8 Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 06 октомври 2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря........Мира Недева..................и в присъствието на прокурора............................Галина СТОЯНОВА.................изслуша докладваното от Председателя дело № 169 по описа за 2020 г. Производството е образувано по касационни жалби от адвокати В. Я. и В. С. – защитници на подсъдимия И. С. и адв. В. П. – повереник на гражданския ищец С. П. срещу решение № 36 от 16.12.2019г., постановено по внохд № 42/19г. на Военно – апелативен съд. В жалбата на защитниците на подсъдимия се посочват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва разглеждането на делото от незаконен състав на Военен съд Сливен. Нарушението на закона според жалбоподателите се изразява в погрешен извод, че св. П. е действал при неизбежна отбрана и липса на доказателства, че подсъдимият е действал с пряк умисъл при осъществяване на престъпленията с пострадали П. и Г.. Оспорва се и присъденото обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.372 от НК. Настоява се за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Защитниците на подсъдимия не се явяват в заседанието на касационния съд. От тях е постъпило писмено становище, с което поддържат жалбата по изложените в нея съображения. В жалбата на пълномощника на гражданския ищец – адв. В. П. се изразява несъгласие с присъденото обезщетение по гражданския иск, като се твърди, че то не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Настоява се за увеличаване на обезщетението до пълния предявен размер от 5 500лв. и съответно на присъдените разноски на гражданския ищец за първата и втората инстанция. Гражданският ищец С. П. поддържа жалбата, както е подадена и моли за уважаването й. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира постановеното въззивно решение за правилно и законосъобразно както в наказателната, така и в гражданската му част, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият И. С., редовно призован, не явява в съдебното заседание на касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред. С решение № 66 от 09.04.2019г. по н.д. № 170/19г. на ВКС, I н.о. са отменени решение № 40 от 19.11.2018г. на Военно – апелативния съд по внохд № 31/18г. и присъда № 7 от 20.03.2018г. по нохд № 120/17г. на военен съд Сливен, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С присъда № 9 от 13.08.2019г. на военен съд Сливен по нохд №30/19г., И. И. С. е признат за виновен в това, че : 1. На 19.07.2017г. в 02.30ч. на борда на учебно- спомагателен кораб 206 на военно формирование 28580 – Варна в Пункт за базиране Варна при условията на продължавано престъпление не изпълнил заповеди на началниците си капитан – лейтенант С. С. П. и капитан III ранг Г. Г. Г., поради което и на основание чл.372, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода; 2. По същото време и място заплашил с убийство началника си капитан - лейтенант С. С. П. – командир на електромеханична бойна част, поради което и на основание чл.375 и чл.54 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода; 3. По същото време и място извършил насилствени действия по отношение на началника си капитан - лейтенант С. С. П. – командир на електромеханична бойна част, поради което и на основание чл.377, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода; 4. По същото време и място извършил насилствени действия по отношение на началника си капитан III ранг Г. Г. Г. – командир на УСК 206 при в.ф. 28580 – Варна, поради което и на основание чл.377, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия И. С. е наложено общо наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимият И. И. С. е признат за невинен в това, по същото време и място да е извършил насилствени действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към воинската чест и достойнство на военнослужещ – старшина I степен С. Л. П., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.379а от НК. Със същата присъда подсъдимият И. И. С. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец С. С. П. сумата от 1 500 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като предявеният граждански иск е отхвърлен до пълния му размер като неоснователен. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на ДТ върху уважения размер на гражданския иск, направените разноски от гражданския ищец и разноските по делото. Срещу присъдата е подаден протест от прокурора в оправдателната й част; жалба от подсъдимия и жалба от гражданския ищец. По така подадените протест и жалби е образувано внохд № 42/19г. на Военно - апелативния съд. С решение № 36 от 16.12.2019г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното : По жалбата на защитниците на подсъдимия Твърдението в жалбата за постановяване на присъдата от незаконен състав следва да бъде разгледано на първо място, тъй като се претендира съществено нарушение на процесуални правила изрично посочено в чл.348, ал.3, т.3 от НПК. Като аргумент за цитираното процесуално нарушение се изтъква, че изборът на съдия – докладчик е бил извършен в отклонение от правилото на чл. 9, ал.1 от ЗСВ, което е довело и до нарушаването на правото на справедлив процес по смисъла на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС. Така изложените съображения не се споделят от касационния съд. Нормата на чл. 9 от ЗСВ посочва, че разпределението на делата се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение, който в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията. Редът, по който се определя съдията - докладчик е детайлно уреден в Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища (приета с Решение на ВСС по протокол № 57/4.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г., доп. - Решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 1 от 10.01.2017 г., изм. с решение на СК на ВСС по Протокол № 9/13.03.2018 г.) В чл. 4.2 б.“а“ от методиката е изрично указано, че в случаите на отмяна или обезсилване на съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, делото се разпределя без участието на съдията – докладчик и членовете на съдебния състав, постановили отменения или обезсилен съдебен акт. В конкретния случай единият от двамата на съдии на щат във военния съд в гр. Сливен е бил изключен от разпределението на делото след връщането му за ново разглеждане, поради което за съдия – докладчик е бил определен вторият съдия. С това са били спазени изискванията както на чл.9 от ЗСВ, така и на предписанията в Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища. С начина, по който е определен съдията - докладчик по делото не е допуснато и нарушение на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. В практиката си ЕСПЧ приема, че независимостта се отнася до връзката между съдията и администрацията (съдът следва да действа независимо от изпълнителната власт и да основава решенията си върху собственото си свободно мнение за фактите и правните основания), докато безпристрастността трябва да съществува по отношение на страните по делото – съдията не трябва да бъде предубеден по отношение на решението, което предстои да вземе; да не допуска да бъде повлиян от информация извън съдебната зала, от обществените настроения или какъвто и да е натиск. В решение по допустимост от 15.09.2015г. по делото „Цанова – Гечева срещу България“ ЕСПЧ е посочил, че дори да се предположи, че изборът на съдия-докладчик не е бил случаен, при липсата на други обстоятелства, които да будят съмнение в безпристрастността на съдиите от състава, не може да се приеме, че изискванията на чл. 6 от Конвенцията не са спазени. В практиката си ВКС също приема, че нарушението на правилата за случайно разпределение на делата не представлява абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт, без наличието на данни за предубеденост на съдията или съдебния състав от изхода на делото (в същия смисъл е р. № 178 от 13.05.2013г. по н.д. № 496/13г. на ВКС, II н.о.). В жалбата не се твърди за проявена от съдията- докладчик или съдебните заседатели предубеденост, поради което тезата за незаконност на съдебния състав, постановил присъдата, не може да бъде възприета. Правилно въззивният съд е приел, че нормата на чл.100 от ЗСВ не е относима към конкретния казус, тъй като нито един от двамата съдии по щат в сливенския военен съд не е бил възпрепятстван да изпълнява длъжността си, което да създава възможност за командироване в този съд на военни съдии от друг съд. Твърдението в жалбата, че апелативният съд не е дал отговор на посочените от защитата други нарушения на закона при формиране и разглеждане на делото от състава на Сливенския военен съд, не е конкретно аргументирано. Такива оплаквания липсват във въззивната жалба, а в пледоариите на двамата защитници пред въззивната инстанция са изложени доводи, идентични с тези в касационната жалба. По така наведените доводи за незаконност на съдебния състав Военно – апелативният съд е изложил съображения на л.10 и 11 от мотивите на въззивното решение, с които ги е отхвърлил. С оглед изложеното оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила се явява неоснователно. Изложението в жалбата на защитниците на подсъдимия относно касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК не отговаря на стандартите за касационна жалба, тъй като в него се цитират фрагменти от свидетелски показания и се изразява субективно несъгласие с кредитирането на едни или други доказателства. Касационният съд е такъв по правото, а не по фактите и когато не се намира в хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, не може да установява нови фактически положения. Доколкото в жалбата не се твърди за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при събирането и оценката на доказателствата, следва преценката за законосъобразност на въззивния съдебен акт да се извърши съобразно приетите за установени факти. При анализа на доказателствата двете съдебни инстанции са приели за установено, че подсъдимият е упражнил насилие спрямо св. П., като я държал за косата и натискал главата й надолу. За този си фактически извод са кредитирали показанията на свидетелите Г., П. и Б., а не са дали вяра на обясненията на подсъдимия и св. П., като са изложили и съображения за това. Приели са също за установено, че подсъдимият не се е подчинил на отдадените му заповеди от командирите му П. и Г. да пусне П., което е мотивирало св. П. да употреби сила, за да преустанови упражняваното върху П. насилие. С оглед така установените факти изводът на въззивния съд, че св. П. е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК е законосъобразен. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на апелативния съд, че деянията са осъществени с пряк умисъл, без да се конкретизира за кои деяния се отнася възражението. Мотиви в тази насока се излагат по отношение на упражненото спрямо св. Г. насилие от страна на подсъдимия, като се твърди, че подсъдимият нанесъл удар на командира си при случайно ръкомахане, което изключва наличието на пряк умисъл и прави престъплението несъставомерно. