Р Е Ш Е Н И Е №160/2019 г. София, 21.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 1555/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 408 от 25.09.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 24 от 29.01.2019 г., постановено по гр. д. № 798/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 272/19.10.2018 г. по гр. д. № 584/2016 г. на Велинградския районен съд за признаване за установено по предявените насрещни установителни искове на [община] срещу Р. М. А., Ф. А. А. и И. Р. А., че ищците не са собственици на процесния имот, съставляващ публична общинска собственост, а именно: северната част от улица, разположена между о. т. 25-108-109-27а, в[жк]по плана на [населено място], с граници на улицата: от изток – имоти пл. сн. № * и *, от север – имот пл. сн. № *, от запад – имот пл. сн. № * и [улица]. С цитираното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Р. М. А., Ф. А. А. и И. Р. А. отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът [община] не е собственик на част от дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците имот с пл. сн. № * по плана на [населено място],[жк], с площ от * кв. м., при граници: от север – път, отделен с дървена ограда, от юг – път «тупик», отделен с дървена ограда с врата, от запад – собствения им имот пл. сн. № *, без реална граница между процесния имот и останалата част от дворното им място, от изток – подпорен зид на имоти пл. сн. № * и *, нанесена с кафяв цвят, заключена между т.*,*,*,*,*,*,*,* на геодезическо заснемане, включена в собствения им имот пл. сн. № *, с обща площ * кв. м. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на така постановеното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по предявените от общината насрещни отрицателни установителни искове. В тази връзка се посочва, че за ответника е липсвал правен интерес от предявяването на тези искове. В съдебно заседание касаторите не изразяват становище. Ответникът по касационната жалба [община] не взема становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение, в частта, с която е допуснато касационно обжалване е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от ответника срещу ищците насрещни отрицателни установителни искове за признаване за установено, че същите не са собственици на процесния имот. Производството пред районния съд е образувано по предявени от Р. М. А., Ф. А. А. и И. Р. А. срещу [община] искове за признаване за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху процесния имот. Изложеното от ищците твърдение е, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба, обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение, са придобили правото на собственост върху имот пл. сн. № * по кадастралния план на [населено място]. Продавачът по договора – М. С. А. се е легитимирал като собственик на основание придобивна давност, като правото му е било удостоверено с нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г., издаден по реда на чл.483 ГПК /отм./ въз основа на обстоятелствена проверка. Ответникът е оспорвал исковете с твърдението, че процесният имот представлява част от улица, публична общинска собственост, по силата на приета и приложена регулация – ПУП-ПР през 2014 г. Не е било необходимо провеждането на отчуждителна процедура, тъй като имотните и регулационни граници на ПИ * спрямо границата с улицата, предмет на спора, съвпадат. Предявил е насрещни отрицателни искове за признаване за установено, че ищците не са собственици на процесния имот, които са приети за съвместно разглеждане и по тях е постановено решение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което насрещните искове са уважени, въззивният съд е приел, че допустимостта на производството по тези искове е била проверена в развилото се производство по частна жалба. Изложил е съображения, че за ответника е налице правен интерес от отричане на правото на собственост на ищците. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел преценка допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск и съответно преценка допустимостта на постановеното по насрещния отрицателен установителен иск въззивно решение. По основанието за допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на първо г. о., решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на второ г. о. и решение № 68/18.06.2019 г. по гр. д. № 3931/2018 г. на второ г. о., е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск. Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото. От гореизложеното следва, че след като отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо между страните по спора, че ответника по иска е носител на отричаното от ищеца вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен отрицателен установителен иск за собственост да предяви насрещен отрицателен установителен иск за собственост на същото право. Цитираната по-горе съдебна практика се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. По основателността на касационната жалба. В настоящата хипотеза чрез предявените от [община] насрещни отрицателни установителни искове се отрича правото на собственост върху същия имот, с твърдението за притежанието на което ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на главните отрицателни установителни искове, поради което насрещните отрицателни установителни искове са процесуално недопустими. Те са били насочени към разрешаване на същия правен спор, който вече е въведен като предмет на делото, като търсената с тях защита може да се постигне с първоначално предявените искове. При касационното отменително основание по чл.281, т.2 ГПК и съгласно чл.293, ал.4, предл.2 вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение подлежат на обезсилване в частта по предявените насрещни отрицателни установителни искове, а производството по делото – на прекратяване в описаната част. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и след извършване на компенсация на дължимите от ответника по касация разноски /40 лв. от направените в общ размер от 80 лв. – за държавна такса/ и дължимите от касатора в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение /400 лв. за адвокатско възнаграждение/ Р. М. А. трябва да заплати на [община] сумата 360 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 24 от 29.01.2019 г., постановено по гр. д. № 798/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 272/19.10.2018 г. по гр. д. № 584/2016 г. на Велинградския районен съд за признаване за установено по предявените насрещни установителни искове на [община] срещу Р. М. А., Ф. А. А. и И. Р. А., че ищците не са собственици на процесния имот, съставляващ публична общинска собственост, а именно: северната част от улица, разположена между о. т. 25-108-109-27а, в[жк]по плана на [населено място], с граници на улицата: от изток – имоти пл. сн. № * и *, от север – имот пл. сн. № *, от запад – имот пл. сн. № * и [улица], с площ от * кв. м. ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в описаната част. Осъжда Р. М. А. от [населено място], м. „К.“ № *, да заплати на [община] сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/ - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.