3 Р Е Ш Е Н И Е № 162 СОФИЯ, 31.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 800/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 325 от 08.02.2010 г. по гр.д. № 4741/09 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 15.12.2008 г. по гр.д. № 20416/07 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Т. М. и К. Д. Я.- М. против Р. К. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, състояща се от антре, стая и килер на сутеренния етаж, и стая, кухня, баня и антре на първия етаж със застроена площ 40.34 кв.м, заедно с таванско помещение, надземен гараж и ½ ид. част от дворното място, представляващо ПИ № 442 с площ 175 кв.м. и ПИ № 443 с площ 175 кв.м, кв. 7- нов. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от Г. Т. М. и К. Д. Я. – М. чрез техния пълномощник адв. Хр. М.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация Р. К. П. чрез своя процесуален представител адв. Т. К. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че касаторите К. М. и Г. М. са закупили процесния недвижим имот на 30.03.2001 г. от Д. Г. П. и С. П. П.. От своя страна продавачите са се легитимирали като собственици на продадения имот с нотариален акт № 56, т.ІІ, дело № 245/ 19.11.1999 г., с който са закупили същия от С. А. В. и Л. Г. В.. На 17.07.2000 г. ответникът по настоящото дело Р. К. П. предявил против С. А. В. иск за ревандикация на имота, като исковата молба е вписана на 22.12.2000 г. Като ответници по делото по реда на чл. 117, ал.4 ГПК/ отм./ са били конституирани праводателите на ищците Д. и С. П.. С влязло в сила решение по гр.д. № 886/04 г. на Софийски апелативен съд Д. и С. П. са били осъдени да предадат на Р. П. владението върху недвижимия имот. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищците не са имали качеството на добросъвестни владелци, поради което не са придобили правото на собственост върху процесния имот на соченото от тях основание - изтекла кратка 5- годишна придобивна давност. Изводът е обоснован с това, че те са закупили имота с нотариален акт № 71, т.І, дело № 88/ 30.03.2001 г. от Д. Г. П. и С. П. П. по време на висящността на дело № 25/2001 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по иска за собственост на имота, предявен от Р. П., по което продавачите са били ответници, а исковата молба по делото е била вписана на 22.12.2000 г. преди извършване на прехвърлителната сделка. На следващо място е посочил и това, че докато е траело това исково производство до влизане в сила на решението по гр.д. № 886/2004 г. на Софийски апелативен съд на 07.09.2005 г., на основание чл. 115, б. ”ж” ГПК не е текла придобивна давност в полза на купувачите М.. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса добросъвестно ли е по смисъла на чл. 70 ЗС владението, което трети лица упражняват върху недвижими имот, ако са придобили същия след вписването на исковата молба по иск за собственост на имота, но преди привличане на праводателите им като ответници по този иск. Разпоредбата на чл. 114 б ”в” ЗС предвижда вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права. Съдебните решения по искове за собственост установяват със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца, поради което като “заместващи актове” по смисъла на чл. 112, б.”з” ЗС подлежат на вписване. Поради това и исковите молби по искове за собственост- осъдителни и установителни, също подлежат на вписване. Съгласно чл. 115, ал.4 ЗС ако исковата молба не е вписана, решението, постановено по нея, няма действие за трети лица, освен от деня, в който то е вписано. Следователно, ако не е предвидено друго, вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие - да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са тези, които са придобили права от ответника по иска. В случая праводатели на касаторите са Д. Г. П. и С. П. П.. Необоснован и в противоречие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че П. са прехвърлили процесния имот на касаторите по време на висящността на делото, по което продавачите са били ответници. В приложеното към настоящото дело ксерокопие от изп. д. № 12022/05 г. по описа на СИС при Софийски районен съд се намира заверен препис от решението на Софийски районен съд, постановено на 10.01.2004 г. по гр.д. № 25/01 г., видно от което П. са били привлечени като ответници по това дело на основание чл.117, ал.4 ГПК/ отм./ с молба от 13.12.2002 г. Съгласно чл. 117, ал.5 ГПК/ отм./ в този случай искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба против него. При липса на други доказателства за знание на касаторите, че към момента на сключване на договора за покупко - продажба праводателите им не са били собственици на имота или че правото им на собственост е било оспорено от действителния собственик, следва да се приеме, че установената в чл. 70, ал.2 ЗС презумпция за добросъвестност не е оборена. Договорът за продажба не е произвел присъщото си вещнопрехвърлително действие, тъй като продавачите не са били собственици на имота, но установеното въз основа на него владение е добросъвестно и годно да обоснове придобиване на имота с изтичане на 5- годишната придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС. На следващо място, неправилен е изводът на съда, че за времето от 30.03.2001 г. до 07.09.2005 г., когато е влязло в сила съдебното решение, с което е бил уважен предявеният от Р. К. П. против Д. Г. П. и С. П. П. иск за ревандикация на процесния имот, в полза на касаторите не е текла придобивна давност. В хипотезата на чл. 115, б. ”ж” ЗЗД, с предявяването на иск от собственика за ревандикация на имота спира придобивната давност, която тече за този владелец, срещу когото е насочен иска, но не и срещу всички други лица, които са във владение на имота. В обобщение на изложеното следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.2 ЗС и касаторите са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в тяхна полза 5- годишна придобивна давност. Като е приел друго, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция, като бъде уважен предявеният от Г. Т. М. и К. Д. Я. - М. против Р. К. П. иск за ревандикация. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 325 от 08.02.2010 г. по гр.д. № 4741/09 г. на Софийски градски съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Р. К. П. да предаде на основание чл. 108 ЗС на Г. Т. М. и К. Д. Я.- М. владението върху следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ масивна жилищна сграда, състояща се от антре, стая и килер на сутеренния етаж, и стая, кухня, баня и антре на първия етаж, със застроена площ 40.34 кв.м, заедно с таванско помещение, надземен гараж, заедно с ½ ид. част от дворното място, представляващо ПИ № 442 с площ 175 кв.м. и ПИ № 443 с площ 175 кв.м, кв. 7- нов. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: