Р Е Ш Е Н И Е № 454 гр.София, 09 май 2016 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар МИРА НЕДЕВА и с участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 1254/2015 г. Частни обвинители и граждански ищци-чрез своя повереник, и защитник на подсъдим са обжалвали по касационен ред въззивно решение на Софийския апелативен съд относно потвърждаването, съответно-изменянето на присъда на Благоевградския окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 618/12.II.2014 г. по нохд 456/2012, е потвърдена с въззивното решение – 155/11.V.2015 г. по внохд 550/2014, относно наказателната отговорност, която подсъдимият В. Г. К. трябва да носи според обвинението по чл.343, ал.3, б.”б” НК – 3 г. лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с изпитателен срок от 4 г., и с 5 г. лишаване от право да управлява МПС. Наказанията са наложени за извършеното на 15.III.2011 г. престъпление по транспорта при управляване на лек автомобил, от което на 5.IV.с.г. настъпила смъртта на мотоциклетиста Г. С. М.. Отговорността е за по-тежко наказуемо престъпление, тъй като „деянието е извършено в пияно състояние” и „деецът е избягал от местопроизшествието”. Потвърждаването на присъдата е и относно частичното отхвърляне на гражданската отговорност за престъплението по исковете за неимуществени вреди, предявени за по 100000 лв. от тримата наследници на М.. Присъдата е изменена с решението само по отношение на гражданската отговорност на К. – БОС присъдил обезщетения на съпругата на починалия – З. И. М., и на двете му пълнолетни дъщери – С. и Л. Г. С., а САС ги увеличил и изравнил по размер на 90 000 лв., съответно на 70000 лв., и от по 50000 лв. Според касационната жалба за частните обвинители и граждански ищци наложеното наказание е явно несправедливо и като размер, и като условно осъждане, приложено спрямо него; аргументите и основаното на тях искане е за ново разглеждане на делото с цел да бъде увеличено наказанието; само оспорено – без аргументи, е частичното отхвърляне на гражданските искове. Според другата касационна жалба несправедливо са увеличени присъдените обезщетения, включително като са изравнени; смята се, че и гражданската отговорност на подсъдимия е следвало да бъде потвърдена. Касационните жалби са съответно поддържани и срещу тях е възразено в съдебното заседание на ВКС (а и преди него – по жалбата за частните обвинители и граждански ищци е възразено от страна на подсъдимия). Прокурорът в тази съдебна инстанция е за отхвърляне на жалбите. I.ВКС намери за основателна засега само жалбата, подадена чрез повереника на пострадалите в качеството им на частни обвинители, макар и не във всичко изложено в нея. „Засега”, тъй като крайният извод относно тежестта на санкционирането на подсъдимия изисква да бъде проведено ново съдебно следствие в предходната инстанция, а то, от друга страна, би могло да повлияе и върху присъдените обезщетения поради връзката между наказателната и гражданската отговорност. 1. Всъщност на касационната жалба от името на частните обвинители се дължи уважаване, най-малкото заради оспорения в нейния край отказ на САС да се занимае с въпроса дали има основание да увеличи срока на условното осъждане. САС е нарушил съществено процесуалните правила, като преди всичко е приел, че в тази насока липсвал „съответен” по смисъла на чл.337, ал.2 НПК протест на прокурора. В действителност обаче не само от страна на държавното, но и от частното обвинение е било възразено срещу приложението на условното осъждане; от прокурора – пряко, с искане то да бъде отменено, от страна на частните обвинители – косвено, с искане да бъде наложено лишаване от свобода над 3 г. Такова оспорване е според ВКС без съмнение „съответно”, позволяващо както максималното – да се „отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по […] чл.66 от Наказателния кодекс” (т.2 от ал.2 на чл.337 НПК), така и по-малкото – да бъдат утежнени отделните елементи от условното осъждане. Разбирането на САС, че „съответно” е само „изричното” – в случая само искането за увеличаване на изпитателния срок, не съответства нито на буквалното, нито на друго тълкуване на изискването; това разбиране, доведено до крайност, би означавало напълно неприемливо оспорващият да бъде задължен да конкретизира например и точния размер на исканото увеличение. 2.Същественото нарушение на процесуалните права на частните обвинители е обаче в обхвата само на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК. За техния повереник като жалбоподател то очевидно е с по-малка значимост, след като се е позовал единствено на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК („когато наложеното наказание е явно несправедливо”) Предпочитанието в обсъжданата касационна жалба има своите аргументи, и ВКС също ги вижда не толкова в причинената с деянието смърт – тя е все пак една от типичните вредни последици от престъплението по чл.343 НК, колкото в съчетанието й с другите налични утежняващи обстоятелства: пияното състояние и бягството от местопроизшествието. Тяхното съчетаване, а още повече – в конкретното им проявление, „отегчава изключително” отговорността на подсъдимия К. (обратно на предвиденото в чл.55 НК значение на „изключително смекчаващите обстоятелства”) . Концентрацията на алкохол в кръвта – 1,89 промила към момента на изследването, а не на произшествието, е повече от два пъти над минимално допустимите 0,50 промила, а освен това преди инкриминираната злоупотреба с алкохол, други са санкционирани по-рано по административен ред. Напускането на местопроизшествието е извършено, въпреки че мотоциклетът на пострадалия останал вклинен в предната част на лекия автомобил от удара между тях, нанесен при това със скорост 83 км/ч, повече от два пъти и над минимално допустимата за пътния участък скорост 40 км/ч. Подобно проявление и съчетание на отегчаващи обстоятелства е наистина трудно съвместимо с условното осъждане. Различен е въпросът, разбира се, дали самото изтърпяване на лишаването от свобода няма да се окаже „проява на нехуманност”, както се е мотивирал САС и сега е подкрепен от името на подсъдимия. Тази гледна точка заслужава специално внимание според ВКС единствено поради здравословните проблеми на В.К.. За разлика от БОС апелативният съд изрично се е занимал с тях, но не и в аспекта на риска за тяхното неприемливо усложняване в условията на местата за лишаване от свобода. Задължението на САС да обсъди този риск е станало наложително в още по-голяма степен, след като именно по време на производството пред него е била проведена на 20.I.2015 г. онкологична операция на К.; така към здравните му проблеми, изброени в мотивите към въззивното решение – „Хипертонична болест на сърцето III ст. Левостранна сърдечна недостатъчност. Захарен диабет тип 2. Диабетна полиневропатия. Обезитас гр.III. Метаболитен синдром. Хепатитис стеатоза. Нефролитиазис билатералис. Пиелонефритис хроника калкулоза. Аденома гл.простате.” – се е добавил още един здравен проблем. Излиза, с други думи, че и преценката на САС за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание е била съпътствана от съществено нарушение на процесуалните правила; този път изводите на съда са били засегнати от липсата на всестранност, която той е бил длъжен да не допуска по смисъла на чл.14, ал. 1 НПК, като гаранция за процесуалните права на страните. Тъкмо отстраняването на тази липса трябва да бъде предмет на бъдещото съдебно следствие във въззивната инстанция, което ВКС отбеляза като наложително още в началото на този раздел. ІІ.Пак в началото на предходния раздел беше отбелязано, че основателността на касационната жалба на частното обвинение не се отнася до всичко изложено в нея, както и че е възможна промяна в размера на гражданската отговорност на подсъдимия. 1. В първата насока тук заслужава да бъде посочено несъгласието на ВКС с разбирането на жалбоподателя, че САС не е имал право да обсъжда обясненията на подсъдимия на плоскостта на индивидуализацията на наказателната му отговорност. САС в цитираното негово съждение очевидно е имал предвид съдържанието на обясненията-признанията в тях, доколкото са улеснили наказателното производство, но жалбоподателят няма предвид тази неточност; смята, че доказателственото значение изключва по принцип значението за индивидуализация на отговорността, а подобен извод не почива върху закона. Ако пък е търсено сходство с ограничението в чл.56 (за неговия смисъл вж.р.87/04-03-I, Бюл.9/04), разбирането също би било незаконосъобразно. 2.Що се отнася до възможната промяна в гражданската отговорност при предстоящото ново разглеждане на делото, тя според ВКС не би могла да бъде резултат от претендирания в другата касационна жалба принос на пострадалия мотоциклетист за собственото му увреждане. Неговото претендиране е явно неоснователно и това се вижда дори само от цитирания в жалбата пасаж от критикувано въззивно решение. Никаква подкрепа за тази претенция не съдържат и аргументи, от които излиза, че приносът на пострадалия е наличен от самото му участие в инцидента – като например аргументи за лошото техническо състояние на мотоциклета или за знанието на близките му, че пострадалият го ползвал в това състояние. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.3, т.2 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 155/11.V.2015 г. по внохд № 550/2014 на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: