Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 28 февруари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Антоанета Данова Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 846/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. В. С., защитник на подсъдимия Н. П., срещу въззивна присъда № 149 от 10.06.2019г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1639/2019г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнение към касационната жалба се претендира, че въззивната присъда е постановена в нарушение на чл.14 от НПК, тъй като обвинението не било доказано най-вече от субективна страна. Съставът на въззивния съд не изложил аргументи защо не кредитира показанията на св. М.. Съдът неправилно бил приел, че е налице „държане“ на инкриминираните акцизни стоки без бандерол, тъй като периодът на това „държане“ бил много кратък, не бил упражняване на трайна фактическа власт. Липсвал умисъл у подсъдимия за държането на акцизни стоки без бандерол, тъй като не осъществявал търговска дейност. Претендира се и неправилно приложение на материалния закон. Искането, което се прави, е за отмяна на обжалваната въззивна присъда и за оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба за претендираните касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на закона, като постановената присъда е правилна и законосъобразна. Счита за безспорно установено, че деянието е било осъществено от обективна и субективна страна. Адвокат И. Н., упълномощен защитник на подсъдимия пред касационната инстанция, поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че контролирания съд е допуснал нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Акцентира, че въззивният съд кредитирал само показанията на полицейските служители, а не и показанията на св. Н.. Претендира отмяна на новата присъда и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Подсъдимият не се явява пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 31.10.2018г., постановена по нохд № 7409/2015г., Софийският районен съд е признал подсъдимия Н. П. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 234, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като го е оправдал по същото. С въззивна присъда № 149 от 10.06.2019г., постановена по внохд № 1639/2019г., Софийски градски съд е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия Н. П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 234, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК. На подсъдимия е било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, глоба в размер на 7500лв., както и лишаване от право да упражнява материално-отчетническа дейност за срок от две години. В тежест на подсъдимия са били възложени разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на защитника на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогира необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. Настоящата инстанция констатира, че решаващият въззивен съд е изпълнил задължението си да подложи на проверка възможния доказателствен обем, като в аналитичната си дейност се е позовавал и оценявал доказателствени източници, които са надлежно събрани. Въззивната инстанция в рамките на събраната от първия съд доказателствена съвкупност е възприела собствена фактическа обстановка, като е дала своя оценка на доказателствата и в заключение е достигнала до различни правни изводи. Съдебният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339, ал.3 вр. чл. 305 от НПК. Твърденията в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила по чл. 14 от НПК, тъй като не кредитирал показанията на свидетелите Н. и М., навеждат довод за необоснованост на присъдата, завоалиран като неправилна оценка на доказателствените материали по делото, а необосноваността не е сред касационните основания, поради което и не подлежи на разглеждане от настоящия състав. Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 305, ал.3 от НПК. Съществуващите и подробно посочени и анализирани от въззивния съд доказателствени източници са били подложени на внимателен анализ, включително и протокола за доброволно предаване и протокола за оглед на веществени доказателства. Изложени са убедителни съображения защо се дава вяра на показанията на свидетелите М., М., Г., П., Н. и Н., като те са били съпоставени помежду им, анализирани са били задълбочено и липсва превратно тълкуване на които и да е от тях. Съдът е изложил аргументирани съображения защо следва да даде вяра на показанията на полицейските служители М. и Г., както и на св. Н.. От техните показания съдът е приел за несъмнено установени фактът на извършената от полицейските служители проверка на инкриминираната дата на подсъдимия и свидетелите М. и Н., изходът от нея-намерен в ползвания от подсъдимия автомобил чувал, съдържащ кутии цигари, необлепени с акцизен бандерол, както и какво е било обяснено от подсъдимия за съдържанието на този черен чувал, начина на съхранение на цигарите-в кашон, в кутии, които не са се виждали от свидетелите М. и Г.. В тази връзка нужното внимание е било отделено на извършения оглед на веществени доказателства, за което е бил съставен и съответния протокол, от което действие по несъмнен начин съдът е изградил извода си за съдържанието на процесния черен чувал. Въз основа на обсъдените показания на свидетелите М. и Г. съдът е приел, че подсъдимият е бил лицето, което е преместило черния чувал от купето на автомобила в багажника на същия, и в който чувал след това е намерен кашон, пълен с 50 стека цигари без бандерол. От техните показания, внимателно обсъдени и съпоставени с останалия доказателствен материал по делото, съдът е приел за установено, че подсъдимият е бил наясно със съдържанието на чувала, тъй като при направеното предупреждение за уведомяване на дежурната част на полицейското управление, заявил пред свидетелите, че в чувала има кашон с цигари без бандерол и изразил желание да ги предаде доброволно на компетентните органи, за което и бил съставен протокол за доброволно предаване, в който протокол собственоръчно записал, че цигарите са за негова лична употреба и за св. М., като посочил и малкото име на лицето, което му ги е доставило ( л.11 ДП). ВКС не споделя становището на контролираната инстанция, че така отразените в протокола за доброволно предаване изявления на подсъдимия могат да бъдат ценени като доказателство по делото, но това не води до промяна на крайния извод на въззивния съд за участието на П. в престъплението и неговото субективно отношение към същото. Не е било подминато заявеното от свидетелите Н., П., М. и Н., че подсъдимият П. не е бил наясно какво има в чувала до момента на полицейската проверка, че цигарите са били собственост само на св. М. и че той (М.) е помолил подсъдимия вече по време на самата проверка да заяви на полицаите, че са и негови. Съдът е аргументирал позицията си защо не дава вяра на показанията на тези свидетели в тази им част. Показанията им са били съпоставени не само със заявеното от свидетелите Г. и М., но и са били подложени на самостоятелна преценка, като съдът е приел, че св. Н. дава сведения в подкрепа на заявеното от полицаите, а именно че в кашона има цигари без бандерол. Отчетено е било и обстоятелството, че св. Н. отрича в негово присъствие между подсъдимия и св. М. да е бил провеждан разговор в хода на полицейската проверка, в който разговор М. да увещава П. да заяви, че цигарите са на двамата. Поведението на подсъдимия на инкриминираната дата също е било анализирано с нужната вещина-преместване на чувала от купето в багажника на автомобила, затварянето на багажника, първоначалния отказ да отвори багажника и да покаже съдържанието на чувала, първоначалните твърдения, че няма нищо забранено, впоследствие заявеното, че има цигари без бандерол и изразеното желание за тяхното доброволно предаване. Поради това и не може да се сподели твърдяното в касационната жалба, че съдът е игнорирал показанията на свидетелите М. и Н., тъй като изводите по фактите и правото са направени от контролирания съд и въз основа на техните, подробно обсъдени, показания. В тази връзка следва да се има предвид, че за да бъдат кредитирани като достоверни и правдиви определени показания, зависи не само от тяхната вътрешна последователност и логичност, но най-вече от синхрона им с останалите събрани по делото доказателства. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, като е обсъдил посочените гласни доказателства без да им придава съдържание и смисъл каквито те нямат, не ги е игнорирал необосновано и тенденциозно, поради което упрекът към него е неоснователен. Изложил е убедителни мотиви защо тези свидетели не получават кредит на доверие от съда в отхвърлената част на техните твърдения, като внимателно е съпоставил техните показания, дори и в най-малките подробности, с останалия доказателствен материал. Аргументиран отговор в мотивите на проверявания съдебен акт е даден и на възраженията на защитата на подсъдимия, че не е налице „държане“ на акцизни стоки без бандерол. Не е необходимо те да бъдат повтаряни, само като допълнение е необходимо да се заяви, че за съставомерността на деянието не е нужно да се изследва въпроса дали подсъдимият осъществява някаква търговска дейност, дори и тя да е свързана с продажбата на акцизни стоки. "Държането" като изпълнително деяние по чл. 234, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3 НК по своето съдържание представлява трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ. За съставомерността на деянието е без значение темпоралната продължителност на държането, а възможността деецът да постъпи с предмета на престъплението, както намери за добре ( в този см. е и Р № 11 по н.д. № 1283/17г. на ВКС- ІІІ н.о.). Въз основа на коректния прочит и обсъждане на доказателствената съвкупност съдът е направил своя извод и за наличието на пряк умисъл у подсъдимия за осъществяване на престъплението. За психическото отношение на дееца към престъпното деяние и резултата от него се съди от неговите действия преди или по време на извършване на деянието, а не след това. Отделено е било внимание и на наличните представи в съзнанието на подсъдимия, че в осъществяването на инкриминираното деяние действат наравно със св. М. за постигането на целения общ противоправен резултат. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, опорочаващи фактическите изводи в присъдата и предпоставящи нейната отмяна. Правилно е било преценено, че всички, включително и косвените доказателства, събрани по делото, се намират помежду си в синхрон и взаимовръзка, позволяваща да бъде направен единствено възможния извод за деянието и неговото авторство. Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано изцяло с отхвърленото твърдение за съществени процесуални нарушения, поради което също следва да бъде оставено без уважение. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 149 от 10.06.2019г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1639/2019г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: