Р Е Ш Е Н И Е           № 32                               София, 05.03. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                          Ч. С. Г. Генчева   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 3592/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 65 от 02.02.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 124 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 3749/07 г. на Софийския градски съд, допълнено с решение от 16.07.2008 г., в частта, с която след частична отмяна на решение № 35 от 19.09.2003 г. по гр. д. № 16275/00 г. на Софийския районен съд, са присъдени 1 148.94 щ. д., със законната лихва, считано от 22.12.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, съставляващи неизплатени командировъчни средства за периода от 22.12.1997 г. до 19.01.2000 г., на основание чл. 215 КТ вр. чл. 6 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/. Ответникът Б. Р. Г. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да уважи иска за неизплатени командировъчни пари, дължими по трудовия договор между страните, в изпълнение на който ищецът като шофьор извършвал международни превози на товари, въззивният съд приел, че приложима в случая е НСКШСЧМАПТП, и съобразно заключение на счетоводна експертиза определил размера на 1 148.94 щ. д. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК. Предмет на иска за парично вземане са суми, които съставляват изплатени в по-малко командировъчни средства за периода от 22.12.1997 г. до 19.01.2000 г., по време, когато ищецът работел като шофьор в ответното дружество и извършвал курсове зад граница. Със заключение на вещо лице е установено, че няма извършени командировки и изпълнени курсове по периоди и маршрути така, както се претендират в уточнението от 06.02.2001 г. на исковата молба.становено е обаче, че през заявения с иска период на ищеца са възложени и са изпълнени 10 командировки зад граница, които са отразени във валутните авансови отчети и в съставените пътни листове, като са извършени общо 26 курса, колкото са и според молбата-уточнение. Заключението е възприето от въззивния съд, който е присъдил обезщетение за фактически извършените и отчетени курсове. Обстоятелството, че някои от тях са с различни от заявените период и/или маршрут, не води до недопустимост на въззивното решение като постановено по незаявен предмет, както счита касаторът. Исковата претенция е индивидуализирана с посочване на основанието, от което произтича претендираното вземане - неизплатени командировъчни средства, и периода, през който се твърди да е налице неизпълнение на задължението на ответника, поради което доводът, че въззивното решение е постановено за командировки, които не са предмет на иска, е неоснователен. Следващото касационно отменително основание е за неправилност на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК, във връзка с поставения от касатора “С” А. гр. С. материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: кой е приложимият нормативен акт при определяне размера на командировъчните пари на шофьорите при извършване на международни автомобилни превози. По делото е безспорно, че за извършените през исковия период задгранични курсове на ищеца са изплатени командировъчни пари съобразно П. за валутна командировка на шофьорите при извършване на международни превози от 01.04.1996 г. /вътрешните правила на “С” АД/. Следователно, в трудовоправните отношения помежду им работодателят-ответник по делото е приемал, че ищецът е лице от кръга на посочените в чл. 215 КТ, което подлежи на командироване. Затова неправилна е тази съдебна практика, според която командировъчни пари не се дължат, защото пътуването със и в превозното средство е мястото на работа на шофьорите, което следва от характера на работата им съгласно чл. 66, ал. 3, предл. 2 КТ. Тази практика не се и споделя от настоящия състав на Върховния касационен съд, тъй като не съответства на съдържанието на понятието “командировка”: изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа и не на определеното му работно място. Спорът по делото е по приложимия нормативен акт относно начина на изчисляване на дължимите командировъчни пари на шофьорите, и оттам - по наличието на разлика между действително дължимите и изплатените на ищеца такива средства. Ищецът е основал претенцията си на Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/. Ответникът поддържа, че изплатеният размер е съобразен с вътрешните правила, а посочената Наредба не намира приложение но отношение на “С” АД. Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 40 от 02.07.1987 г. /необнародвано, отм./ е приета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ, О. , ДВ, бр. 54 от 1987 г. - отм./. В чл. 12, ал. 1 на ПМС № 40/87 г. /Нов - ДВ, бр. 70 от 1991 г., отм./ е предвидено, че предприятията, дружествата и обществените организации могат да определят и да изплащат и други размери на дневни и квартирни пари от определените с приложенията към НСКСЧ. Въз основа на тази делегация “С” А. е изготвило П. за валутна командировка на шофьорите при извършване на международни превози, утвърдени от генералния директор на дружеството, в сила от 01.04.1996 г. Съобразно тези правила са изплатени командировъчните пари на ищеца. Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, на която е основан искът, е издадена от министъра на финансите на основание чл. 7, ал. 2 от ПМС № 40/87 г. /отм./, според която командироването на експлоатационния персонал от поделенията на Министерство на транспорта се урежда с наредба, издадена от министъра на финансите. В пар. 5 от З. разпоредби е посочено, че Наредбата влиза в сила от 01.04.1990 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира за правилна тази съдебна практика, според която при възникналия между страните спор следва да бъде приложена Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/. Неоснователен е доводът на ответното дружество, че то не е поделение на Министерството на транспорта и спрямо него не следва да се прилага тази наредба. Съгласно пар. 1 от З. разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тя се прилага от всички стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози. “С” А. е организация, която се занимава с международни превози на товари със собствени автомобили. Д. , като частноправен субект дружеството може да създава свои вътрешни правила, което е и сторило по делегация от чл. 12, ал. 1 на ПМС № 40/87 г. /отм./, но те не трябва да противоречат на законовите разпоредби. След издаването на подзаконовите нормативни актове: ПМС № 40/87 г., НСКСЧ /отм./ и НСКШСЧМАПТП, е приета разпоредба в нормативен акт от по-висока степен - чл. 228, ал. 2 КТ /Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г./, съгласно която размерът на обезщетенията по чл. 215 КТ се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Следователно, работодателят не може да определя по-ниски размери на командировъчните от нормативно установените, тъй като това би противоречало на чл. 215 и чл. 228, ал. 2 КТ. Определените по-ниски размери на командировъчните пари с вътрешните правила, на които ответното дружество се позовава, противоречат на посочените законови разпоредби. Неоснователен е доводът на ответника за неприложимост на НСКШСЧМАПТП, която не е обнародвана. Не е обнародвано и писмото на министъра на финансите от 04.12.1996 г., с което е изменен чл. 8 от Наредбата и размерът на командировъчните пари е увеличен така: “На шофьорите и стюардесите, извършващи международни превози на товари и пътници, се изплаща единна ставка в размер на 35 щ. д. на ден - за единична езда и 27,50 щ. д. на ден - при двойна езда или тяхната равностойност в друга конвертируема валута”. О. на даден нормативен акт, което има за цел оповестяване на същия, е свързано с неговото действие в случай, че в акта не е посочен моментът на влизането му в сила. В Наредбата е посочена датата, от която тя влиза в сила, поради което и по аргумент от чл. 108, ал. 2 от Конституцията на РБ от 1971 г. /отм./ необнародването й не препятства нейното действие. Заплащането на командировъчните пари на ищеца е извършено съобразно приетите от ответника вътрешни правила, като за претендирания период са изплатени 1 148.94 щ. д. по-малко от дължимите. Изплатените суми за командировки не са съобразени с размерите по чл. 8 от НСКШСЧМАПТП, поради което претенцията на ищеца е основателна до посочения размер. Затова като е уважил иска, въззивният съд е приложил материалния закон правилно и обжалваното решение съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 124 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 3749/07 г. на Софийския градски съд, допълнено с решение от 16.07.2008 г., в частта, с която “С” А. гр. С. е осъдено да заплати на Б. Р. Г. от с. гр., на основание чл. 215 КТ вр. чл. 6 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/ сумата 1 148.94 щ. д., съставляваща неизплатени командировъчни средства за периода от 22.12.1997 г. до 19.01.2000 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2000 г. до окончателното й изплащане. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: