Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * недействителност на действия и сделки * неоснователно обогатяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

София, 31.10.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря Силвиана Шикова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2084 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по молба за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молба от 22.07.2016г. за отмяна на решение № 1192 от 05.06.2015г. по гр.д.№ 484/2015г. на САС, влязло в сила на 30.06.2016г. и на определение № 600/30.06.2016г. по т.д.№ 3344/2015г. на І т.о. на ВКС, подадена от И. П. Х.. С решението на САС, след отмяна на първоинстанционното решение, е обявен за нищожен на основание чл.26,ал.1, предл.първо ЗЗД договор от 2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери” по „Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г.” и ползвателят на помощта И. Х. е осъдена да заплати на ДФ „З.” на основание чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД сумата 24 446лв., ведно със законна лихва и обезщетение за забава. С определението от 30.06.2016г. съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.
Молителката иска отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК като „нищожно” на решението на САС и на „определението по чл.288 ГПК” на състав на ТК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, с „оглед на тълкувателно дело № 1/2015г. на ВАС” и постановеното на 12.11.2015г. по него решение по т.1, съгласно която, актовете, издавани от Разплащателна агенция ДФ „З.” за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по програмата за развитие на селските райони за 2007г.-2013г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Твърдението е, че решението на САС и определението на ВКС са нищожни като постановени при отсъствие на подведомственост на спора. Искането е да бъдат отменени на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК с „оглед приетото от ВАС Тълкувателно решение - обстоятелство, което не е могло да бъде известно на страната, респ. с доказателства за което не е могла да се снабди своевременно”.
В писмен отговор ДФ”З.” оспорва основателността на молбата.
В съдебно заседание молителката поддържа искането си. От ответника е депозирана писмена защита.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок, но е неоснователна:

На първо място, уреденият в глава 24 ГПК извънинстанционен способ е за контрол по отношение на неправилните решения, в случаите, когато неправилността произтича от изчерпателно посочените в чл.303,ал.1,т.1-7 и чл.304 ГПК основания. На отмяна подлежат неправилните решения, но не и нищожните решения, а самата молителката счита актовете за нищожни и в писмената си защита иска обезсилването им.
На отмяна не подлежи определението по чл.288 ГПК, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор. За определенията по чл. 288 ГПК законът не предвижда възможност да бъдат обект на последващ контрол – както инстанционен - чрез обжалване, така и извънинстанционен -чрез молба за отмяна.
За да е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, на която молителката се позовава, е необходимо релевантното от съществено значение за спора „ново” обстоятелство или доказателство, да са съществували към момента на разглеждане на спора, но не са могли по обективни причини да станат известни на страната, или е налице новооткрито доказателство за твърдяно обстоятелство, което страната не е била в състояние да удостовери по причина извън процесуално бездействие. С оглед очертаната в т.1 на ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС правна характеристика на тълкувателното решение, даденият отговор е, че последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Неправилна е тезата на молителката, че релевантният момент за преценката относно съществуването на новото доказателство или обстоятелство по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК е постановяването на определението по чл.288 ГПК. С последното спорът не се разрешава, обсъжда се единствено възможността да бъде допуснат факултативният инстанционен контрол от ВКС. От значение по смисъла на разпоредбата на т.1 на чл.303 ГПК е моментът на „решаването на спора”, т.е. приключване на съдебното дирене. В настоящия случай това е датата 24.03.2015г., когато е проведено съдебното заседание пред САС, в което е даден и ход на устните състезания. Към този момент тълкувателното решение на ВАС не е било постановено.
Следва да се посочи, че даденото разрешение по т.1 на ТР №7/2017г. на ОСГТК на ВКС е пряко приложимо и в хипотеза на постановено /предхождащо/ тълкувателно решение, с което съдебното решение, чиято отмяна се иска, се твърди, че не е съобразено, т.е и при поддържаната от молителката теза.
Съгласно мотивите на ТР№7/2014г., противоречието между приетото от съда каузално тълкуване на правна норма по приключилия спор и задължително тълкуване, дадено в тълкувателно решение води до неправилност на съдебното решение, но отмяната е извънреден процесуален способ за контрол на неправилни съдебни решения, изчерпателно изброени в чл.303,ал.1 и чл.304 ГПК между които нарушението на материалния закон не е предвидено като отменително основание. Задължителната сила на тълкувателното решение по предходно или последващо тълкуване на закона има за предмет точния смисъл на разпоредбата, с която се регулират юридическите факти, пораждащи преюдициалното правоотношение. Тълкуването, като процесуална дейност, не засяга решаването на индивидуален спор, а разкриване съдържанието на закона. Затова решението по тълкувателното дело няма преюдициално значение за решаването на конкретно дело, а има отражение по прилагането на нормативния акт при неограничен кръг дела. С оглед на тази характеристика на тълкувателните решения нито предходното, нито последващото тълкувателно решение могат да предизвикат промяна във фактите, имащи значение за реализиране на преюдициалното правоотношение.
С оглед на изложеното, ТР №1/2015г. на ВАС не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Такова основание не съставляват и решенията по чл.290 ГПК, на които молителката се позовава в хода на настоящото производство. Отделен е въпросът, че позоваването на тях е извън рамките на преклузивния срок за депозиране на молбата за отмяна.
На ответната страна молителката дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба вх.№ 10944/26.07.2016г., подадена от И. П. Х. за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Осъжда И. П. Х. да заплати на ДФ”З.” сумата 100 лв. разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: