Р Е Ш Е Н И Е № 532 гр. София 5 ноември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ :Красимир Харалампиев Цветинка Пашкунова при секретар Иванка . ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора А. ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 511/2010г. Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Т. Т., подадена чрез неговия повереник срещу решение №154/03.06.2010г. на Апелативен съд /АС/ - София, по внохд №848/2010г., с което е потвърдена присъда от 23.10.2008г. на В. окръжен съд /ОС/, по нохд №282/2008г. С визирания акт първостепенният съд е признал В. Т. Н. за невиновен в това, на 18.07.1999 година, в с.Гложене, при управление на моторно превозно средство – л.а.”Фолксваген Джета” с ДК № Вр 4512 АВ, да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.22 от ЗДвП и чл.82, ал.1 от ППЗДв, и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с водача на мотоциклет , с рег.№ Вр 2482 Г - Т. Б. Т., да е причинил смъртта на Е. Х. Ц. и средна телесна повреда на Т. Б. Т., поради което и на основание чл.304 от действуващия процесуален закон, го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, пр.1 и 2, вр.ал.2, пр.2, вр.ал.1, б ”В”, вр.б ”Б”, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК / редакция, ДВ, бр.28/82г./ По жалба на представителите на държавното и частно обвинение е инициирана въззивна проверка, финализирала с решение на 19.06.2009г. на АС-София, по внохд №238/2009г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Въззивният съдебен акт е бил предмет на касационен контрол и с решение №483/21.12.2009г. на ВКС, II-ро наказателно отделение отменен, поради несъблюдаване на правилата, гарантиращи разкриването на обективната истина в наказателния процес и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС, от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата. С атакуваното решение от 03.06.2010г., след изпълнение на задължителните указания на ВКС за назначаване и изслушване на допълнителна автотехническа експертиза с конкретно поставени задачи, въззивният състав е приел законосъобразност на обявената от ОС - Враца оправдателна присъда и потвърдил същата изцяло. В депозираната жалба се релевират оплаквания за “необоснованост” на постановения съдебен акт, подкрепени с избирателно посочени факти, установени чрез гласните доказателствени източници, последните от които подложени на субективна интерпретация, съпроводена от подробни житейски разсъждения и предпоставени от тях тенденциозни умозаключения. Излагат се и фрагментарни съображения, индициращи на допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал, довели до неправилно приложение на материалния закон и оправдаване на подсъдимия Н. по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3 от НК, в актуалната редакция на нормата /ДВ, бр.28/82г./.Поставя се акцент на неправилното кредитиране на свидетелските показания на находящите се на автобусна спирка в непосредствена близост до местопрестъплението В. В., Д. Г. и В. С., които нямали необходимата възможност за видимост на пътнотранспортното произшествие, и за предубедено игнориране на заявеното от П. Иванов-очевидец на случилото се. Оспорва се изготвената и приета по делото тройна автотехническа експертиза, като процесуалният представител на частния обвинител прави собствени изводи за техническите параметри на транспортния инцидент. Предявява се искане атакуваният съдебен акт на Софийски АС да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. В съдебно заседание на 02.11.2010г. частният обвинител Т., редовно уведомен не се явява пред настоящия състав. Неговите процесуални права се охраняват от упълномощен повереник, който поддържа касационната жалба и обстойно възпроизвежда развитите в същата доводи. Подсъдимото лице участвува лично и с договорен адвокат в касационното производство. В хода на съдебните прения страните пледират за правилност на атакувания съдебен акт и аргументират невиновност на В. Н.. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на подадената от Т. Т. касационна жалба. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК и съблюдавайки материалите по наказателното дело, констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на въззивно решение №154/03.06.2010г. на АС - София, на основание чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2, вр. чл.348, ал.3, т.3 от НПК. Заявената позиция е обусловена от логическото и систематическо тълкуване на визираните разпоредби от процесуалния закон във взаимовръзка с установения от чл.6, т.1 от Е. конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ и от чл.чл.10, 12, 14 и 29, ал.2 от НПК нормативен регламент, осигуряващ разглеждането и решаването на делото от независим и безпристрастен съд, и е съобразена с правомощията, с които касационната инстанция е оторизирана от Конституцията на Р България, при реализиране на съдебния контрол. Анализът на процесуалните предписания, уреждащи касационното производство мотивира заключение, че предмет на инстанционна проверка са очертаните в чл.346 от НПК съдебни актове, в обжалваната им част и по отношение на обжалвалите лица, в рамките на посочените касационни основания - нарушения на процесуалния и материален закон, и явна несправедливост на наказанието. Констатациите за налични процесуални пороци в досъдебното разследване и в процесуалната дейност на съда, и за пропуски и недостатъци в постановените присъди, решения и определения, обективиращи волята на съдебните инстанции, при визираните предпоставки обосновава съответните предвидени в чл.354, ал.1, т.