си заявена позиция за установяване на нови фактически положения, каквито чрез този разпит всъщност не са установени. В обобщение заявява, че въззивният съдебен състав чрез формалния си подход за провеждане на съдебно следствие е иззел правомощията на първостепенния съд като приема фактология, която преднамерено Градски съд е игнорирал. Моли атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът счита, че в касационната жалба не са изложени достатъчно надеждни основания за отмяна на решението на Апелативен съд. Според него в атакувания съдебен акт съдът е подложил на анализ доказателствените източници – показанията на пострадалия, на още шест свидетели и обясненията на самия подсъдим като ги е съпоставил помежду им, разтълкувайки вярно и обективно установените факти – времето и състоянието, в което се е появил пострадалият на бензиностанция „Л.“, липсата на следи, указващи насилие в процесния автомобил, както и времето и мястото на подаване на жалба от В. М.. Участващият в производството пред касационната инстанция прокурор изразява убеждението си, че съвкупният анализ на установените данни не би могъл да доведе до еднозначен извод за виновно поведение на подсъдимия В. като липсата на достатъчно доказателства за извършено престъпление не би следвало да се проектира като порок в аналитичната дейност на съда. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Защитата на подсъдимия моли да бъде потвърдено решението на Софийски апелативен съд като правилно и законосъобразно, тъй като с него е отговорено на всички възражения на страните в рамките на въззивното производство. Счита, че в стартиралата настоящото производство жалба не е развито нито едно касационно основание. Подсъдимият изцяло се присъединява към позицията на своя защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява желанието си да бъде потвърдена присъдата, тъй като не е извършил престъплението, в което го обвиняват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата на частния обвинител чрез повереника му и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна. В атакуваното решение Софийски апелативен съд е заявил, че самостоятелно възприема „нова фактическа обстановка“ в резултат на допуснато от него въззивно съдебно следствие чрез провеждане на повторен разпит на св. К. К., именно който разпит е спомогнал да бъде възприета тази „нова“ фактическа обстановка. Всъщност в проведения разпит свидетелят К. заявява обстоятелства, които са били обективирани както в проведения му разпит пред първостепенния съд, така и в приобщените по реда на чл. 281, ал.5 НПК /некоректно посочена от Градски съд като приложена процесуална техника по ал. 4 на чл. 281 НПК, тъй като страните са били солидарни в изявленията си за прочитане на показанията му от досъдебната фаза на процеса/ негови изявления, обективирани в т.2, л.17 и т.4, л. 25 от материалите по досъдебното производство. Промяна в показанията на този свидетел и в изявленията му пред въззивния съдебен състав не се забелязва, още повече, че действително основанието, афиширано от съда да допусне негов разпит – доброволно предаване на лекия автомобил, с който се твърди да е осъществено отвличането, не е предмет на заявената от съда възприета фактология, а и това обстоятелство неколкократно е афиширано от този свидетел в рамките на досъдебното и съдебното производство. Въпреки позицията си, че установява нова фактология по спора, различна от тази на първия съд, тя остава в пределите на декларативни изявления, тъй като установена от първия съд фактология на практика липсва. Именно такива са били и претенциите на прокурора и защитата пред въззивната съдебна инстанция – отмяна на първостепенната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Градски съд поради липса на мотиви към произнесената присъда. На тези претенции контролиращата инстанция е отговорила, че макар да е налице преразказ на показания на свидетели и обяснения на подсъдимия без те да бъдат анализирани, то има недвусмислено заявление на първия съд, че подсъдимият е бил извън пределите на Република България и поради това спрямо него не може да бъде осъществено твърдяното посегателство. За да заяви тази своя позиция, въззивният съдебен състав е игнорирал не само липсата на доказателствен анализ в мотивите към първостепенният акт, но и противоречие между заявеното като установено /под формата на преразказ на показания/ и крайния извод на съда. В мотивите решаващият съдебен състав е отграничил изрично какво приема от фактическа страна, извършвайки преразказ и синтез на всеки един доказателствен източник по реда на възприемането му от него в хода на проведеното първостепенно съдебно следствие. Така след като описва индивидуализиращите данни за подсъдимия, съдът буквално е приел, че: „На 01.09.2010г. към 18.00 часа частният обвинител В. М. паркирал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. [рег.номер на МПС] , в [населено място],[жк]до бл.***….“, след което резюмира казаното от частния обвинител по повод на последващи действия спрямо личността на М. без да персонализира лицата, които се качили в лекия автомобил и са му нанасяли удари. Впоследствие, обаче, при декларирано извършване на доказателствен анализ в частта от мотивите „По доказателствата“ съдът заявява, че не възприема и не кредитира показанията на частния обвинител, че на инкриминираната дата е бил отвлечен от И. В., тъй като „от писмените доказателства се установява, че същият е напуснал пределите на Република България на 11.05.2010г. през ГКПП Отоманци и е влязъл в страната на 18.02.2011г., т.е. към датата на инкриминираното деяние – 01.09.201г., не е бил на територията на Република България“ и тези показания се оборвали и от останалите събрани по делото доказателства. Очевидно е, че от една страна първият съд е заявил, че М. на 01.09.2010г. е паркирал управлявания от него лек автомобил в [населено място], а впоследствие заявява, че в този времеви период той не се намирал на територията на Република България и в частност в [населено място]. Всъщност трудно е да бъде преценено от мотивите към съдебния акт каква всъщност фактическа обстановка е приел за установена първия съд, тъй като такава не е обективирана, а при декларирано от съда нейно описание той е преразказвал показания на свидетели по делото и заключения на експертизи, заявявайки впоследствие, че кредитира всички /с изключение показанията на частния обвинител и въпреки съществени противоречия между останалите гласни и писмени източници/. Този подход лишава съдебните инстанции от преценка относно позицията на първостепенния съд за фактическата основа на направените впоследствие правни изводи и води до липса на мотиви към постановената присъда. Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез нейния преразказ или синтез, но при липса на изразена от съда оценка дали тази информация е достоверна или не въз основа на извършен правен анализ при съпоставяне на съответното доказателство, доказателствено средство или доказателствен способ не изразява ясно волята на съда по предмета на спора и неговото разрешаване и съответно оставя без мотиви постановения, контролиран от Апелативен съд, акт. В поставения на вниманието на второстепенният съд за разглеждане акт, представляващ единство от присъда и мотиви, е категорично неясно каква фактическа обстановка възприема Градски съд, въпреки изричното изявление на изготвящия мотивите, че тя се доказва от показанията на всички свидетели, заключения на експертизи и писмени доказателства, също прилежно изброени и поради, отново декларативно посочено, че те са „логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото“ не са налагало тяхното обсъждане поотделно. Всъщност подобни и то диаметрални противоречия са налице между информацията, носена от показанията на частния обвинител, на свидетелите Ж. Д., Й. Р., К. А. – от една страна /необсъдени от първия и втория съд/ и тази, депозирана от К. К., Е. И. и А. В., от друга. Те не са съпоставени и с информация, носена от други доказателствени източници, за да бъде преценена тяхната достоверност или не, каквато е напр. обективираната в съдебно-медицинско удостоверение № I – 273/ 03.09.2010г. /т.1, л.23 от материалите по досъдебното производство/, в което са отразени множество установени наранявания на М., съответстващи според съдебния медик, по начин и време на заявените от М. предварителни сведения за нанесен на 01.09.2010г. към 18.10 - 18.20 часа побой от двама мъже, единият от които му е познат и които са го удряли с юмруци, стискали го през шията с предмишница на ръка като му отнели личния автомобил. Всъщност този писмен доказателствен източник е останал извън полезрението и на въззивната инстанция, която в своята аргументация, заменяйки липсата на такава от първия съд, не е коментирал съдебно-медицинското удостоверение, приела е, че от заключение на видео-техническа експертиза, изследваща видеозапис от камера, обхващаща [улица], насочена към част от улица и кръстовище /неиндивидуализирани и неустановени дали са тъждествени с местопроизшествието в[жк]пред бл. ***/ в интервала 17.15 - 19.15 часа на 01.09.2010г. „не са установени заснети видими насилствени действия на лице/лица, наподобяващи отвличане на лице от мъжки пол“. Това дословно е и лаконичното заключение на експертите, но нито в първостепенното, нито във въззивното производство са налице индикации, че е извършен оглед на това веществено доказателство –доброволно предадения диск, съдържащ записа, тъй като към коментираната експертиза липсват обективирани на хартиен носител кадри, за да бъде установено дали изобщо камерата обхваща мястото на твърдяното от М. отвличане. Този пропуск в аналитичната дейност на второстепенния съд не е единствен, тъй като изобщо не е подложил на коментар показанията на свидетелите К. А., Ж. Д. и Й. Р. – тяхната съотносимост или не помежду им и с показанията на частния обвинител М., както и с останалите гласни и писмени доказателствени източници. Некоректно е заявеното в контролираното от настоящата инстанция решение, че не са установени следи от насилие в процесния автомобил, което очевидно оборва показанията на М., че е бил притискан, удрян и душен на задната седалка на автомобила по време на пътуването към [населено място]. Оглед на лекия автомобил е извършен на 23.08.2011г. /т.2, л.42 от материалите по досъдебното производство/ и то за нуждите на назначена същия ден трасологическа експертиза на експерт В. Б., извършил огледа единствено с цел установяване дали са налице следи от интервенция на опознавателните номера на автомобила. Оглед на вътрешността на автомобила и особено на задната част на купето му, където се твърди да са осъществени действия срещу телесната неприкосновеност и волята на М., на практика не е извършван, за да бъде направен с категоричност извод, че липсват такива следи като аргумент за дискредитиране показанията на М.. Част от доводите на контролиращата инстанция, извършвайки за първи път анализ на доказателствените източници, целейки по този начин да запълни липсата на такъв от първия съд, почиват на предположения и на житейска логика, а не на установени чрез съответни доказателствени способи факти. Причината за намиране в лекия автомобил „БМВ“ модел „Х5“ с [рег.номер на МПС] мобилен телефонен апарат със сим карта, два броя мъжки джапанки и връзка с ключове, ползвани от частния обвинител, не е коментирана след съпоставяне на неговите показания и отразеното в кореспонденцията му с лице със собствено име „Е.“ чрез „Скайп“, а е заявена като възможност тези вещи „да са забравени от него там“. Допълнително основание на Апелативен съд за преценка недоказаността на обвинението, се основава на мнението, че разстоянието от мястото, на което М. твърди, че е оставен от подсъдимия в гориста местност край С. до бензиностанцията, в която работил св. В. Н., не би могло да се измине за минути – подобен факт не се съдържа в нито един доказателствен източник. Самият М. също не твърди това обстоятелство, а единствено заявява, че то е около 10 км и е пристигнал в бензиностанцията около 21.00 – 21.30 часа – време, потвърдено и от работещия там служител В. Н.. Базирани на житейската логика, а и неверни, са аргументите на второстепенния съд, възприел доводите на защитата, че „не е логично подсъдимият да отиде да отвлича някого като вземе невръстната си дъщеря със себе си“. Всъщност присъствието на А. В. – дъщеря на подсъдимия, се твърди само от нея и от св. К. К., който е придружавал подсъдимия преди, по време и след осъществяване на твърдяното от М. деяние и която не е възприета от пострадалия, депозиращ последователни показания по време на цялото наказателно производство. Нещо повече, противно на възприетото от въззивния съд, към момента на деянието св. А. В. не е била невръстна, а на 22 години като самата тя заявява, че тогава е била студент в специалност „фармация“ в Пловдивски университет. В мотивната част на своето решение въззивната инстанция е заявила, че в рамките на правомощията си е отхвърлила като необосновани съображенията на първостепенния съд относно наличната справка от ГД „Гранична полиция“ за непребиваването на частния обвинител на територията на страната към момента на деянието и е приел нови фактически положения. Въпреки че при коментар на доказателствените източници контролираният от настоящият състав съд е извършил тяхна превратна оценка, съображения за което бяха изложени, той се е произнесъл по изначално негоден за контрол съдебен акт, за първи път възприемайки фактология по делото. Действително, в пределите на своите правомощия въззивният съд може да установи нови фактически положения, но в ситуация, в която първостепенният съд е възприел такива, с които, било в резултат на проведено въззивно съдебно следствие или след различна интерпретация на доказателствените източници, второстепенният съд не се солидаризира. И за тази своя позиция той следва да изложи съображения, а не за първи път в рамките на въззивното производство да възприеме фактическа обстановка и да извършва първоначален доказателствен анализ, тъй като подобна дейност не е извършена от първостепенния съд. Неналичието на възприета от решаващия първоинстанционен съд фактология, на анализ на доказателствените източници, дори на противоречие между част от прераразказаните факти от показанията на частния обвинител В. М., сочещи на негово присъствие на местопроизшествието и впоследствие заявеното от съда, че той не е бил в страната, е препятствие за второинстанционния съд да се произнесе по същество на спора, тъй като не е бил налице годен акт, който да бъде проконтролиран. Въззивният съд е иззел правомощията на първостепенния като за първи път е въвел фактология по делото, а не е внесъл изменения в установена такава преди него именно поради липсата й. Нейното неналичие на практика лишава акта на Градски съд от мотиви, което е процесуално нарушение от категорията на съществените и абсолютно основание за отмяна на подобен акт, както е следвало да бъде сторено това от Апелативен съд, тъй като той не е могъл сам да ги отстрани. Посочените до момента пропуски в дейността на първостепенния съд, представляващи по своята същност липса на мотиви определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.3, т.2 НПК, водещо до отмяна на постановеното решение на Софийски апелативен съд и потвърдената с него присъда на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10302 от 01.10.2020г., постановено по ВНОХД 140/2020г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 3 състав и потвърдената с него присъда от 29.10.2019г. по НОХД 1838/2015г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 31 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.