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че нанесеният удар на св. Г. от подсъдимия е бил целенасочен, като за този си извод се е позовал на показанията на св. Б. и на заключението на съдебно- медицинската експертиза за пострадалия. Изложил е и аргументи, поради които не е приел субективната преценка на св. Г., че ударът е бил случаен, които аргументи са приети и от въззивния съд. При така установените фактически обстоятелства, изводът на съдилищата, че подсъдимият е действал с пряк умисъл при извършване на престъплението по чл.377, ал.1 от НК с пострадал св. Г. е законосъобразен. Оспорва се на следващо място наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия по отношение на престъплението по чл. 375 от НК. Противоречията между показанията на св. П. и обясненията на подсъдимия са анализирани в мотивите към присъдата, като съдът е дал вяра на показанията на пострадалия и кореспондиращите им показания на св. Г. и на заключенията на съдебно- медицинската експертиза за уврежданията на П. по дясната повърхност на шията в средната трета и лявата повърхност на шията в долната трета; палпаторна болезненост в областта на гръкляна и контузия на гръкляна. Така приетите за установени обстоятелства основателно са мотивирали военния и военно - апелативния съд да приемат, че престъплението по чл.375 от НК е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна при форма на вината пряк умисъл. Предвид изложеното оплакването за допуснато нарушение на закона се явява неоснователно. Пред първоинстанционния съд е предявен граждански иск от пострадалия П. за претърпени неимуществени вреди от престъпленията по чл. 372, ал.1, чл. 375 и чл. 377, ал.1 от НК, който е уважен за сумата от 1500 лв. От мотивите на присъдата е видно, че сумата от 200 лв. е присъдена за неизпълнение на заповед. Така присъденото обезщетение за престъплението по чл.372, ал.1 от НК се оспорва в касационната жалба, като се твърди, че от посоченото престъпление не могат да настъпят имуществени или неимуществени вреди. В тази й част касационният съд намира жалбата за основателна. Нормата на чл.372 от НК защитава от увреждане обществените отношения, свързани с подчинеността и субординацията в армията. Престъплението е формално и е довършено със самия факт на осъществяване на деянието. Посоченият законов текст не изисква настъпването на резултат (който принципно би предпоставил настъпването на вреди) и не защитава честта или достойнството на началника, издал заповедта. В случая от неизпълнението на заповедта не могат да настъпят имуществени или неимуществени вреди за С. П., поради което последният няма качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК и за него не възниква правото да предяви граждански иск за вреди от престъпление по чл. 372 от НК. По тези съображения присъденото обезщетение по гражданския иск следва да се намали със сумата от 200 лв., за настъпили неимуществени вреди от престъплението по чл. 372, ал.1 от НК. По жалбата на гражданския ищец В жалбата на гражданския ищец се настоява за уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер от 5 500лв., като се твърди, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Преди да се произнесе по съществото на жалбата, касационният съд намери, че следва да се произнесе по нейната допустимост. С присъдата по нохд № 120/17г. на военен съд Сливен в полза на гражданския ищец е присъдено обезщетение за престъплението по чл.272, ал.1 от НК в размер на 1000лв.; за престъплението по чл.375 от НК в размер на 1000 лв. и за престъплението по чл.377 от НК в размер на 2000 лв. или за обща сума в размер на 4000 лв. Присъдата не е обжалвана от гражданския ищец. По жалба на подсъдимия Военно - апелативният съд се е произнесъл с решение по внохд № 31/18г., с което е изменил присъдата в гражданската част, като намалил присъдените обезщетения за престъплението по чл.372 на 500 лв.; за престъплението по чл.375 от НК на 500 лв. и за престъплението по чл.377 на 1000лв. (общо за 2000лв.). Гражданският ищец не е обжалвал решението, а к.д. № 170/19г. на ВКС, I н.о. е образувано само по жалба на подсъдимия. Така очертаното процесуално развитие на делото сочи, че гражданският ищец не е възразил срещу присъденото му обезщетение общо от 2000 лв. Отмяната на въззивното решение и първоинстанционната присъда и разглеждането на делото за втори път в първата инстанция е резултат единствено от подадените жалби от страна на подсъдимия, а не на гражданския ищец. Правото на касационно обжалване е допустимо само ако страната е упражнила надлежно правото си на въззивно обжалване. Обжалването не може да увреди законните интереси на страната, която е упражнила това свое право, а необжалвалите лица не могат да получат по-благоприятен за тях резултат за сметка на обжалвалата страна (с изключение на хипотезата на чл. 349, ал. 2 от НПК). По изложените съображения подадената жалба от гражданския ищец, с която се оспорва присъденото му обезщетение за сумата над 2000 лв. е процесуално недопустима. В жалбата на гражданския ищец са изложени принципни съображения за обективните обстоятелства, които следва да бъдат преценени при определянето на обезщетението, изведени от тълкувателната практика на касационната инстанция. Не се сочат обаче обстоятелства, които да не са били съобразени от съдебните инстанции при определяне на размера на обезщетението в конкретния казус. В този смисъл жалбата относно размера на обезщетението до сумата от 2000лв. се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.2 т.5 и 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 36 от 16.12.2019г. по внохд № 42/19г. на Военно – апелативен съд и потвърдената с него присъда № 9 от 13.08.2019г. по нохд № 30/19г. на военен съд Сливен, като намалява размера на присъденото обезщетение в полза на С. С. П. на 1300 лв. и размера на ДТ върху уважения граждански иск на 52 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.