т.2-4 от НПК правни последици по отмяна или изменение на съдебните актове. При несъобразяване обаче с принципите на наказателното материално и процесуално право, и при дерогиране на прокламиращите ги норми, релевираните оплаквания, индициращи на липса на конкретика в тази насока не създават ограничения в предоставената от закона власт на касационния съд, и не го лишават от правата и задълженията, включени в обхвата на неговата компетентност. Правомощията на ВКС, обявени в чл.124 от Конституцията на Р България и изразяващи се в осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища, предопределят възможност за намеса на касационната инстанция и й възлагат отговорност за вземане на решение, извън обсега на основанията, сочени от участващите лица в съдебното производство и без оглед на съдържанието на обезпечаващата ги аргументация, при грубо накърняване на законните права и интереси на процесуалните страни. В обсега на тази категория нарушения, за които доктрината и съдебната практика приемат за допустимо да бъдат отстранявани по почин на касационния съд е неспазването на процесуалните правила, определящи законността на съдебния състав, по смисъла на чл.29 от НПК. Упражнявайки възложения от Конституцията на Р. и действуващото законодателство съдебен контрол настоящият състав установи, че при разглеждане на внохд №848/2010г. е допуснато несъблюдаване на правната разпоредба на чл.29, ал.2 от НПК, което компрометира атакуваното въззивно решение на Софийски АС. Инкриминираното престъпление по транспорта е било предмет на разследване по нохд 423/2007г. на В. ОС, внохд №619/2008г. на Софийски АС и н.д.№ 774/2008г. на ВКС, I-во н.о., по които подсъдимо лице е бил Т. Т. /частен обвинител по настоящото дело/, а конститураният в качеството на подсъдим по разглеждания казус В. Н. е участвал като свидетел. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда на 08.06.2009г., с която Т. Б. Т. е признат за виновен в това, че на 18.07.1999 година, в с.Гложене като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при управление на МПС-мотоциклет, с рег.№ ВР 2482 Г, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.23, ал.1 от ЗДвП /отм./ и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Х. Ц., с което субсумирал престъпния състав на чл.343, ал.1, б”В” от НК. Поради изтекла при условията на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1,т.4 от НК абсолютна давност, на основание чл.305, ал.5 от НПК на подсъдимото лице не е наложено наказание, като същото е осъдено да заплати сумите от по 20 000/двадесет хиляди/ лева в полза на А. Х. и Х. Х., представляващи обезщетения за претърпените от родителите на пострадалия, неимуществени вреди. При разглеждане на внохд № 619/2008г., по описа на АС-София, председател на съдебния състав и докладчик по делото е била съдия М. М., която при описание на фактологията, релевантна за повдигнатото срещу Т. Т. обвинение по чл.343, ал.1, б ”В” от НК и при формулиране на правните си изводи, пряко или косвено е взела отношение и по въпросите, свързани със съпричастността на участващия в пътно-транспортното произшествие Н.. Очертаните обстоятелства по цитираното дело досежно пътната обстановка; скоростта на движение на моторните превозни средства при транспортния инцидент; тяхното разположение на пътното платно; отстоянието им от мястото удара в момента на предприетата от водача на „Ф. Джета” маневра завой надясно и при навлизането в кръстовището на управляващия мотоциклета Т.; и опасните зони на спиране на процесните автомобил и мотор, предпоставят заключението за виновността и отговорността на В. Н.. Съдия М. М. е председателствала и въззивния състав, постановил решение №154/03.06.2010г., по внохд №848/2010г. на АС-София, обжалвано от частния обвинител в настоящото касационно производство, което е недопустимо. Без да се подлагат на подробна интерпретация съществуващите несъответствия в приетите от въззивния съд фактически положения, правно значими за предявеното на подсъдимия Н. обвинение, участието на съдия, който предварително си е съставил определено вътрешно убеждение по изследваните при постановяване на присъдата въпроси, лимитирани от чл.301 от НПК и се е обвързал по един или друг начин с него, създава съмнения в обективността на атакувания съдебен акт. По внохд №619/2008г. на Софийски АС, съдия М. се е ангажирала с позиция за инкриминираното и осъществено според представителя на обвинителната власт при независимо съпричиняване от Т. Т. и В. Н. посегателство по транспорта, което предрешава по същество изхода на последващото въззивно дело №848/2010г. Това изключва дължимата се от съда безпристрастност и обуславя необходимост от отвеждане от състава, на основание чл.29, ал.2 от НПК. Нарушението на установеното от нормата на чл.6, т.1 от ЕКПЧОС и гарантирано от императивните предписания на чл.чл.10, 12, 14 и 29, ал.2 от НПК, право на процесуалните страни на независим и безпристрастен съд, с произтичащата от това незаконност на състава, произнесъл се по внохд №848/2010г. на АС-София при налични предпоставки за отвод на председателя на колегиалния орган, аргументира касационно основание по чл.348, ал.3, т.3 от НПК за безусловна отмяна на обявеното решение и обосновава прилагане на чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2 от НПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС на РБ.1 По изложените съображения касационният съд счита, че следва да отмени атакувания съдебен акт от 03.06.2010г. на Софийски АС, по внохд №848/2010г. и да върне делото за ново разглеждане, от друг състав на въззивната инстанция. Констатираното абсолютно процесуално нарушение мотивира настоящия състав да не вземе отношение по направените в жалбата на частния обвинител доводи и възражения, и по изразените в заседание на 02.11.2010г. становища, които следва да бъдат преценени и обсъдени от въззивния съд при повторното гледане на наказателното дело. Р 204 от 12.05.1999г. на I-во н.о. на ВКС, по н.д. №18/99г.; Р 41 от 04.02.2010г. на III-то н.о. на ВКС, по н.д. №720/2009г.; Р 24 от 22.01.2010г. на I-во н.о. ВКС, по н.д. №628/2009г.; Р 172 от 12.04.2010г. на I-во н.о. на ВКС, по н.д. №68/2010г. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.3, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №154 от 03.06.2010г., постановено по внохд №848/2010г., по описа на АС-София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.