4 РЕШЕНИЕ № 609 София, 30.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА М. ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ гр.дело №536/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от ищеца Е. П. Г., приподписана от адв. Ч., против въззивно решение №576/21.11.2008 г., по гр.д. № 970/2008 г. по описа на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №280/22.7.2008 г. по гр.д.№1560/2007 г. по описа на В. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. П. Г. от град В. Т. против Н. военен университет “В. Л.” – град В. Т., иск с правно основание чл.255, ал.2 ЗОВСРБ/отм./ за сумата 7481 лева – претенция за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2003 г., 2004 г. и 2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски. С определение №720/08.7.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по материалноправния въпрос за различия в тълкуването и прилагането от страна на съдилищата на едни и същи разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили – отм., относно правото на отпуск и обезщетението за неползуван такъв. Представени са решение от 22.12.2004 г. по гр.д.№802/2004 г. на В.; решение №237/22.6.2005 г. по гр.д.№62/2005 г. по описа на В. окръжен съд; решение №28/28.12.2007 г. по к.гр.д.№34/2007 г., постановено от ВТАС по реда на § 2, ал.4, изречение второ от ПЗР на ГПК; решение №1405/22.12.2004 г. по гр.д.№800/2004 г. по описа на В. районен съд и решение от 08.8.2005 г. по гр.д.№60/2005 г.на ВТОС. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Първите три решения са по един и същи правен спор със страни ответника по касационната жалба в настоящото производство и Х. В. С. като е налице влязло в сила решение. Последните две решения също са по един и същи правен спор със страни ответника по касационната жалба в настоящото производство и И. З. А.. По този спор няма данни въззивното решение да е влязло в законна сила след като е подлежало на касационно обжалване, поради което то не следва да бъде взето предвид при отговора на въпроса по чл.291 ГПК. В обжалваното решение е прието, че приложимата процесуална норма е чл.199, ал.3 ПКВС от 2001 г./отм./, във връзка с чл.163 от същия правилник, вр. чл.чл.254, 255 и 233 ЗОВС/отм./. В представеното касационно решение №28/28.12.2007 г. по гр.д.№34/2007 г. по описа на ВТАС е прието, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е могъл да бъде задължен да ползва неползуван отпуск в период на предизвестие. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира за правилно обжалваното решение по въпроса за ползуването на отпуск в период на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.3 от ПКВС/отм./ “В срока на предизвестието кадровият военнослужещ сдава длъжността и ползва платените отпуски по чл.163”.Визираната разпоредба не противоречи на разпоредбата на чл.223, ал.2 ЗОВС/отм./. Действително посочената правна норма предвижда осигуряване на платен служебен отпуск за обучение по ал.1 от същата норма. Но липсва разпоредба, която да препятства ползуването на отпуск по чл.254 от същия закон в периода на предизвестието. Поради това разпоредбата на чл.223, ал.2 ЗОВС/отм./ не следва да се тълкува в смисъл, че в периода на предизвестието кадровите военнослужащи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл.128б, ал.1, т.т.2,3 и 4 от посочения закон могат да ползват само отпуска, предвиден в ал.2 от същата разпоредба. Доколкото в закона липсват разпоредби уреждащи ползуването на натрупания по време на службата отпуск и предвид разпоредбата на чл.35, ал.1, т.26 ЗОВС/отм./, следва да се прилага разпоредбата на чл.199, ал.3 ПКВС от 2001 г./отм./. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че приложимата за случая правна норма е чл.199, ал.3 ПКВС от 2001 г./отм./, във връзка с чл.чл.254, 255 и 223 ЗОВС/отм./. Освен това съдът е стигнал до извод, че отпускът за посочените в исковата молба години е ползуван и е приложена разпоредбата на чл.261 ЗОВС/отм./. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, подробно изложени в нея. Моли се за отмяна на въззивното решение е уважаване на предявения иск. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от касационния жалбоподател Е. П. Г., който депозира и писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът по касация – Н. военен университет “В. Л.” – В. Т., е депозирал писмено становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание и писмените защити на страните приема за установено следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение е правилно. Решението е правилно и с оглед ангажираните по спора доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета от районния съд. От последната се установява, че по изплащателната ведомост за месеците февруари, март, април, май, юни и юли 2005 г. касационният жалбоподател е бил в платен отпуск като е спазена разпоредбата на чл.261 ЗОВС/отм./, а плащането е ставало по сметка. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се стигне до извод, който да обори доказателствената сила на визираните в заключението констатации. Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че ищецът е ползувал полагаемия му се платен отпуск за годините периода 2003-2005 г., за който е получил полагащото му се възнаграждение на основание чл.261 ЗОВС/отм./ и поради което правилно въззивната инстанция е оставила в сила решението на районния съд, с което претенцията му за обезщетение за неползуван отпуск е отхвърлена като неоснователна. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №576/21.11.2008 г., по гр.д.№970/2008 г. по описа на В.т окръжен съд,. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: